Първа помощ на пострадал по време на лов

Ще се спрем само на принципите в оказване на първа помощ, приложими при огнестрелни наранявания. Този тип наранявания имат своята специфика. Наблюдава се дълбок раневи канал, с или без изходен отвор. Често нараняващия предмет (проектила) остава вътре. Раната е силно замърсена, като това и дълбокия раневи канал създават условия за тежки анаеробни инфекции. В раневия канал има и много фрагменти от самите разкъсани тъкани и дрехите. Нараняването често е съпроводено с обилен външен и вътрешен кръвоизлив и различни по степен увреждания на целостта на вътрешните органи. Не са редки и силно фрагментираните фрактури на костите по пътя на проектила.

Първо няколко общи принципи, които ще ни помогнат да окажем навременна и ефективна помощ на пострадалите от каквито и да е увреждащи фактори:

1. Всички действия при оказване на първа медицинска помощ трябва да бъдат добре обмислени и същевременно решителни и бързи;
2. Преди всичко е необходимо да се оцени обстановката и да се предприемат мерки за спиране на въздействието на вредните фактори (примерно извеждане на пострадалия от горящото или обгазено помещение);
3. Състоянието на пострадалия трябва да се оцени бързо и правилно. Първо трябва да се прецени дали е жив или мъртъв, след това да се определи вида и тежеста на травмата. За тази преценка са необходими известни познания по анатомия и физиология. Ако пострадалите са повече е необходимо да им се окаже помощ в порядък според тежестта на нараняването им.
4. Да се организира възможно най-бързото транспортиране на пострадалия до лечебно заведение, където може да получи компетентна помощ.

За оптимизиране на действията и за да не се губи на време, оказващият първа медицинска помощ трябва бързо и сигурно да различава загуба на съзнанието от смърт.

Признаци на живот, които могат да го ориентират са:

1. Наличие на сърдечна дейност – може да се определи чрез поставяне на ухото или ръката върху гръдния кош в областта на сърцето или по наличието на пулс. Пулсът се изследва чрез леко притискане на лъчевата, сънната или бедрената артерия в съоветните места, където артерията минава по-повърхностно, като липсата на доловими пулсации не са признак на отсъствие на сърдечна дейност и настъпила смърт!!!
2. Наличие на дишане – визуализира се от движението на гръдната и коремната стена, също може да се доближи до устата или носа парче чисто стъкло или лека материя (конец, памук) – наблюдава се изпотяване на стъклото или помръдване на съответния лек материал.
3. Реакция на зеницата на светлина – при осветяване на очите, например с прожектор, се нaблюдава свиване на зеницата.
   Трябва де се има предвид, че неустановяването на пулс, видими дихателни движения и реакция от страна на зеницата не означава непременно настъпила смърт!!!

Ако се установи липса на дишане и сърдечна дейност, трябва да се пристъпи към незабавна кардио-пулмонална ресусцитация, състояща се от непряк сърдечен масаж и изкуствено дишане “уста в уста”. Преди да се започне изкуственото дишане, устната кухина се проверява за чужди тела, поглежда се положението на езика (да не е “глътнат”) и главата се извива назад, изтегляйки брадичката нагоре. Следва рязък и силен удар в сърдечната област и тогава се пристъпва към непрекия сърдечен масаж и изкуственото дишане. Ако реанимацията се изпълнява от един човек, на 10 притискания на гръдния кош се правят по 2 обдишвания. Ако се изпълнява от двама души – на 5 притискания се пада 1 обдишване. При подобряване на кръвната циркулация и оксигенация се забелязва ясна промяна в цвета на лицето на пострадалия. След възстановяване на сърдечната дейност, масажът се прекратява и се продължава с обдишването до поява и на спонтанно дишане.

Един от най-важните моменти в оказването на първа помощ е борбата с кръвотечението. Загубата на около два литра кръв е смъртоносна, но ,разбира се, смърт може да настъпи и при загуба на по-малко количество. При разкъсване на голям кръвоносен съд, на крайниците например, в резултат на кръвозагубата за няколко секунди пострадалия може да изпадне в безсъзнание и за броени минути да настъпи смърт.

Според това дали кръвта се излива в някоя вътрешна телесна кухина или не, кръвотеченията се делят на вътрешни и външни. А според вида на увреденият съд биват артериални, венозни и капилярни.

При артериалните кръвотечения кръвта се излива на силна, пулсираща струя (с дебит в зависимост от големината на съда) и е аленочервена. При венозните кръвта изтича по-бавно и е по-тъмна на цвят.

Понеже в условията на оказване на първа помощ и при липса на съответната квалификация не можем да се борим с евентуален вътрешен кръвоизлив, ще се спра на методите за овладяване на външния. При тези условия е възможно само временно кръвоспиране, за период, достатъчен за транспорт на пострадалия до лечебно заведение.

В случаите, когато състоянието на пострадалия не е животозастрашаващо и не е необходима незабавна намеса, преди да започнете да обработвате раната, измийте добре ръцете си. Това, а също тоалета и дезинфекцията на раната с подходящите налични средства, ще намали риска от инфектирането и. Когато отваряте стерилни марли или превръзки, за да не ги замърсите, хващайте ги само за краищата.

Капилярните кръвотечения обикновено се спират лесно след поставянето на обикновена кръвоспираща превръзка с марли и бинт върху наранения участък. При бинтоване на крайник, пръстите винаги трябва да се оставят открити, за да може да се контролира визуално качеството на кръвообращението. Посиняването на пръстите показва че превръзката е прекалено стегната и трябва да се разхлаби поради риска от некроза на тъканта вследствие хипоксия.

При външно кръвотечение от венозен или артериален съд и след известна кръвозагуба, се установява ускорен пулс, замаяност, чувство за студ, жажда, безпокойство и загуба на съзнание. В такъв случай трябва да се действа бързо, пренебрегвайки много от правилата за асептика и антисептика. Слагаме пострадалия да легне и повдигаме наранения крайник над нивото на сърцето, освен ако няма съмнение за счупване. При по-малки наранявания кървенето може да се спре чрез директно пристискане на раната. Ако това не дава необходимия резултат, кървенето обикновено се спира, като се притисне най-близката артерия, снабдяваща мястото с кръв. За да се спре кървене в областта на главата, може да се упражни натиск с палеца към костта пред ухото (поради повишената циркулация може да се наложи да се притисне и от двете страни) или в хлътналата част на челюстта – според локализацията на нараняването.

При нараняване в областта на гърдите – притискат се с палец кръвоносните съдове в областта на хлътналата част на ключицата. При нараняване в горната част на ръката – притиска се във вдлъбнатината между мускулите на вътрешната страна на ръката. Ако раната е в долната част на ръката – притискат се съдовете от вътрешната страна на китката. За да се спре кървенето от крак се упражнява натиск с юмрук от вътрешната страна на бедрото към костта.

Притискането с ръка на кръвоносен съд или самата рана с цел кръвоспиране се прави като спешна мярка, за да намалим кръвозагубата, докато се подготвим за поставяне на превръзка. Когато е необходимо кръвотечението да се спре за по дълго, например по време на транспортиране на пострадалия, кръвоспирането трябва да се осигури чрез превързочни материали, или при липсата им – с подръчни такива. Поставя се марлен тампон в самата рана и превръзка върху него, прави се пристискаща превръзка в гореспоменатите места, а за крайниците, най-общо казано, трябва да се стегне с бинт подходящ участък над раната (може да се направи турникет от подръчни средства). Не използвайте тънки въжета и тел – може да прережат тъканите.

Тези превръзки, притискащи главен кръвоносен съд, не трябва да се държат повече от 2 часа през лятото и повече от 1.5 часа през зимата!!! В противен случай може да настъпи некротизиране на тъканите вследствие липсата на кислород (поради нарушеното кръвоснабдяване). Ако е необходимо превръзката да остане по-дълго време, то тя трябва да се разхлаби за малко, въпреки възобновяването на кръвоизлива, и после отново да се стегне.

Както вече споменах, огнестрелните рани често се съпътстват от фрактури. В условията на оказване на първа помощ, обикновено можем да вземем някои мерки само относно фрактури на кости на крайниците. При съмнение за счупване, съответният крайник трябва да се обездвижи. Най-често се използват шини с подходяща дължина и ширина, направени от неогъващи се подръчни материали, които се фиксират с бинтова превръзка. При счупване, крайникът не трябва да се движи, защото острите краища на счупените кости и костните фрагменти могат да разкъсат околните тъкани, ставни връзки и особено кръвоносни съдове, предизвиквайки тежък кръвоизлив. Имобилизацията на цялото тяло е задължителна при съмнение за счупване на гръбнака. Това може да се осъществи чрез поставяне на пострадлия върху дъска с подходящите размери, като дъската се поставя под тялото а не се повдига и мести пострадалия!!! В случай на такова нараняване предприемайте действия за обездвижване по споменатия и други подобни начини само ако сте напълно сигурни какво правите, в противен случай “помощта” ви може да доведе до непоправими последици и дори смърт!!! Самостоятелното транспортиране също трябва да се избягва.