Ловна Коледа в ЛРС-Дряново

Мариана МАНДИЧЕВА

Благотворителният жест дойде много бързо, сякаш идеята, докато се роди, вече имаше ясна цел кого иска да зарадва. Председателят на сдружението Рачо Рачев никак не се почуди, а побър­за да изпрати лъч светлина към хората от социалните заведения в общината. Мо­тивите на ръководството на ЛРС „Стринава” в Дряново ще разкрием по-нататък. Сега трябва да кажем, че дарението бе направено в скромен състав, във вторник, 20 декември 2016 г., по обяд. Дареното диво прасе е близо стокилограмово и задължи­телно от него трябва да оп­итат всичките потребители в комплекса в един от пред­стоящите предновогодишни дни – увери директорът на Комплекса за социални ус­луги за възрастни хора Емил Киселков. Ето какво каза той, след като получи неочаква­ния дар:

„Жестът на ловците и на ловното сдружение в Дря­ново не може да не ни из­ненада, защото в края на годината винаги изпитваме някакъв недостиг. Общо взе­то, парите, които се дават за издръжка на тези хора, не са достатъчни. Така че можем само да им благодарим и да се надяваме, че няма да е самоцелен и единствен този акт, а и в бъдеще ще имаме подобно сътрудничество. Правя заявката отсега. За което им благодаря. Дивечът вероятно ще влезе в менюто след Коледа, като желание­то ни е месото да стигне за всички над двеста потреби­тели. Комплексът включва два социални дома – за въз­растни хора с деменция в Дряново и един за възрастни с психически разстройства в с. Радовци, както и преходно жилище. Към комплекса е и домашният социален патро­наж.

Не бива обаче да се раз­бира, че хората гладуват. Но парите, които се разпре­делят като цяло, са недос­татъчни. Това са стандарти, които държавата е опреде­лила. Мисля, че на тези хора трябва да се обръща повече внимание, защото нерядко това са наши близки, наши майки, бащи и няма гаран­ции, че в утрешния ден ние или някой близък няма да се окажем на тяхното мяс­то. Не мога да приема, че чудеса и добрини трябва да се случват единствено и само по Коледа. Явно това е нещо, което трябва да се възпитава у хората отрано. Имал съм случаи преди го­дини, които са ме карали да мисля, че българинът много трудно е склонен към такива жестове. Вярно, днес особе­но по празниците, показва, че е благотворителен. Но до­бродетелта не трябва да се проявява само в изолирани случаи.

Благодарим за този жест още веднъж, като, надявам се, че той няма да е после­ден. Главният готвач, а той вече двайсетина години ра­боти в системата, ми каза, че такъв случай досега не е имало. А то няма и как да се случи. Познавам ловните дружинки и задължително справедливото разпределе­ние на слуката между ловци­те. Позволявам си да поже­лая весели, светли празници на абсолютно всички хора и дано да бъдем по-добри.”

Според председателя на СЛРД „Стринава” в Дряново Рачо Рачев това е благоро­ден жест към възрастните хора, който напълно отгова­ря на традициите на благот­ворителност, откакто го има организираният лов у нас. Ръководството на сдруже­нието въобще не се е поко­лебало, когато постъпило предложението за дарение. Мотивът му бил, че такъв жест отива на традиционна­та ловна култура и достойн­ството на българския ловец.

„Радваме се, че срещ­нахме подкрепа от Община Дряново, откъдето, начело с кмета Мирослав Семов, тази есен, в навечерието на откриването на груповия лов на дива свиня, ни пожелаха „Наслука!”, като поканиха ло­вците от цялото сдружение на площада пред общината. Беше много тържествено. Знамената на дружините изпълниха празнично пло­щада. Това бе добра стъпка, защото с нея ловците демон­стрират, че са част от мест­ната общност и че са съпри­частни към живота на хората от общината. Ловците вина­ги са били хора с изтънчена чувствителност към пробле­мите на своите съграждани. Благотворителният жест е по-скоро индикатор, че ние, ловците, сме неизменно до дряновци, че носим една култура и ценности, че доб­руването не е само етикет, а същност на всеки ловец. По­добни жестове на другарство сме готови да правим винаги. От друга страна, няма ловец, който да не тачи възрастни­те хора. Сред нас в ловните дружинки, има възрастни ко­леги, към които се отнасяме с много внимание и почит. Помагаме им да идват на лов и отново да преживяват тръпката на своето хоби.