Преди 14 години една идея обединява група ловци от сдружение „ЛРД-Добрич“ – гр. Добрич, и техни приятели да се събират и да празнуват Трифон Зарезан, както и други български народни обичаи. Само с едно прекъсване те и до днес отстояват дадената дума. Център на ритуала е домът на Илия Михайлов, председател на УС на „ЛРД-Добрич“ – гр. Добрич и член на УС на НЛРС-СЛРБ, който се намира в китното и подредено село Паскалево, което отстои само на 4 км от международния път Добрич-Кардам-Констанца и на 6 км от областния град.

Ето какво сподели гостоприемният домакин: „Традицията датира от 2007 г. Всяка година се събираме и винаги по време на официалната част вземаме по едно решение. Миналата Стоян Господинов, главен художествен ръководител на ПФА „Добруджа“ в Добрич и член на нашата група, предложи на празника на св. Трифон Зарезан всички да се облечем в народни носии, характерни както за Добруджа, така и за Тракия, откъдето преди повече от два века по тези земи идват нашите деди. Изпълнихме решението и през целия ден всички бяхме облечени в красивите народни носии.
Зимното подхранване на дивеча в ЛРС-Хасково продължава на пълни обороти
Нахлупихме калпаците и бяхме готови да дадем начало на празника. Към всичко това добавихме и една добруджанска каруца с два здрави, празнично украсени коня, с която се придвижихме от входната табела на моето родно село Паскалево до дома ми. Част от нас бяха с каруцата, а останалите ни следваха. Предизвикахме интереса на паскалевци, усмивките на млади и стари по улиците, по които минахме, под съпровода на музикантите от оркестър „Добруджански авлиги“. Това, което правим всяка година, не е самоцелно. Искаме все повече хора да разберат, че нашето хоби не е свързано само с лова.

През по-голямата част от годината членовете на ловно-рибарските дружини се занимават с грижа за животните, осигуряването на фураж, вода, сол. Всяка година разселваме фазани и яребици. Имаме решение за възстановяване популацията на зайците в Добруджа. Правим усилия да намалим броя на хищниците – чакали, скитащи кучета, лисици и др. Към всичко това добавяме и уважението към българските празници, стигнали от дедите ни до нас, които продължаваме да тачим. Всичко друго е усмивки, добро настроение и наздравици. Ще добавя, че само половината от групата ни са ловци, но всички ни свързва приятелството. Празнували сме заедно със съпругите си и то не само в Паскалево, но и в други селища, както и сред природата. С всичко, което правим, ние укрепваме българската традиция на празника и другарствотомежду нас.”

Всеки от участниците в празника се включи в зарязването на лозите на своя домакин, отпиха по глътка от червеното му вино и му пожелаха да налее в бъчвите двойно повече през тази година. Сред смях и добро настроение пред дома му се изви кръшно добруджанско хоро, а след това всички заедно седнаха на богатата празнична трапеза. Разискваха оживено качествата на вината от реколта 2020 г., опитаха различни пивки ракии и вкусни мезета, домашно производство. Роди се и ново предложение за организирано празнуване, след като отмине вълната от коронавируса. Вдигаха се тостове за всички с пожелания за здраве на семействата им, за мир и плодородие.