На общото отчетно-изборно събрание тази година, на което членовете на дружинката преизбираха за председател на дружинката Константин Вранчев, едно от важните решения, които вземат, е да организират бригади, за да почистят пътищата в ловностопанския район и да ги подготвят да бъдат проходими през зимата, когато падне сняг.
За да направят организацията възможно най-лесна, те избират седем отговорници на бригадите – плюс председателя и горския стражар, който е от селото, както и Митю Точев, който тази година е избран за член на УС на дружинката.
Първата бригадна организация прави председателят, а останалите отговорници поетапно организират бригадите в местния Балкан, където хвърлят сериозна работа по почистването на пътищата.
„Разбира се, накрая си позволяват „да полеят” свършеното, което видимо не е малко“ – каза в отговор на публикувани снимки в социалните мрежи Митю Точев и продължи да разказва.
„Поехме ангажимент да почистим седем обекта – най-напред бригада организира председателят, вторта аз, трети бе горският, на четвъртата бригада отидох на помощ на другите бригади. Като една от бригадите по почистване на горските пътища направихме съвместно – ЛРД-Баня и ЛРД-Боримечково”. Всички пътища в голямата гора са вече почистени, но хоризонталното състояние е ужасно. Дървари и дърводобив вече няма, но пък са оставили пътищата в ужасно състояние. Но успяхме. Така ги почистихме, че през зимата натрупаните със сняг клони да не могат да падат върху пътищата и да препятстват преминаването ни по време на лов. Почистихме много километри пътища. На бригадите се отзоваха много хора.
Предстои до ловната хижа да изградим каптаж. На 100-150 м от нея извира вода и ние от десетилетия се чудим какво да го правим, но сега взехме решение да извикаме трактори и машини, а после да прекараме водата малко под хижата.
През последните три години, откакто върлува АЧС, имаме много, много слаби сезони на дива свиня. През миналата година отстреляхме пет-шест диви свине, от които почти всички бяха с чума или с антитела, само едно беше читаво. Така че, не се надяваме на някакво чудо.”
Мариана Мандичева