Костадин БУЮКЛИЕВ
Преди 9 септември 1944 г. в пловдивското село Чурен камбаната от камбанарията на немалката черква „Пророк Свети Илия” огласяла Родопския рид, та чак до хижа Върховръх. След тази дата обаче, вместо да събира богомолци, църквата става сеновал, склад за храна на животни, та дори се е използвала и за обор. Само за около 10 години над 300-годишната сграда рухва, най-вече покрива и камбанарията, и е ограбена. От две години обаче чуринската ловна дружина с председател Владо Ангелов и секретар Стефан Стефанов решават да възстановят съборетината. Организират се всички ловци и пак от ловци се създава и църковно настоятелство с активно участие на Митко Григоров и Петър Делчев. Закупуват се необходимите материали със средства от ловците, а и всички те (32) вземат участие и с труд. С безграничната си всеотдайност ги увличат председателят Владо и младият секретар Стефчо. Външният вид на църквата е почти възстановен, а се работи и по реставрацията на стенописите и иконите на олтара. В близост до черквата ловците са изградили и чешма, от която блика родопска изворна вода.
Малко са хората, които живеят през зимата в селото и ловците им носят храна и лекарства при обилни снегове и люти студове.
През пролетта, лятото и до късна есен обаче в това курортно селище идват освен родствениците му и много гости – предимно техни близки. Те се радват на църквата и се отбиват да се помолят и палят свещи.