След десетилетно прекъсване членовете на ловната дружинка от село Стара Кресна, които членуват в ловно сдружение „Синаница“ в гр. Кресна, решиха да възстановят вековна традиция. В последния ден от Сирната неделя на открито и високо място се изгражда куп от хвойни, смрика, фуражни отпадъци, който на различните места се нарича по различен начин – паливо, урата-копата, светлик, жаравник и др. Около него се събират жителите на селището или квартала и се пали купът.
Обичаят има езически корени и е свързан с надеждата и очакванията за здраве и богата година. Когато огънят се смали и остане само на жарава, присъстващите със засилка го прескачат и наричат в огъня да изгорят лошотиите, болестите и бълхите.
Инициаторите на тази похвална идея Павел Паскалчев, Благой Каралийски и Милчо Щерев организираха ловците и със собствени автомобили и селскостопански каруци събраха материала за сирнишкия огън и го съградиха близо до мястото, където през 1878 г. е обявено Кресненско-разложкото въстание. Огънят сякаш осветяваше и сгряваше не само душите и сърцата на събралите се хора, но и заснежените върхове на Северен Пирин.