Юри ТОЧЕВ
Много пъти съм го заявявал, а съм и сигурен, че в България няма ловец и рибар, чието сърце да не трепне, щом чуе думата: „захранка“! Тази зима беше доста люта, да си го кажем направо – много продължителна и проклета. Въпреки това всички дружинки в страната поеха благородната инициатива да спасят дивеча в тези „кучи“ студове. Хвала вам, български ловци!
И тази година не пропуснах възможността да участвам в таксацията и традиционното подхранване, поканен от моите приятели от ЛРД „Огоя“ към ЛРС „Грохотен“ – Своге.
Подобно на витрина на емоционални чувства мога да окачествя действията на всяка дружина точно в дни като този. Ловците правят преглед на отминалия сезон, очертават се новите цели и най-вече пред групите стои първостепенната задача – зареждането на хранилките и обслужването на нуждите на дивеча. Да не забравяме, че сърните скоро ще започнат да раждат, а това си е дело на природата, но ловците приемат подпомагането на тази дейност като приоритетна и се води борба за всеки нов приплод.
Още щом пристигнахме в базата на дружината в м. „Двете реки“, председателят Николай Петков ме посреща с думите: „Най- сетне и добре дошъл! Нали знаеш, стари приятелю, че лошо време, люта ракия и луда жена за ловеца и рибаря няма! Така, че да се захващаме за работа!“ При него са и двамата горски надзиратели за района – Калоян и Красимир, които също ще вземат участие в предвидените мероприятия, таксацията и захранването.
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ДИВЕЧА
Всеки ловец ще си признае честно, че таксацията е нещо много сериозно. При тази дейност с ЛРД-Огоя винаги съм готов да изживея приятни мигове в красивата и девствена природа в техния ловен район, чиято територия е 3950 ха.
Пролетта вече неумолимо настъпва, всичко се ражда за нов живот и сега е моментът да хвърлим сериозни усилия в името на нуждите на дивеча. Председателят Николай Петков разпределя ловците на групи по четирима и всичките 28 човека поемат по набелязаните маршрути. Мен ме изпращат в групата на Георги Антов, Иван Иванов и горския надзирател Красимир Колев. Задачата ни е да заредим четири хранилки със сол и царевица.
След като заредихме първата, се отправяме към м. „Арабая“ за втората – „Докторската“ хранилка, и още неслезли от „УАЗ“-ката Георги ни спира с решителен жест, като сочи напред в посока „Старата кошара“. Всички вперваме поглед натам, а Краси горския вдига бинокъла. Две сърни бавно и спокойно вървят, като отвреме навреме вдигат муцуни и душат наоколо. Четиримата не смеем да мръднем. Как да ви предам вълненията, които изпитваме в момента! Изведнъж сърните уплашено завъртат глави и с грациозни скокове се скриват в гората, а ние само въздъхнахме с облекчение.
„Имаше смисъл от разкарването ми в големия сняг! – усмихна се Иван. – Щом се навъртат наоколо, значи им се е усладила солта! И тази година ще има берекет в района, да се родят повече сърненца е главната ни цел и отколешна моя мечта!“
Когато се прибрахме в базата, председателят Николай Петков и горският Колев попълниха таксационните листове, от които бяха изведени следните обобщени данни: 106 сърни на цялата ловна площ, 46 диви свине, 11 лисици, 11 язовеца, 2 чакала, 25 белки, 4 черни пора, 1 вълк.
В УСЛУГА НА ГОРСКИТЕ ОБИТАТЕЛИ
В подхранването взеха участие 28 ловци. Георги Антов донесе със своята „УАЗ“-ка 300 кг. сол и 450 кг. царевица, разпределена в чували. Председателят на дружината Николай Петков разпредели ловците в осем групи по четири човека всяка, които трябваше да обходят целия ловен район на дружината и да заредят хранилките, а тези които са били повредени от снега, евентуално и да се ремонтират. Георги и Валери носят със себе си и моторни резачки, а председателят допълнително раздава пирони и тесли на групите, за да бъдат ползвани при необходимост.
В моята група – с Гошо Антов, младия ловец Иван Иванов и новоназначения горски надзирател Красимир Колев ни бе възложена нелеката задача да обслужим четири хранилки – в м. „Арабая“, „Докторската“, „Елите“ и „Ласкар“. А другите групи поемат с джиповете за „Момин дол“, „Говежди дол“ и „Кулата“, въобще сериозна работа!
Докато Иван и Георги изсипват зърното, ние с Краси закрепваме по една буца сол на чаталите. Тук до тази хранилка има и дивечова нива с картофи, но е „опоскана“ от дивите свине, както и навес, за да се подслонят ловците при лошо време, а и да похапнат след излет.
Втората ни спирка е при „Докторската“ хранилка, където също всичко е изядено, но забележете – има и съвсем пресни следи и от ровещи свински зурли! Третата спирка е „Елите“. Тук Иван се спуща сам в урвата и разхвърля нашироко чувал с царевица, докато Георги му търкулва три буци сол, които младият ловец подпира да дънерите, защото е много стръмно и могат да отидат чак в реката, а тогава язък ни за труда!
Последната спирка от набелязания маршрут е „Ласкар“. Тук вече оставяме „УАЗ“-ката и натоварени на гръб с чувалите, поемаме нагоре, а Красо носи и петлитрова туба с отработено двигателно масло. Характерното за тази хранилка е, че на 100 м от нея има и голямо калище, а малко под него ловците редовно засяват и дивечова нива с картофи и земна ябълка. Зареждаме хранилката и Иван грабва тубата, за да я излее в калището. „Ех, само да го надушат, на мига ще доприпкат тук да се отъркалят!“ – намигва ми той, докато аз правя няколко снимки.