Едно от най-големите сдружения в състава на НЛРС-СЛРБ и най-голямото в Северозападна България кара много различен ловен сезон с доста перипетии и неясноти. Нека направим анализ на случващото се през последните месеци там.
Няколкото регистрирани случая на африканска чума по дивите свине оставят своя отпечатък върху развоя на ловния сезон в сдружението. Още през лятото бяха установени две поразени животни в землището на с. Ковачица и ловците не можаха да открият сезона, което и ветераните не помнят да се е случвало някога. Впоследствие по същата причина временни забрани за ловуване бяха въведени и за ловците от селата Охрид, Стубел и Липен. Превантивните претърсвания в районите не откриха нови случаи на засегнати животни, но така или иначе, хората не можаха да се насладят на хобито си.
Сянката на дебнещата епидемия предизвика едва ли не паника сред ловците. Неразбориите идваха най-вече от липсата на адекватна политика по отношение на болестта от най-високо ниво. Спускаха се разни заповеди, за изпълнението на които нямаше каквото и да е финансово обезпечение. На всичко отгоре даваните от ловците проби от отстрелян дивеч се бавеха – лицензираните лаборатории са чак в София (за изследване на АЧС) и Враца (за трихинелоза). Имаше и фрапиращи случаи на загубени изследвания, резултатите от които така и не бяха оповестени. При тази усложнена обстановка ловците намериха логичния изход – да загърбят разпоредбите и всички свързани с тях неуредици и да се допитват до частни ветеринарни доктори, които известяваха за резултатите още същия ден. А на много места просто скриваха отстреляния дивеч, за да не изпадат в описаните затруднения.
По официални данни, предоставени от ръководството на сдружението, до края на ноември са отстреляни около 170 диви свине, но реалната бройка може и да е двойно по-голяма. Някои дружини вече изпълниха заложения план. В с. Белотинци имат 15 отстреляни животни, с добър отстрел са и в с. Сумер. Балканските дружини вече също трупат актив. При тях традиционно сезонът се измества по-назад, понеже с прибирането на реколтата животните се оттеглят към по-планинските райони. Там челници са ловците от с. Челюстница, където също имат 15 попадения. Натрупани са от групов и индивидуален лов. В с. Дълги Дел пък удариха трофеен глиган, оценен със сребърен медал (116 точки).
Интересно е да се отбележи, че в хода на свинския лов са отстреляни и 5 вълка. Падат и други хищници – чакали и лисици. Някои дружини проведоха и лов на фазани – тези птици се пускат при извършваните регулярни разселвания и присъстват из ловните полета, поне в равнинните територии.
Ново оборудване за ловно- стрелковата база
Като светъл лъч на фона на описаните проблеми около лова е обновеният и осъвременен ловно-стрелкови комплекс на монтанското сдружение. Вече доставиха две нови автоматични машини от Чехия, в процес на доставка са още 10 машини от Италия. От ръководството на сдружението са амбицирани да оборудват стрелбището с една позиция за дисциплината „Трап“ и 7 позиции за дисциплината „Спортинг“. Така на практика ще се сдобият с най-съвременната база за ловна стрелба в Северозападна България.
По отношение амбициите на монтанските стрелци ръководителят на сдружението Александър Георгиев обобщи:
„Имахме някои много добри класирания на наши отбори през отминаващата година на регионални и национални турнири и това ни кара да смятаме, че можем да върнем добрата стара слава на монтанските ловци като отлични състезатели. Вече имаме и съвременна база, която е в процес на дооборудване, но ще я довършим и там ще се провеждат редица мероприятия през следващата година. Впрочем ние вече я открихме официално, имаше и освещаване, присъстваха и видни гости от градската управа, така че всеки е добре дошъл на нашата база. Ние сме голямо сдружение, в състава ни членуват 59 дружини. Имахме нужда от такава придобивка и си струваше да инвестираме в нея. Мисля, че малко сдружения в страната разполагат с такъв стрелкови комплекс. Вече имаме пълно основание да гоним и високи спортни постижения.“