Дългото очакване, съпроводено с множество страхове и притеснения, че няма да има лов, свърши. Откриването на новия ловен сезон вече е факт и групата от около 30-ина ловци, събрали се в ранна доба, в северния край на с. Црънча с трескав поглед следят попълването на разрешителните за отстрел от председателя на дружината Димитър Тъслаков.
Следва стегнат и точен инструктаж и предупреждение, че в полето има много млади зайчета, фазанчета и яребици, така че да не се изкуши някой да стреля по друго освен по прелетен дивеч и гривяк, защото „…ще стане много лошо!“
Разделяме се на няколко групи. Тази на Митко Аврониев и Христо Желев поема към обширните стърнища, където се чува песента на пъдпъдъците. Ние с Валентин Дончев, Антон Иванов, Василен Спасов и моя милост се отправяме към големия циментов канал, който е част от Баташкия водносилов път и същевременно е граница със съседната ловна дружина от с. Алеко Константиново. Там се намира обширен блок със слънчоглед, на който има няколко „парчета“ с добре узрели пити и където при разузнаването предишния ден бяхме забелязали гургулици и гривяци.
За жалост стигаме, когато прелетът е в разгара си, тъй като поради жарките тропически климатични условия птиците са дошли да се хранят по-рано и вече са се настанили в слънчогледовия блок. Васи и Тони застават в дърветата на дигата на хидромелиоративното съоръжение, аз влизам в слънчогледа от страната на тютюневата нива, а Вальо със своя английски сетер Арни се отправят към южната страна на маслодайната земеделската култура.
С моето навлизане успявам да вдигна две гургулици и първият ми трофей за сезона вече е факт. При изстрела ми от питите се вдигат и други птици, а тези, които поеха към Тони и Василен, бяха изпратени подобаващо. Все пак трофей на този вид дивеч за Антон Иванов не само за сезона, но и в ловния му път, защото това е първия му лов на такива птици. После поваля още една и един гривяк, аз също не оставам назад и свалям още една гургулица и два гривяка. Колегите и те се записват, а от групата на пъдпъдичарите често ехти канонада от изстрели, но там, както оказа се, ловът е повече от труден, защото жълто-кафявата птичка още с появата на знойното августовско слънце влизаше в площите, засети с тютюн и царевица и сякаш нарочно продължаваше от там своето „пъд-пъ-дък,пъд-пъ- дък…“.
И ние, ловците, още към 10 ч. се отправяме към ловния заслон, където се състоя тържественият обяд по случай откриването на ловния сезон и на който освен храните и напитките бяха споделени по другарски и много спомени, ситуации и надежди.
Спас СПАСОВ