Младен ДОБРЕВ
„Тази година започнахме сезона с по-слаби резултати от миналогодишните. Вероятно догодина ще е още по-зле. За никой от нас това не е изненада. Положението от година на година става все по-зле. Агресивното земеделие, което процъфтява в нашия край, си казва думата. Жънат, веднага орат, третират с какви ли не препарати. Няма как тази химия да не прогони всичко живо, що реши да кацне из нивите. Кой ти мисли за природата, за птиците и ловците. Тази битка за нас май е изгубена..“
Това е тъжната констатация от първите за сезона излети из поповските ловни полета. Изказа я Стефан Дянков, ловен надзирател съм местното сдружение и редови ловец от дружината в с. Водица. Всъщност, неговите колеги са били сред най-активните на старта на сезона. Водичани са излезли още на ранина, като групата е наброявала 20 човека. С много усилия са окачили по висулките по 5-6 пъдпъдъка. Но вдигнати предимно из по-отдалечени и необработвани тераси с дива растителност. Като резултати това е нищо, в сравнение с благодатните излети от по-далечното минало, за които мнозина си спомнят с умиление. По нивите няма за какво да обикалят, там пъдпъдъци не се задържат. А голяма част от площта им са обработваеми земи.
В съседното село Ковачевец пък са търсили пъдпъдъците из по-високи райони в м. Калакоч. И там слуката е била скромна, на фона на спомени от миналото.
На други места пък ловците са съсредоточили усилията си към гургулиците – в селата Сеячи, Посабина, Медовина. Все още обаче птиците са пръснати, а при масираната и почти повсеместна стрелба от първите излети, са и допълнително стресирани, та отдалеч отбягват човешко присъствие. В региона има огромни площи със слънчогледови ниви, което дава надежди, че гургулиците ще се задържат и ще има и по-силни дни в хода на сезона.
Все пак поповските ловци са свикнали да приемат този лов като тренировка и опресняване на стрелковите умения за другия, истинския лов на дива свиня, до който има доста време.