Приета е добре от рибарите и в повечето случаи се радват на улова й, нищо че не впечатлява с големина, а и често проявява капризи. Това е черната мряна, обитаваща малки и големи наши реки, но предимно в горните и средните им течения. Предпочита забързаната, неспокойна речна вода, където се чувства най-уютно и намира храната си. Включваме тук и маришката мряна, като подвид, който има сходно поведение и хранителен рацион.
Типично топлолюбива риба, която се храни активно от средата на пролетта до трайното есенно захлаждане. Но любителите на тази красива риба са изучили маниерите в поведението й, както и хранителните навици и си знаят, че най-сигурната примамка ще се намери по дъното на самата река или по бреговете й. Там са любимите й деликатеси от ежедневното меню.
Нека се запознаем по-отблизо с някои лакомства за мряната, с разпознаването им, с характерните местообитания, с особеностите при ползването им като стръв.
РУЧЕЙНИКЪТ е ларва на насекомото трихоптера. Живее в планински реки и потоци с чиста вода. Строи къщички от дребни камъчета и песъчинки, които се полепват по долната част на речни камъни. Тези кафеникави тръбички лесно се откриват при обръщане на камъните и събирането им там, където ги има, не е проблем. Съхраняват се във влажен парцал, обвити в мъх, на студено и тъмно (в хладилник). Все пак това е нетрайна стръв и не бива да разчитаме на тях при престой повече от 2-3 дни. Най-добре е да се набавят непосредствено преди излета. Ручейници се продават в някои риболовни магазини в големите градове. Това е ефикасна стръв през пролетта и лятото. С наближаване на есента ручейниците излитат, като изоставят водните си жилища. Възможно е все още да открием празните им къщички, но това ще ни подскаже да се ориентираме към друга примамка.

На куката се поставя ларвата, изтеглена предварително от къщичката й. Ако изваждането ни затрудни, ще се наложи да обелим обвивката, за да достигнем до главата на ручейника. После излиза лесно. Нанизва се на тънка кука през главата, като мекото, жълтеникаво тяло се оставя свободно.
МАМАРЕЦЪТ е дребна ларва с ракообразна форма, обитаваща речните камъни. Подобно на ручейника, строи свое укритие, но доста по-примитивно – от песъчинки и късчета водорасли. Мамарците обикновено са с тъмнозеленикав до сивкав гръб и по-светло коремче. При обръщане на камъка се забелязват енергични движения, които показват къде са животинките. Събират се лесно, но съхранението им е по-сложно. Запазват се за известно време във влажна марля или фин чорапогащник.

Нанизват се на тънка кука по един-два, в зависимост от големината им, обезателно през устата. Иначе лесно изпадат. Големината им е различна в различните реки. Представляват апетитна хапка не само за мряната, но и за почти всички речни риби. Атаката е решителна, но често се случва мряната да измъкне нежната стръв преди засечката.
ТИНЯВЕЦЪТ е ларва на еднодневката. Намира се в речната тиня или в крайбрежните пясъци. При разравяне на неголяма дълбочина се забелязват енергичните му движения, при които се мъчи отново да се зарови в тинята. Има вретеновидна форма с по-тъмен гръб и светъл корем. Лови се лесно и се съхранява както досега описаните примамки.

Нанизва се откъм главата, по един-два, според големината на събраните тинявци. С тази стръв, освен мряна може да се съблазни и пъстърва.
ПИЯВИЦАТА е популярна като примамка предимно за кефал, но ако е по-дребна, тя представлява интерес и за мряната. Типичното й местообитание е в заблатени участъци, при наличие на шавари или друга масивна водна растителност. Намират се в тинята или полепнали по камъни на дъното. В известен смисъл те се разминават със съжителство с черната мряна, понеже в горните и средни участъци на реките, където се среща тази риба, липсва заблатяване, характерно за долните течения.
БЕЛИ, ТОРНИ И ЗЕМНИ ЧЕРВЕИ също са сред деликатесите за мряната, но те са универсални и достатъчно популярни примамки и няма да се занимаваме отделно с тях.
Ивелин СПАСОВ