Малки сърнички в гората – Не пипайте! (ВИДЕО)

Намирането на малко диво животно, например сърнички, в гората или полето предизвиква  хората по два начина – да му помогнат или да го използват за користни цели, например продажба. В наши дни природата се кръстосва на длъж и на шир от туристи, гъбари, билкари, дървосекачи и т.н., а всеки от тях може да попадне на новородена сърничка, зайче, яребица или фазанче. Разбира се, изключваме ловците, които са достатъчно компетентни, за да знаят как се действа в подобни ситуации.

През последните години често получаваме информации за намерени животни, чрез които се установява, че хората не знаят как трябва да постъпват в такива случай.

Ето защо потърсихме експертното мнение на инж. Хари Иргев, управител на ДУ „Еледжик”, които специално за сайта SLRB.BG сподели:

„Вярно е, че сърните често оставя малките си сами. Причината за това е инстинктът им да ги предпазват. Новородените сърнички до втората-третата седмица не се отделят от леглото, където са родени. Т.е., нямат сили да следват майка си. Сърната, за да защитава потомството си от хищници, сама го изостава през деня, тъй като излъчва своята миризма, но природата така е създала малките, че те нямат миризма и хищниците не могат да ги надушат. Сърната се грижи за сърненцето, кърми го, пази го, но се храни далеч от него. Освен това, когато сърната усети заплаха, веднага се опитва да привлече вниманието на хищника и се отдалечава от малкото си, издава звуци, ходи бавно, преструва се на ранена с единствената цел да отдалечи хищника от рожбата си. Сърненцето, дори като е поотраснало, може да се премести от мястото, където е оставено, но никога не се отдалечава така, че майка му да не може да го намери.

При лопатарите е почти същото. Те оставят малките си сами, но това са значително по-стадни животни и организират своеобразни „детски градини” – една-две кошути пазят еленчетата, а другите се отдалечават да се хранят и се връщат чак вечерта.

Дивото зайче също може да попадне в ръцете на хората, но за тях трябва да знаете, че те нямат имунитета на питомните зайци и попаднали в нашата домашна среда могат да се заразят с най-различни болести и трудно оцеляват. Никое диво животно не трябва да се отнема от средата му, тъй като там е пригодено да оцелее.

СЛЕДОВАТЕЛНО, АКО ХОРА ПОПАДНАТ НА МАЛКО ЖИВОТНО,

което е само, то това не означава, че е изоставено и бедства. Не трябва да се отнасяме с тях като към беззащитно кученце. Не бива да го хващаме, галим, да се снимаме с него. Причината е, че оставяме по него нашата миризма. Това предизвиква две опасности – едната е, че майката на малкото ще усети нашата миризма и може да го изостави, да не го припознава вече като свое. Другата заплаха са хищниците, които умеят да надушат човешката миризма и да го намерят. Особено скитащите кучета и котки следват следите на човека, тъй като знаят, че могат да ги отведат до храна.

 

ХОРАТА НЕ ТРЯБВА ДА ВЗЕМАТ МАЛКИТЕ ЖИВОТНИ,

които смятат за изоставени, и да се опитват да се грижат сами за тях в домашните си дворове. Много е трудно да се погрижат за едно малко сърне, например. Същото е като да отглеждаш бебе – да се храни с биберон, да се използват стерилни пособия и т.н. Смъртността при такива опити за отглеждане на малки сърнички е много висока – 70-80%. Да не забравяме, че отглеждането на диво животно е забранено от закона и се счита за бракониерство.

 

НО ДОРИ ЧОВЕК ДА ОТГЛЕДА СЪРНИЧКАТА ДО ЕДНОГОДИШНА ВЪЗРАСТ,

тя ще прояви дивата си природа и започват белите. Сърните са представителите  на семейство Еленови, които най-трудно се опитомяват. Затова и най-трудно сърнички се отглеждат в заградени територии. На мъжките ще започнат да растат рога, с които могат да намушкват дори хора. Определено това не е домашният любимец, когото ще галите и той ще го позволява.

Моят е съвет е хората да търсят съдействието на представители на ловно-рибарските сдружения или държавните ловните стопанства, където работят експерти, знаещи как да се погрижат за дивеча.

 

 

КОГАТО ЧОВЕК, КОИТО ВСЕ ПАК Е ОТГЛЕЖДАЛ СЪРНА В ДВОРА СИ,

реши да я пусне на воля сред природата, е най-добре да се обърне към специалисти – ловци или горски служители. Те знаят къде е най-подходящото местообитание и къде е малък рискът да срещне хищници, тъй като инстинктите й за оцеляване са притъпени. Не бива отрасналата сърна да бъде освободена просто в края на гората, тя ще има шанс да оцелее в подходяща хранителна среда и с възможност да срещне себеподобните си, с които да се социализира и да подивее.

Велико Търново – Мечки отново кръстосват Балкана

 

Всички тези неща е важно да се знаят, тъй като някой хора предлагат НАМЕРЕНО ЖИВОТНО ЗА ПРОДАН.

Не бива да се поддавате на изкушението да помогнете на малчугана. Напротив, трябва веднага да сигнализирате на полицията или друга институция, така със сигурност ще бъдете по-полезни на животното.

 

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ ИСКАМ ДА ПРИЗОВА ХОРАТА

да не притесняват по никакъв начин случайно намерено малко диво животно. Порадвайте му се от разстояние, но не го пипайте и взимайте. Само защото са сърнички или зайче, яребица или фазанче, а не мече с дебнеща на близо мецана – повечето хора знаят, че това е опасно – помнете, че  малчуганите на дивите животни не са така беззащитни, както изглеждат, има кой да се погрижи за тях.”