Както всяко творение на природата и лешоядите имат своето важно място в екосистемите. Наричаме ги още „санитарите на природата“. Както всички останали лешоядни птици, белоглавият лешояд се храни с труповете на умрели животни и по този начин спира разпространението на зарази сред стадата. Всичко това е възможно благодарение на тяхната уникална биология – имат изключително ниски стойности на рН в стомаха си, а почти изцяло киселата среда спомага за убиването на развилите се в загниващото месо бактерии, освен за самото смилане на храната.
Белоглавият лешояд е едра и впечатляваща птица, но за съжаление е вписан като Застрашен (Endangered) в Червената книга на Република България, като попада под защитата и на редица национални и международни нормативни актове.
В края на ХІХ век белоглавият лешояд е бил широко разпространен и многоброен в България – със 17 сигурни находища. Век по-късно, вследствие основно на загуба на хранителна база, използване на отровни примамки за хищници, масово преследване и загуба на местообитания, се счита, че белоглавият лешояд е изчезнал като гнездящ от страната. През 1978 г. се открива колония от 9 възрастни и 19 млади птици и едва едно- две активни гнезда в Източни Родопи. През 90-те години започват усилия на природозащитни организации за стабилизирането числеността на белоглавия лешояд в България. Започва изграждане на площадки за изкуствено подхранване, редовно снабдяване с храна, проучвания за елиминиране на заплахите, превенция използването на отрови, работа с местното население и др. Освен на територията на Източни Родопи, природозащитници работят за възстановяването на белоглавите лешояди и в другите райони, където преди са се срещали – Западна и Източна Стара планина, Западни Родопи, Кресна, Врачански балкани.
Днес заплахите за вида не се различават много от тези в миналото. Най-голям си остава проблемът с отровите – през 2017 г. беше почти напълно изтровена реинтродуцираната колония на белоглав лешояд в Кресненското дефиле, през 2019 г. в района на Искърското дефиле загинаха освен белоглави лешояди и скален орел, а в началото на февруари тази година бе регистрирано масово отравяне на лешояди в съседна Гърция.
Консервационната програма на „Зелени Балкани“ за опазване на лешоядите се осъществява от 1991 г.