Мониторингът върху популацията на гургулицата е провокиран от желанието на Европейската комисия да се събере мащабна информация за този вид, който е с неблагоприятен статус на нашия континент.
Както сайтът SLRB.BG вече информира, в много страни ловът на гургулица бе забранен, а у нас през миналата година бе променен ЗЛОД и за българските ловци бяха въведени ограничения за отстрелната норма и броя на ловните излети.
Целта на мониторинга е ясна – да се запази гургулицата като ловен обект.
Ето защо, ловците от 45 сдружения се мобилизираха и изпраха крила от отстреляни гургулици до научния екип, отговарящ за мониторинга.
„Ясно е, че ловците са мотивирани да участват съзнателно в мониторинга, тъй като данните от него ще им позволят да се определят квоти за ползването на гургулицата в нашата страна – заяви д-р Градимир Груйчев, главен асистент в катедрата по „Ловно стопанство“ на ЛТУ. – Без тези данни не можем да съхраним популацията на вида, нито да се защити тезата, че видът трябва да бъде ловен обект. Което е важно за следващите поколения.“
Инициативата за мониторинг на гургулица е на Изпълнителната агенция по горите, която сформира работен екип с представител от страна на НЛРС-СЛРБ инж. Стилян Герасков, доц. д-р Христо Михайлов, доц. Стоян Стоянов, ас. Ангелов и гл. ас. Градимир Груйчев. Този екип стартира мониторинга на гургулицата в България, нещо което се прави за първи път в нашата страна.
Проектът се финансира от ИАГ и НЛРС-СЛРБ съвместно с държавните горски предприятия.
Самите крила от гургулици се събират по време на отстрела на редовни ловни излети в определен ловностопанки район, като на всяка отсреляна птица се взема лявото крило. Важно е да отбележи, че крилата дават вярна представа само през първите два излета на ловния сезон. Тъй като след това част от популацията започва да мигрира и не може да се добие представа каква е реалната картина.
Тази година бе обърнато особено внимание на събраните данни от крилата, осигурени през първия съботен ловен излет.
Броят на събраните крила от гургулици е от значение, тъй като позволява, когато е голяма извадката да бъде с по-голяма степен на достоверност.
„По рисунъка на надкрилието може да се определи относително точно възрастта на птицата, благодарение на което да се установи размерът на прираста, като и други популационни показатели като индекс на оцеляемост и т.н“ – уточни Груйчев.
Всъщност първият етап на мониторинга бе изработването на методика, която включва събиране на данни за гнездовата плътност с участието на екипа и 14 полеви експерти – ловци, ръководите на сдружения и ловни надзиратели, които по специална методика броиха пеещите птици в определени райони.
След извършването на определени математически анализи ще се определи плътността на вида и дали може с предприемането на конкретни мерки да се влияе на определящите фактори.
За в бъдеще ще се проследи динамиката на развитие на гнездовата популация, тъй като мониторингът ще се провежда няколко години поред.
Очаква се резултатите за гнездовата плътност на популацията от гургулици, както и от анализа на крилата на птиците да станат ясни до края на септември.