От 1958 г. насам 85-годишната Дорис МакКей от американския щат Илинойс не е пропускала нито един ловен сезон. Всяка година тя излиза да ловува елени, казвайки, че това е една от големите страсти в нейния живот. Позволила си е да не ловува само през 1957 г., когато се е подготвяла за раждането на сина си.
„Няма да седна вкъщи и да плета – казва МакКей. – Винаги съм била човек, който обича да прекарва времето си навън. Ако времето е хубаво, мога да остана сред природата цял ден.“
На една от стените в къщата на ДорисМакКейса закачени трофеи от глави на елени. Една от тях представлява изключителна стойност за ловджийката и тя я нарича нейната „гордост“.
От началото на ловния си път досега ДорисМакКей е станала свидетел на еволюция в лова на елени. В края на 50-те години популацията на вида в щата Илинойс е била с малка численост. ДорисМакКей е убила първия си елен чак на шестата си година като ловец. Тя казва, че използва еленовото месо във всякакви ястия.