На 9 януари тази година Софийският апелативен съд потвърди Решение № 1299 от 22.06.2018 г. на СГС, ТК, VI – 10 –ти състав и „достига до правния извод за неоснователност на предявения иск, с правно основание чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ, поради което обжалвания съдебен акт, като правилен и постановен в съответствие със закона, следва да се потвърди, а въззивната жалба да остане без уважение. Освен това, осъжда „Ловно стрелкови клуб-Плиска“, Булстат, със седалище и адрес на управление ,, , ап.** да заплати на „Национално Ловно рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България“, Булстат, със седалище и адрес на управление , сумата от 4950 лв. съдебни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Ето и пълният текст на решението на Софийския апелативен съд
Решение
№ 73
гр. София, 09.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, Шести състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател : Иван Иванов
Членове : Зорница Хайдукова
В. Бойкинов
при секретаря И.А., като изслуша докладваното от съдия Бойкинов т.д.№ 4588 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1299 от 22.06.2018 г. по т.д. № 2246/ 2017 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ – 10 състав е отхвърлен иска по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ, предявен от сдружение с нестопанска цел „Ловно стрелкови клуб-Плиска“ срещу „Национално Ловно рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България“, за отмяна на решенията от 24.06.2017г. относно избор на нови органи на сдружението- председател на управителния съвет, членове на управителния съвет, председател и членове на контролния съвет, взети от общото събрание на „Национално Ловно рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България“, проведено на 23.06.2017г. и 24.06.2017г. в , като неоснователен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ловно стрелкови клуб-Плиска“, в която се твърди, че е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и необосновано, в подкрепа на което са изложени следните съображения.
В жалбата се твърди, че необосновано и в противоречие със закона и на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че са били изпълнени изискванията на чл.19, ал.7 от Устава на сдружението поканата за общото събрание да се постави на видно и достъпно място в управлението на сдружението, като преценката на съда за това се основавала на нищожно нотариално удостоверяване извършено извън компетентността на нотариуса по чл. 569 от ГПК, както и на показанията на свидетел, които не е следвало да бъдат кредитирани предвид заинтересоваността според жалбоподателя да даде показания в полза на въззиваемия. Твърди се също така необоснованост на решението на съда тъй като въпреки разпределението на доказателствената тежест въззиваемият не ангажирал годни доказателства за броя на членовете на сдружението, поради което и не би могъл да се определи броят на делегатите, които е следвало да вземат участие в работата на ОС и оттам кворумът и мнозинството необходими за вземането на решения. Твърди се също така, че необосновано и в противоречие със закона първоинстанционният съд е приел, че законосъобразността на избора на делегати на отделните членове на „Национално Ловно рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България“ не може да бъде преценяван инцидентно в хода на настоящото производство тъй като всъщност се касаело за спазване на предписана от устава на сдружението вътрешна процедура по избор на делегати, които да участват в работата на общото събрание като върховен орган на сдружението. Твърди се също така и че напълно необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че при вземане на спорните решения е гласувало лицето И. Т., въпреки категоричните изводи на вещото лице, че положеният в списъка за гласуване лица подпис не е негов. Поддържа се също така, че необосновано и в противоречие със събраните по делото гласни доказателства съдът е стигнал до извода, че не е налице допуснато нарушение на принципа за тайното гласуване при избор на управителните и контролни органи на сдружението, залегнал в чл.21, ал.2 от Устава, както и че са неправилни изводите на съда, че в подредбата на кандидатите в бюлетината за балотажа не е допуснато нарушение на чл.21, ал.4, изречение четвърто от Устава, подреждането на кандидатите в бюлетината да става по строго определен в специален регламент начин. Сочат се и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда при събирането и цененето на гласните доказателства.
Молбата към съда е решението да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Ответникът по въззивната жалба „Национално Ловно рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България“ в писмения отговор ги оспорва като неоснователни по съображения изложени в писмения отговор. Молбата му е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав съобрази следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Ловно стрелкови клуб-Плиска“ в качеството му на член в „Национално Ловно рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България с твърдения, че решенията, взети на общото събрание на сдружението, проведено на 23.06 и 24.06.2017г. за избор на нови органи на сдружението- председател на управителния съвет, членове на управителния съвет, председател и членове на контролния съвет.
Поддържа, че посочените решения са взети след опорочена процедура за свикване на общото събрание, нарушени правила относно реда и кворума за вземане на решения и при нарушение на правилата на устава и на императивни норми на закона като съображенията за това са подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
Моли да бъдат отменени всички решения за избор на управителни контролни органи, взети на проведеното на 24.06.2017г. общо събрание на сдружението. Претендира и разноски.
Ответникът „Национално Ловно рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България чрез процесуалните си представители адв. Ш. и адв. В.П. е оспорил иска изцяло като изложил твърдения, че на са допуснати сочените от ищеца нарушения на разпоредбите от Устава, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От преценката на доказателства, по отделно и в съвкупност, се установява следната фактическа обстановка на спора :
Между страните не се спори, че въззивникът „Ловно стрелкови клуб-Плиска“ членува в ответното сдружение „Национално Ловно рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България.
Между страните не се спори, а и се установява, че на 23 и 24 юни 2017г. е било проведено общо събрание на „Национално Ловно рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България.
Поканата за общото събрание, посочваща дневния ред и указанията относно провеждането на общото събрание, е била обнародвана в Държавен вестник бр.25 от 24.03.2017г. В поканата се съдържа и посочване на нормата за представителност на делегати, съгласно устава, както и позоваване на приложена справка относно отчисления членски внос към 31.12.2016г. Не се спори, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство констативен протокол на нотариус с рег. № ***, на 3.04.2017г. нотариусът, по искане на председателя на Н.-СЛРБ, е посетил адреса на управление на Н.-СЛРБ в и е установил поставена на таблото за обяви покана за общото събрание на 23 и 24 юни 2017г. с посочен в поканата дневен ред, който е възпроизведен в протокола.
В дневния ред на общото събрание е била включена точка относно избор на ръководни органи на Н.-СЛРБ – председател на управителния съвет, членове на управителния съвет, председател и членове на контролния съвет. Не се спори, че Общото събрание е взело решения по тази точка от дневния ред на втория ден от провеждането си – 24.06.2017г., след проведени избори и балотаж за избора на председател на управителния съвет.
Регистрацията на делегатите за общото събрание е ставала в 6 отделни бюра на основание предварително изготвени списъци по азбучен ред на съответните сдружения-членове на Н.-СЛРБ. Обстоятелството, че списъците са били предварително изготвени, се потвърждава от разпита на разпитаните по делото свидетели. Съгласно показанията на свидетелите Р. Р., Г. С., Е. М. и К. А., всички сдружения са били информирани отнапред да изпратят в деловодството на Н.-СЛРБ списък на избраните от тях делегати, заедно с протоколите от избора. На основата на тези документи са били съставени списъците за регистрация. Делегатите са били уведомени писмено, че следва да носят лична карта, членска карта и препис от протоколите от общите събрания на сдруженията. Делегатите са представяли в съответната секция по регистрацията си личната си карта, членска карта и декларация, че са членове на съответното сдружение и са платили членския си внос. Свидетелят А. като член на едно от бюрата по регистрация винаги е изисквал представянето на документ за самоличност за регистрацията на делегатите. В неговото бюро не е имало случай на регистриран човек без да покаже документ за самоличност. Свидетелите Н. Н. и Г. Т. установяват, че при пристигането си в първия ден на събранието в съответното бюро за регистрация са били питани за имената им и са се подписали в списъка на делегатите, без да представят документи за самоличност. Свидетелят Н. е носел членска карта и декларация, а негов колега е носел и препис от протокол от общото събрание на тяхното сдружение, но те не са им били поискани. Този свидетел не е обърнал внимание дали на други делегати са искани тези документи. Свидетелят Т. също не е бил питан за името си, а сам го е казал, след което се е подписал и получил делегатска карта. Този свидетел е носел изисканите документи – протокол, лична карта и членска карта, а декларацията по образец е бил изпратил предварително, защото така му е била поискана. Свидетелите М., С. и Т. установяват, че за двата дни на общото събрание на делегатите са издавани делегатски карти в различен цвят.
За провеждане на общото събрание е бил воден стенографски запис, на основата на който е съставен подробен протокол от събранието. В началото на събранието е било избрано ръководство на събранието, стенограф-протоколчик, секретариат, приет е дневния ред и е била назначена 7-членна мандатна комисия, която е извършила проверка на регистрираните делегати и на кворума и е обявила присъствието на 272 делегати. Общото събрание е приело регламент за работата си, представен като писмено доказателство по делото. Горните обстоятелства се установяват от съдържанието на протокола и от показанията на свидетеля Р..
На 23 и на 24.06.2017г. избраната от общото събрание мандатна комисия е съставила писмени протоколи относно легитимността на участниците в общото събрание, относно броя членове на Н.-СЛРБ, относно броя регистрирани и броя присъстващи делегати, които протоколи са представени и са приети като доказателства по делото. Мандатната комисия е установила, че сдруженията-членове на Н.-СЛРБ са определили общо 320 делегати при максимален брой възможни делегати 331. Установила е също, че при откриване на събранието на 23.06.2017г. са присъствали 272 делегати, а при откриването му на втория ден 24.06.2017г – 280 делегати. Свидетелят С., председател на мандатната комисия, подробно описва работата й и посочените обстоятелства относно кворума, като уточнява, че регистрацията на делегатите и през двата дни е ставала срещу лична карта и членска карта. Той установява и това, че членовете на мандатната комисия са проверявали подробно извършените регистрации от всяко от шестте бюра, за да се установи дали е налице съответствие на избраните лица с изпратените списъци. Свидетелят С. посочва, че през втория ден се е очаквало увеличение на кворума заради избора на председател, затова е инструктирал членовете на мандатната комисия да следят за кворума. Около обяд на този ден е бил констатиран кворум от 300 души, което е било докладвано на председателстващия събранието. Посочените констатации относно кворума се потвърждават и от свидетеля Р., който е участвал в подготовката на общото събрание. Този свидетел установява, че общото събрание трябвало да има най-малко 161 присъстващи делегати, за да започне работа и че при изборите за членове на управителен и контролен съвет вече са били останали 221 делегати. Спадането на кворума след избора на председател се потвърждава и от свидетеля С..
Видно от представената по делото и приета като доказателство публикация във вестник „Наслука“ , брой от 21-27.06.2017г., на отчетно-изборно събрание на сдружение Л. „Сокол“ – за член на управителния съвет на Н.-СЛРБ е издигната кандидатурата на И. А.. Според свидетелката М., кандидатурата на това лице не е била внесена в секретариата по време на общото събрание. Предложения за членове на управителния и контролния съвети и за председател на управителния съвет са правени писмено от сдружения-членове на Н.-СЛРБ и от делегати, както и по време на самото общо събрание. За писмените предложения е воден регистър, където предложенията са били записвани с входящи номера по ред на постъпването им. По аналогичен начин са правени и регистрирани кандидатурите за членове и председател на контролния съвет и за членове на комисията по избори. Свидетелката М. дава показания, че е била част от три-членния секретариат на събранието, който е спазвал условията на регламента за поредността на правене на предложения за нови ръководни органи. Всяко постъпило предложение е било регистрирано в импровизиран дневник по възходящ ред, като на 24 юни е бил записван дори и часът на подаване на предложението. Всички постъпили документи и предложения са били след това предавани своевременно на ръководството на събранието.
За провеждане на избора на председател на управителния съвет, председател на контролния съвет, членове на управителния съвет и членове на контролния съвет в изпълнение на регламента за общото събрание са били създадени шест изборни бюра, всяко с по три члена, както и 7-членна изборна комисия. За всеки от посочените избори е оформен протокол, подписан от членовете на съответното изборно бюро или на изборната комисия, отразяващ резултатите от гласуването. Според свидетеля Р. кандидатите са имали застъпници, през цялото време се е проверявала работата на комисиите по избори, за да няма пропуски и в края на изборите не е имало никакво възражение нито от кандидат, нито от застъпник. Свидетелят, заедно с юриста на съюза, са проверявали всички протоколи от изборните бюра да са подписани. На основата на тези протоколи се е съставял общият протокол на изборната комисия.
Относно избора на председател на управителния съвет в хода на събранието са постъпили 4 кандидатури, които са били обявени по реда на постъпването им. При гласуването за избор на председател нито един от кандидатите не е получил мнозинство, поради което се е наложило балотаж между двамата кандидати с най-голям брой гласове: В. В. със 122 гласа и Г. Т. с 94 гласа. След проведения балотаж за избран за председател е бил обявен В. В. със 172 гласа, докато за Г. Т. са гласували 113 делегати. Отчетени са 285 подадени бюлетини и 15 върнати бюлетини от негласували делегати. В бюлетината за провеждане на балотажа имената на двамата кандидати са били изписани в посочената поредност, независимо че при постъпване на предложенията това за кандидата Г. Т. е било по-рано заявено. В тази връзка свидетелят С. дава показания, че в регламента няма правила за подреждането на бюлетината при балотаж, а свидетелят П. потвърждава, че не е вземано изрично решение за това как да се подрежда тя.
Общото събрание е взело решение управителният съвет да се състои от 33 членове, един от които – председателят. За членове на управителния съвет са били издигнати голям брой кандидатури, но след направени самоотводи от част от кандидатите, са останали общо 32 кандидата за определените места. Всички те са получили необходимото мнозинство от гласовете и са били избрани още при първи тур на гласуването.
Общото събрание е взело решение контролният съвет да се състои от 7 члена, сред които е председател. При проведеният избор единият от двамата кандидати за председател на контролният съвет е получил необходимото мнозинство на първия тур и е бил избран. От кандидатите за членове на контролния съвет шестима са получили необходимото мнозинство и също са били избрани.
За изборите на членове на управителния съвет и на контролния съвет в състава на изборната комисия е бил включен свидетелят П., за да замени напуснал член на комисията. Според неговите показания комисията е следяла за правилното провеждане на избора и за правилното попълване на протоколите от изборните бюра. Задължително е било всички протоколи да са подписани от членовете на изборните бюра и това е било спазено. Не е имало липсващи подписи. Всеки от кандидатите е имал застъпници, които са следели провеждането на изборите и не е имало подадени жалби или проблеми.
Свидетелите Т. и Ф. дават показания, че като делегати от ловно-рибарско сдружение са присъствали на общото събрание на 23 и 24 юни и са участвали в изборите за председатели на управителния и на контролния съвет. Пътували са заедно четиримата делегати, сред които и И. Т.. Всички четирима са били пред изборните бюра, получили са бюлетини и са гласували. Всички заедно са си тръгнали след провеждане на втория тур и след като са поздравили новоизбрания председател. Свидетелят Т. потвърждава, че лично е положил подпис в трите списъка за гласуване. Свидетелите не могат да установят със сигурност дали И. Т. се е подписал лично на списъците за гласуване.
Съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза, подписите положени от името на делегата Р. Т. на списъците за гласуване за председатели на управителния и на контролния съвет, за членове на управителния и на контролния съвет и на балотажа за избор на председател на управителния съвет са положени от това лице. Подписът от името на делегата И. Т. на списъка за гласуване за председатели на управителния и на контролния съвет е положен от това лице, докато подписите, положени от негово име в останалите два списъка не са.
При тези факти правните изводи са следните :
С искът по Чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ се реализира постестативното право на член на дружеството с нестопанска цел да иска отмяна на решенията на общото събрание на сдружението, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на устава на сдружението, което право може да бъде упражнено при спазване на преклузивните срокове по ал.6 от ЗЮЛНЦ, за спазването на които срокове съдът следи и служебно. В настоящия случай искът е предявен на 14.07.2017г.- в предвидения от ЗЮЛНЦ преклузивен едномесечен срок от датата на Общото събрание проведено на 24.06.2017г. и от надлежна страна- „Ловно стрелкови клуб-Плиска“, за което няма спор, а и се установява, че е член на въззиваемото сдружение.
Доказателствената тежест по иска с правно основание Чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ е на ответника, въззиваем в настоящото производство-той е следвало да докаже законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание проведено на 23.06.2017г. и 24.06.2017г.- за надлежно свикване на събранието чрез поставянето на покана в сградата на управление на сдружението; броя на членовете на сдружението, определящи кворума и мнозинството, необходимо за вземане на решения; надлежното упълномощаване на делегатите от отделните членове на сдружението съобразно предвиденото в устава; надлежното регистриране на делегатите за събранието; спазването на правилата за издигане на кандидати за членове на ръководните органи и относно подреждането на бюлетината и на спазването на принципа за провеждане на тайното гласуване, които се твърди в исковата молба, че са били опорочени.
С оглед на така изброените пороци на пороци на организирането, провеждането на общото събрание и на начина на вземане на отделните решения и с оглед разпоредбата на чл. 269, предложение последно ГПК , въззивната съдебна инстанция намира следното :
Относно първото възражение на въззивника- за ненадлежно свикване на събранието чрез поставянето на покана в сградата на управление на сдружението, от събраните в хода на първоинстанцонното производство писмени и гласни доказателства, категорично се опровергава това негово твърдение. На първо място, настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първостепенния съд, че съставеният от нотариус В. Г. констативен протокол представлява нищожно нотариално удостоверяване. С този констативен протокол нотариусът е удостоверил извършени от него самия действия – достъп до помещенията, в които се намира адреса на управление на ответното сдружение, възприемане наличието на поставена на предверието на входа на сградата покана, съдържаща обява до членовете на сдружението, както и констатиране на съдържанието на обявата чрез нейното възпроизвеждане в писмения текст на констативния протокол. Нотариусът е длъжностно лице, което издава в кръга на службата си по установените форма и ред документи, които са официални по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. съставляват доказателство за изявленията пред нотариуса и за извършените от него и пред него действия и затова официалните документи, издадени от нотариус притежават обвързваща съда материална доказателствена сила. Предвидените в законите нотариални действия, възложени от държавата на нотариуса, включват извършване на нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него, като съставеният от нотариуса констативен протокол не попада в вито едно от тези категории нотариални удостоверявания. Съставянето на такъв констативен протокол, удостоверяващ наличието на покана за свикване на общо събрание, не попада в и категорията на нотариалните удостоверявания по чл.569, т.8 ГПК, както неправилно счита въззиваемият.
Цитираната разпоредба предвижда извършването на други предвидени в специален закон нотариални действия, различни от изброените по-горе, като компетентността на нотариуса да удостоверява официално обстоятелства извън посочените в чл.569 от ГПК, както и вида нотариално удостоверяване следва да произтича изрично от този специален закон, а настоящият случай не е такъв.
Така установените от нотариуса факти- по наличието на залепена покана за свикване на общо събрание на ответното дружество и възпроизвеждане на нейното съдържание в протокола, по същество представляват свидетелски показания, дадени в писмена форма и поради това – недопустими (Определение № 439 от 26.06.2013 г. по т. д. № 2071/2013 г., II ТО на ВКС). От изложеното съдът намира, че съставеният от нотариуса протокол няма характер на официален документ и затова не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като съдържа фактически констатации на нотариуса, при извършване на действия извън кръга на посочените в разпоредбата на чл. 593 ГПК. Законодателят изрично е предвидил видовете нотариални удостоверявания и разширително тълкуване на процесуални норми, както и включване на други, непредвидени в закон, видове свидетелстващи изявления на нотариуса, които да установяват с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства, е недопустимо. В тази връзка възражението на въззивника относно отсъствието на обвързваща съда материална доказателствена сила на двата съставени констативни протокола е основателно. В настоящият случай, след като не е съставил констативния протокол в кръга на службата си и затова този протокол представлява подписан частен свидетелстващ документ, който по силата на чл. 180 ГПК има обвързваща доказателствена сила само относно авторството на изявлението. Доказателствената сила на частния свидетелстващ документ се преценява от съда по вътрешно убеждение, основано на всички събрани по делото доказателства. След съвкупна преценка на доказателствения материал настоящата въззивна инстанция намира, че изявленията на нотариуса кореспондират с останалите събрани по делото доказателства- показанията на свидетеля Р. Р., от които се установи, че писмената покана за събранието е била надлежно поставена на входа на административната сграда на сдружението на специално определеното за това видно и общо достъпно място, както и че е престояла там вкл. и след провеждането на събранието. Показанията на този свидетел представляват годно и допустимо доказателствено средство за установяване на това обстоятелство, като следва да се преценяват и в съвкупност с констативния протокол на нотариуса, именно в качеството му на частен свидетелстващ документ. Настоящият съдебен състав не приема възраженията на жалбоподателя за хипотетична заинтересованост на това лице да свидетелства в полза на въззиваемия тъй като то не е служител по трудово правоотношение на Н.-СЛРБ, фактът, че по договор му е възложен дейност по организацията и провеждането на общото събрание, не води автоматично до такъв извод. Както се посочи по-горе показанията на свидетеля кореспондират с друго събрано по делото доказателство, казаното от него пред съда не се опровергава от други събрани по делото доказателства- напр. чрез проведено от въззивника насрещно доказване,вкл. и чрез изслушване на свидетелски показания, че на указаното от свидетеля място не се е намирала поставена покана за насрочване на общо събрание, поради което и съдът не намира причина поради която да не кредитира изцяло и напълно показанията на този свидетел.
Не е налице и посоченото от жалбоподателя процесуално нарушение на първоинстанционния съд, че свидетелят Р. е бил разпитан за обстоятелства за изясняването на които не е бил допуснат от съда. Напротив, видно от определението по чл.374, ал.1 ГПК от 26.02.2018г. свидетелят Р. е допуснат именно за доказване на фактите по провеждане на процедурата, която безспорно включва и свикване на събранието. От своя страна, при провеждането на разпита въззивникът е можел своевременно да поиска ангажиране на гласни доказателства за опровергаване на твърденията на този свидетел, вкл. и чрез възможността за провеждане на очна ставка между двамата, но процесуалният представител на въззивника не се е възползвал своевременно от тази възможност.
Предвид изложеното този довод на въззивника за неправилност на съдебното решение и за незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание следва да се приеме за неоснователен.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че не бил ясен броя на делегатите, формиращи кворума и оттам- необходимото мнозинство за вземане на решения. Видно от представената в производството пред първоинстанционния съд и съответно неоспорена от жалбоподателя счетоводна справка, съставена от главния счетоводител на въззиваемото сдружение на база първични счетоводни документи, вкл. и за заплатен членски внос към 31.12.2016г., в сдружението към датата на провеждането на общото събрание са членували общо 147 сдружения с различен членски състав. Делегатските квоти за участие в общото събрание за всяко от сдруженията са определени съобразно правилото на чл.19, ал.3 от Устава- в съответствие с членската маса на всяко от сдруженията. Данни за броя на делегатите на всяко от сдруженията-членове се съдържа в цитираната счетоводна справка, чийто действителен брой също не се оспорва от въззивника. Съответно не се оспорва от него и определената при свикване на събранието норма за представителство за всяко от сдруженията-членове, която е посочена и в поканата за свикване на общото събрание. Също така, правилно и в съответствие с Устава Мандатната комисия след като е установила, че две от сдруженията членове на Н. не са били заплатили членски внос към 31.12.2016г., но няма преустановено прекратяване на членственото им правоотношение в хипотезата на „отпадане“ по см. на ЗЮЛНЦ и Устава, констатирано с решение на Управителния съвет или Общото събрание, е предложила на Общото събрание тези две сдружения да имат предоставено право на участие при определяне волята на Общото събрание в съответствие с нормата на представителност чрез определен един делегат. Това предложение на Мандатната комисия е прието с решение на Общото събрание и при това положение съгласно определената норма на представителност по реда на чл.19, ал.3 от Устава и изготвена счетоводна заверена справка за внесен отчислен членски внос от сдруженията към 31.12.2016г. представените делегати са били определени на 331 делегати. Видно от доклада на мандатната комисия и от стенографския протокол от Общото събрание от 147 те членове и съобразно установената норма на представителност са били излъчени 320 делегати, определящи кворума; съответно необходимият кворум за провеждане и за работа на Общото събрание следва да възлиза на 161 делегата.
Следователно и този довод на въззивника за неправилност на съдебното решение и за незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание следва да се приеме за неоснователен.
Относно възраженията на въззивника за липса на кворум при провеждане на гласуване за членове на Управителния съвет :
Правилно и в съответствие със закона и Устава първоинстанционният съд е заключил, че проверката за наличие на кворум е следвало да се извършва преди началото на същинската работа на Общото събрание. Този извод следва от чл.19, ал.8,9 и 10 от устава които уреждат необходимия кворум, провеждането на събранието със спадащ кворум и начина за проверка на кворума. В напълно аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 27 от ЗЮЛНЦ. В настоящия случай видно от стенографския протокол избраната от общото събрание мандатна комисия е проверила кворума в началото на всеки от двата заседателни дни и е представила докладите си за това. В доклада си за 23.06.2017г. мандатната комисия е регистрирала присъстващи в залата 272 души/при необходим кворум от 161 делегата/; в доклада си за 24.06.2017г. при откриване на заседателния ден мандатната комисия е регистрирала присъстващи в залата 280 делегата, а в 14.00часа, непосредствено преди пристъпване на гласуване на решенията за избор на ръководни органи, кворумът отново е бил проверен при което е констатирано, че в залата са налице 300 делегати. Тоест и при трите преброявания е констатирано, че е налице необходимият кворум от 161 души. И трите становища на мандатната комисия са били приети от делегатите на събранието без възражения и напълно единодушно, което се установява от съдържанието на стенографския протокол. Фактът на извършване на трикратна проверка на кворума в залата се установява и от показанията на свидетелите Р. и С., не се оспорва и от въззивника.
Според протокола от проведеното гласуване раздадените бюлетини са били общо 300, т.е налице е пълно покриване между установените преди гласуването на спорните решения присъстващи делегати и раздадените бюлетини. Обстоятелството, че част от присъстващите делегати/ 15 на брой/ не са гласували не влияе на законността на избора, това си е въпрос на тяхна вътрешна преценка дали да упражнят правото си на избор. Също така констатираните колебания на кворума не се отразяват на законността на взетите решения като напълно ирелевантни са причините за това след като и при трите преброявания се установява, че броят на присъстващите в дадения момент залата делегати е бил напълно достатъчен и дори далеч надвишавал необходимия кворум от 161 души.
Следователно и този довод на въззивника следва да се счита за неоснователен.
Относно възраженията на въззивника, че излъчените делегати са били избрани в противоречие с правилата за провеждане на общите им събрания, както и че не е била извършвано надлежно проверка на личните документи и документите даващи право на участие в работата на общото събрание, вследствие на което са участвали и са гласували за предложените решения и лица, които не са били избрани за делегати.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че органите на ответното сдружение са обвързани от решенията, взети от сдруженията-членове относно това кои лица са избрани за делегати на общото събрание и нямат правомощията да ги проверяват или да не ги вземат предвид. Преценката за законността на избора им за делегати от общите събрания на отделните сдружения членове на Н. може да се осъществи единствено по реда на чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ чрез оспорване по съдебен ред на решенията за избор на делегати, но право на такава преценка други лица, вкл. и органите на ответното сдружение не притежават. В рамките на своите правомощия те следва единствено да извършват проверка дали делегатите са били избрани за такива чрез представяне на преписи от протоколните решения на съответните общи събрания, съответно представяне на членска карта и документ за самоличност. Съответно изискването за представяне на членска карта и документ за самоличност произтича от приетия от общото събрание регламент за провеждане на общото събрание, приемането на такъв процедурен документ произтича непосредствено от устава- чл. 19, ал.8, следователно спазването му представлява императивно правило имащо отношение към законосъобразното вземане на решения от общото събрание на сдружението.
В конкретния случай събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че ответното сдружение е било създало необходимата организация за предварително изясняване на лицата, които са делегати, за установяване на самоличността и за регистрацията им. Имената на избраните за делегати са били изискани и изпратени от сдруженията-членове на Н.-СЛРБ предварително, след което са били изготвени списъци за регистрация на всички делегати по азбучен ред на съответните сдружения-членове, които списъци са били разпределени в шест отделни секции. Показанията на всички разпитани свидетели установяват еднаква процедура по регистрацията – делегатите са пристигали, най-често на групи от по няколко души, идващи от съответното сдружение, регистрирани са и са полагали подписи в списъците, след което са получавали делегатските си карти. Не се установява при тази процедура да са регистрирани за участие лица, които не са били избрани като делегати. Въззивникът е оспорил подписите на двама от делегатите от сдружението от – Р. Т. и И. Т., положени в списъците за регистрация, като от приетата и неоспорена съдебно-графологична експертиза се установява, че положените в списъците за регистрация подписи са техните. Единствено подписът за гласуване в списъка за председател на Управителния съвет и за председател на Контролния съвет за ІІ-ри тур се установява, че не е делегата И. Т., но с оглед мнозинството, с което са взети тези решения- 172 гласа „за“ избор на В. С. В. срещу 94 гласа подадени за втория кандидат Г. Т. за председател на УС и 189 гласа „за“ избора на С. Г. за председател на КС е толкова голямо, че това обстоятелство не се отразява на крайния резултат от гласуването в полза на един от двамата кандидати, ако се приеме хипотетично, че И. Т. е гласувал в полза на спечелилия кандидат.
Също така от показанията на свидетелката М. се установява, че в секцията, където тя се е регистрирала за участие в събранието, делегатите са се легитимирали с документи за самоличност и че това е било доведено до знанието на делегатите още преди събранието. Свидетелят А. дава показания, че като член на секция за регистрация стриктно е спазвал това изискване и че самите делегати при пристигането си са се легитимирали с лични карти или с членски карти със снимка. Свидетелят С. също потвърждава, че той лично е следял за спазване за изискването за показване на лични карти. Действително според показанията на свидетелите Н. и Т. при регистрацията през първия ден на събранието не са им били поискани документи за самоличност при регистрацията, но причините за това може да се дължат и на това, че двамата делегати са били познати на лицата, които са извършвали регистрацията, още повече Т. е бил един издигнатите кандидати за Председател на УС, което предполага, че е бил добре познат на членовете на сдружението. Независимо от това, обстоятелството, че двамата свидетели са били регистрирани като делегати без да се легитимират като такива, вкл. и чрез представяне на документ за самоличност, не води автоматично до извода, че на събранието са били допуснати и лица, които не са делегати. Това е така, защото двамата свидетели изрично потвърждават делегатското си качество, а и защото не се установи други лица, които не са имали това качество да са участвали. Следователно доводите на въззивника се основават не на реално установен факт на допускане до участие в общото събрание на лице, което няма качеството делегат, а единствено на хипотетична възможност това да се случи, вкл. и по отношение оспорения подпис на И. Т. в списъците за гласуване тъй като не означава непременно, че вместо него е гласувало лице, което не е делегат, при положение, че се установило, че Т. се е регистрирал вече в началото на събранието като такъв. Съществуването на такава възможност не влияе върху законосъобразното вземане на решения от общото събрание.
Недоказано остана и твърдението на ищеца- въззивник в настоящото производство, че при гласуването на членовете на управителния съвет на ответното сдружение не е допусната направена в съответствие с устава кандидатура на лицето И. А., издигнат от члена на сдружението „Ловно-рибарско дружество Орел“. Вярно, установи, че е взетото съответното решение за издигане на тази кандидатура, но по делото не се установи до гласуването това предложение да е било отправено по предвидения в устава и приетия регламент начин, т.е да е стигнало до знанието на Общото събрание. Съгласно чл.20, ал.4 от Устава след откриването на процедурата и преди провеждането на тайно гласуване всеки делегат могат да издигнат своя или на друго лице кандидатура, като направеното предложение се включва в предложената пред общото събрание проектолиста, като подреждането на кандидатите се определя с регламента за работа на Общото събрание. Съгласно раздел ІV, т.1 от цитирания регламент предложенията за член на Управителния съвет могат да се правят само от делегатите/представителите в писмен вид като се представят в секратариата на ръководството, ако предложението е направено преди началото на работата на общото събрание или устно по време на обсъжданията, ако предложението се прави след този момент.В настоящия случай не се установи кандидатурата на И. А. да е била внесена за обсъждане по нито един от двата алтернативни начина.
От показанията на свидетелката М., които съдът кредитира изцяло като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал, се установява начина и процедурата за регистрация на направени предложения за кандидати за управителните органи и дава показания, че кандидатурата на И. А. не е била надлежно издигната, представена пред и регистрирана от секретариата по време на общото събрание, т.е че наличието на такава кандидатура изобщо не е било сведение до знанието на ръководните органи на сдружението, за да могат да я предоставят за обсъждане пред Общото събрание. От показанията на свидетелката става ясно, че не съществува възможност документ или кандидатура да бъде внесена в секретариата и да останат без последствия или да не бъдат надлежно предадени към ръководството на събранието. Предвид изложеното следва да се приеме, че предвид наистина безспорно установения факт на нейното издигане, не се установява кандидатурата на посоченото лице да е внесена за разглеждане и преди самото общо събрание. Кандидатурата на това лице не е била внесена и от новоизбрания председател на управителния съвет, което се установява от съдържанието на страници 151-153 от протокола, нито е докладвана сред постъпилите в секретариата общо 22 кандидатури, посочени на страници 153-154 от протокола. Не се доказва и издигането на такава кандидатура по време на самото общо събрание. При това положение правилни са и се споделят от настоящата съдебна инстанция изцяло изводите на първоинстанционния съд, че липсва нарушение на правилата относно провеждане на избор за членове на управителния съвет.
Относно твърденията за допуснати нарушения при тайното гласуване :
Съгласно чл.21, ал.4 от Устава на сдружението е предвижда тайно гласуване при избор на ръководни органи на ответното сдружение. Никъде в устава и приетият от общото събрание регламент липсва конкретизация на правилата за провеждане на тайния вот, респ. не се съдържат изисквания за наличие на специално обособени за тази цел помещения, както се поддържа от въззивника. За да се приеме, че е спазен принципът за тайното гласуване е достатъчно да са били създадени условия за спазване на тайната гласуване за ръководни органи. От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се приеме, че това изискване е било спазено.
Протоколите на изборната комисия относно избора на членове на управителен съвет и на контролен съвет са подписани с особено мнение единствено от члена на комисията М. В. с отбелязване, че по време на вота е имало разминаване с правилата без обаче да се уточни в какво конкретно се е състояло това разминаване. Протоколите за избор на председател на управителния съвет, на председател на контролния съвет и за балотаж при избора на председател на управителния съвет са подписани от комисията без забележки, вкл. и от М. В.. Извън посочената забележка, конкретни случаи на нарушения не са констатирани от комисиите на отделните изборни бюра и не са отразени и в протоколите от провеждане на избора. Констатация за подобни нарушения няма и от комисията по избора, нито такива са докладвани пред събранието.
Свидетелката М. дава показания, че след получаване на бюлетините с пликовете в съответната секция всеки е можел да отиде на свободно място в залата, по своя преценка, и да попълни бюлетината, като избере място, така че да не е в контакт с други. Не е имало обособени места, както на избори. Свидетелят Р. дава показания, че не е имало никакви нередности при работата на събранието и всичко е било организирано според регламента. Всеки делегат е имал възможност свободно и спокойно да изрази мнението си при гласуването, като се усамоти където желае. На разположение е бил целият партер на Паркхотел“ М.“ – лоби-бар, лятна градина, пушалня, зала. Свидетелят П. също не е имал проблеми и притеснения при гласуването и не е имало пречки да направи избора си. Пространството е било огромно, хората са били предимно поединично, а някъде и по двойки и са пишели нещо. В комисията относно избора не са постъпвали жалби относно изборите.
Единствено свидетелят Т. дава показания, че при гласуването е имало стълпотворение от хора около масите за гласуване и около бюрата. Не е имало места за гласуване, дори и химикалки са липсвали и делегатите са си разменяли химикалките, а е имало и случаи, когато председателят или един от делегатите от дадено сдружение попълва бюлетините на всички свои колеги. Свидетелят посочва поименно две лица, които са попълвали бюлетини по този начин и твърди, че лично е видял 5-10-15 и дори повече такива случаи по време на гласуването. Настоящият съдебен състав намира, че тези показания са изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал, отчита и евентуалната заинтересованост на този свидетел от изхода на делото предвид факта, че е загубилият надпредварата кандидат, поради което и не ги кредитира. В показанията на този свидетел липсва и конкретика с посочване на приблизителния брой на установените от него нарушения- 5,10, 15 и за кой точно избор се отнася тъй като са провеждани отделно избори за управителен, контролен съвет и техни председатели в два тура. Още повече, че разликата между първите двама на кандидати на първия тур е била 29 гласа, а след това е нараснала на 79 гласа, поради което не може да се прецени дали ако действително е имало отделни нарушения на тайната на вота техният брой да е бил достатъчен, за да се отрази на крайния резултат. Сочените от свидетеля Т. нередности по-скоро сочат на слабости в организацията за провеждане на избора, но не са достатъчни въз основа на тях да се формира краен извод за опорочаване на самия изборен процес. Следователно и този довод на жалбоподателя се явява неоснователен.
Неоснователен е и доводът, че е допуснато нарушение поради това, че между двата тура на гласуването за председател на управителния съвет в бюлетината били разменени местата на кандидатите. Такова изискване произтича от приетия от общото събрание регламент и в него е посочено, че подреждането на кандидатите за управителните органи в бюлетината се извършва по реда на постъпване на предложението и според автора на предложението- раздел ІV, т.2 и т.5. В настоящия случай няма спор, а и се установява, че при провеждане на избора за председател на УС на първи тур са били спазени тези изисквания, а за балотажа кандидатите са били подредени според броя на получените гласове. Настоящият съдебен състав също е на мнение, че тези правила принципно са приложими само за първия тур. С разпоредба от подобен характер се цели създаване на определена равнопоставеност между кандидатите като съобразно тяхната подредба да не се поражда в гласуващите усещане за фаворитизиране на един кандидат спрямо друг. Допълнителен аргумент е и да ясно от чие име е направено конкретното предложение, за да се ориентира достатъчно добре гласоподавателят. В този смисъл това изискване- за подреждане имената в бюлетината по определен начин има смисъл единствено при провеждането на първи тур. При провеждане на балотаж- когато са ясни кандидатите и броя получени гласове е логично подредбата им да стане именно според резултатите от първия тур. В този случай до объркване от гласоподавателят не може да се стигне тъй като имената на кандидатите не са по номера, а в бюлетината са изписани единствено имената им. Но дори и да се приеме, че е налице нарушения на приетия от събранието регламент за изписване на кандидатите по определена последователност съдът намира, че това нарушение е несъществено и не е в състояние да се отрази на резултатите от избора на втори тур.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция също достига до правния извод за неоснователност на предявения иск, с правно основание чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ, поради което обжалвания съдебен акт, като правилен и постановен в съответствие със закона, следва да се потвърди, а въззивната жалба да остане без уважение.
Предвид изхода на делото в тежест на въззивника следва да се присъдят направените от въззиваемия разноски за тази инстанция в размер на 4950 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1299 от 22.06.2018 г. на СГС, ТК, VI – 10 –ти състав.
ОСЪЖДА „Ловно стрелкови клуб-Плиска“, Булстат, със седалище и адрес на управление ,, , ап.** да заплати на „Национално Ловно рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България“, Булстат, със седалище и адрес на управление , сумата от 4950 лв. съдебни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.