Щуката е първата от пролетно размножаващите се риби, която вече е приключила с родителските си ангажименти и влиза в разчетите на риболовците. Според законовите разпоредби, наложената 75-дневна забрана отмина и от 1 май хищникът е на тяхно разположение. На всички любители щукари пожелаваме наслука!
Практиката показва, че през май рибата все още не се е отърсила напълно от стреса, свързан с брачните церемонии и ако се храни, то е при строг режим и в определени часови пояси. По този повод предоставяме интересни научни наблюдения по темата какво е хранителното разписание на щуката през сезоните и как бихме могли да се възползваме от нейните привички.
Редно е да започнем с уточнението, че съществено влияние върху трайното изграждане на
годишен режим в хранителния процес
оказва и климатът. Това ще рече, че нашенската щука се различава от тази в страните от Централна и Северна Европа. Отделно от това може да дадат своето отражение и някои аномалии в метеорологичната обстановка, които да изтеглят или забавят размножителния процес и така да нанесат корекции в установения график.
Руски ихтиолози са подготвили интересна
графика за хода на активността
на щуката за 12-те месеца на годината. В 5-степенна скала е очертана крива, показваща по кое време от годината какви дажби храна поема хищникът. През януари активността е минимална и това е нещо логично, но още през февруари кривата тръгва стремително нагоре, за да стигне връхната си точка през март. Следва брачен период, полагане на хайвера и заслужен отдих, през който хищникът отказва всякаква храна. Тогава кривата слиза рязко надолу, но за кратко. После пак рязък скок нагоре, когато брачните ангажименти са отминали и изтощеното от ритуалите тяло
се нуждае от свеж прилив на енергия.
Няма как по-друг начин да бъда произведена, освен с обилно хранене. И така, в периода април-май кривата отново е във връхна точка. Идва лятото обаче, времето се затопля, а с това и водата. Рибките от новото поколение са се излюпили и навсякъде наоколо кипи живот. Задоволяването на хранителните потребности не е трудно, но пък в топлата, даже на моменти през лятото гореща вода щуката изпада в лятна летаргия. Щуката може и да хапне нещо на ранина, а после за дълго се отдава на спокойствие в сенките на крайбрежна растителност, гледайки с пренебрежение преминаващите току пред муцуната й потенциални жертви. След известен застой в изявите й през юни- юли, още от средата на август кривата от графиката тръгва уверено нагоре. Продължава да се изкачва през септември и
достига връхната си точка през октомври
Едва през ноември слиза надолу, а тенденцията на спад продължава и през декември, за да стигне в края на годината най-долната си точка.
Подобна графика не е далеч от реалната и за поведението на хищника в наши условия. С уговорката, че нашенската щука изглежда е по-зиморничава от тази в северните европейски страни, понеже още с първото есенно захлаждане тя „свири отбой” и лека-полека започва да намалява интензитета на хранене. Като че ли пикът в след лятната й активност у нас тръгва още от септември и продължава през октомври. Иначе силните периоди и последващи спадове през пролетта съвпадат с типичните й маниери и по нашите водоеми.
Все пак не бих казал, че пролетната щука достига максимална активност през март- април. Проявява апетит, това е безспорно, но до 3-4-та степен, а най-високата 5-та степен си остава за есента.
Ангел ВЕЛИНОВ