Жеко Йорданов – Маленков вероятно е най-едрият ловец не само в България, но и в Европейския съюз. С 280-те си кг той показва, че това не е пречка да живее с ловното хоби в душата си и да го практикува. Ловец и председател е на ловната дружинка в с. Тръница към ЛРС „Станата“ в град Нови пазар. Ловът във фамилията му е наследствена черта, навремето баща му Йордан Жеков също беше ловец, а сега и синът му със същото име – 20-годишен младеж, е тръгнал из ловните полета.
„Теглото ми тежи много, защото това са 280 кг, затова повече стоя на варда, трудно е да се движа, сядам на столчето и чакам да отстрелям. Когато бях с по-ниско тегло, водих кучетата, сега това прави моят син Данчо, който се грижи за 5 бр. свинари. Две от четириногите са по-малки.
Всичко дойде, след като се разболях и напълнях изключително много, но както виждате, не се отказвам от ловните излети. Редовен съм, а и нали съм председател на дружинката в Тръница. Нямам страх от глиган, ако дойде отгоре ми, може би той ще се уплаши от мене.“
С Жеко Йорданов имах няколко срещи и се убедих, че за него в лова няма тайни. Когато миналата есен се проведоха юбилейните състезания на новопазарското сдружение по случай 120-ата му годишнина, той зае второто място в стрелбата по панички. Много хора от този край с гордост говорят за отличната му стрелба. Редовен гост е на ловни излети както в много новопазарски дружинки, така и в немалко от състава на ЛРС-Вълчи дол.
„Жеко Йорданов е чудесен човек. Били сме рамо до рамо немалко пъти и по време на лов човек усеща истинските достойнства на човека до себе си“ – казва Петко Керчев, председател на ЛРД-Есеница към ЛРС-Вълчи дол.
„Двайсетгодишен станах ловец и веднага ме направиха председател на дружинката в родното ми село Тръница. Преди мен баща ми бе председател на дружината. След един мандат се отказах от поста, защото имах усещането, че младостта ми пречи да спечеля доверието на по-опитните колеги. След няколко мандата отново бях избран и вече карам четвъртия си мандат като председател. Ловът дава много. Най-силно обичам този на дива свиня.
Този сезон повалихме 23 диви свине и сме сред първите в сдружението. Лично аз отстрелях един приплод 80 кг. Мога да се похваля и с това, че преди няколко години имах чудесна слука. Повалих два едри глигана, единият тежеше 286 кг. Имам и много други трофеи, добити през годините. Единият е с дължина на глигите 24 см. Дадох ги на един приятел да ги обработи професионално. В чужбина те спечелиха 15 трофея.
Радвам се, че сега мога да показвам тънкостите в ловното хоби на сина ми Данчо, който от две години и половина също е ловец и се грижи за кучетата ни“ – разказва 51-годишният Маленков.
Интересно ми беше да разбера с какво се храни Маленков. Най-вероятно от скромност той ми отговори: „Храната, която използвам, не е много, храня се нормално, по 2-3 филии хляб, малко мезе, винце и ракийка. Преди години ядях и пиех повече, но намалих пиенето, защото имах високо кръвно“, усмихва се Жеко Йорданов.