Най-голямата опасност за вълка e да попадне в лапите на „зелената глутница“

Очаквайте бр2 на сп. “Лов и риболов”!

Споделен опит
Най-голямата опасност за вълка e да попадне в лапите на „зелената глутница“

Ловната общност трябва да разбере, че да се ловуват законно вълци през второто десетилетие на XXI век, е голяма привилегия. Това обаче е и голяма отговорност и задължение към нас, ловците, как го правим.

Иван Недков

От вечни времена хората и вълците живеят в конфликт. Дори в древността, когато човекът и хищникът са живеели заедно и са били във взаимна зависимост, конфликтът е бил налице и е завършвал винаги зле за вълка. Според мен, първият истински конфликт между хората и вълците е настъпил, когато човекът е започнал да отглежда домашни животни, а вълците да ги нападат. Този разрив продължава и до наши дни. Това е драма, която днес наричаме конфликт между цивилизования човек и едрия хищник. Причината за това е, че вълкът не знае мярка, щом има какво да яде. Той се размножава твърде много и в стремежа си да набави храна за малките, става все по-нахален, дързък и хищен. Затова и употребяваме понятието „вълча напаст“. Човекът обаче, като по интелигентен, а пък сега и технически съоръжен, се организира, изтребва вълците чрез огнестрелно оръжие, отрови, ями, примки, което ликвидира вида на територията на цели континенти.
Пример за това е Западна Европа, където вълкът бе ликвидиран. България също не прави изключение, тъй като поне 30 години у нас нямаше вълци. Аз лично, в началото на 80-те години на 20 век години смятах, че съм роден във време, когато у нас никога няма да има вълци. Разказваха се само легенди за вълка, но такива нямаше. Направо бях отписал себе си, че някога ще видя вълк в природата. Оказа се, че не съм прав.
Първата поява на вълци в Централна Стара планина беше през 1987 г. Слава богу, природата е по-силна от нас и вълкът е един от великите й примери. Да, хората изтребили вълците, забравили за съществуването им, но те пак се появяват. Спомням си, че първоначално на нас не ни се вярваше, че вълкът отново се е появил в България. Бяхме загубили опита за разпознаване на вида, да не говорим за неговия лов. Интересното е, че и домашните животни и дивечът губят инстинкта си да се отбраняват и да бягат от вълците, затова най-големите щети, които нанася този хищник, е там, където се появява след дълго отсъствие и генерации едър дивеч и домашен добитък са загубили инстинкта си към вълка. Намира ли сме няколко кошути и елени, издавени от вълци в една долчинка само за един ден. Имаше легенди как конете усещат вълците от стотици метри, но бяха опровергани тогава, товарили сме отстреляни вълци по каруците, но конете въобще не ги усещаха, бяха загубили инстинкта си.

Такива неща звучат екзотично за градския човек, който днес решава съдбата на видовете. Трябва да признаем, че в наши дни съдбата на вълка е изцяло зависима от поведението и решенията на човека. Сега хората са събрани в големите градове по целия свят и има много място за вълците и въобще за дивеча, включително и у нас. Пред вълка се очертава едно светло бъдеще – има много дивеч, демографските причини ги споменахме, животновъдството в България не е добре развито и ако вълците останат ловен вид, то те ще бъдат постоянен спътник на дивеча в нашата природа. Задължително условие, за да благоденства вълкът, е да остане ловен вид. Най-голямата опасност за него е, ако попадне в лапите на „зелената глутница“. Тогава определени финансово заинтересовани кръгове за пари ще са готови да направят всичко – планове за управление, мониторинги, мораториуми, законови промени, нашийници, чипове, антени и т.н., което означава, че става много зле за вълците. Пресен пример е случилото се с мечката.
Ловната общност трябва да разбере, че да се ловуват вълци законно през второто десетилетие на XXI век е голяма привилегия. Това обаче е и голямо отговорност и задължение към нас, ловците, как го правим. Ако ловуваме честно, спортсменски, ако не прекаляваме с техническите средства, ако инициативата да се въздържаме в определени периоди от годината от лов, т.е. да вървим изпреварващо пред рестриктивни промени в нормативната база, от това само бихме спечелили. Ако не се хвалим със снимки на убити вълци в социалните мрежи, мина му времето на това, ако не се възхищаваме на видеа с лов на вълци с хеликоптери, джипове, трактори и т.н., ще спечелим не само ние, ловците, но и вълците като вид.

Според мен, предпочитаният лов на вълци у нас трябва да е груповият с преследване на глутницата или единакът на сняг. Тогава, когато видиш заградените от ловците вълци, тогава усещането е неописуемо. Да видиш вълк на сняг през деня – това е най-невероятната гледка за един ловец. Защото вълкът не обича да се движи през деня. Той ляга някъде, където смята, че няма да бъде безпокоен – може да е близо до пътища, населено място, но знае, че ако си лежи, никой няма да ги закача. Да намериш такива вълци и да ги заградиш с колегите, това е великолепно изживяване. Индивидуалният лов със стървилищата през нощта, предполага прекалено сложна техника, което не е най-моралният начин да се надлъгваш с хищника. Въпрос на личен избор е кой как ще ловува, но според мен истинският спомен остава, когато видиш вълка през деня.
Всеки, които е отстрелял вълк, е ловец от друга категория.

Има няколко несъстоятелни тези за вълците. Първата ‒ това е твърдението, че вълците са хитри или интелигентни. Не споделям тази теза. Слуката на този вид дивеч е твърде рядка по принцип и не трябва само заради това да им приписваме такива качества.
Вълкът като всеки хищник лесно се манипулира. Само да му предложиш храна, и вече е дошъл на мерника. Не случайно вълкът е неособено умният герой в приказките.
Другата несъстоятелна теза е, че има екземпляри по 80 килограма. Най-големият вълк с празен стомах в най-добрата си възраст е около 50 кг и това е наистина респектиращо голямо животно.
И на трето място е твърдението, че вълците са по-опасни от бракониерите. Не е вярно. Добрият стопанин на дивеча се справя с вълците, докато бракониерите могат да се справят и с най-добрия ловен стопанин. По-скоро вълците и чакалите често ни служат за оправдание за неуспехите при стопанисването на дивеча от ловците. Не трябва да се драматизира тяхното присъствие. Да се концентрираме върху стопанисването на другия дивеч и ще има и за ловците, и за хищниците.
Популацията на вълците в ловностопанските райони трябва да бъдат контролирана, има достатъчно на брой национални паркове, където да се развиват по естествен начин.

Иван Недков е на 63 години, от 1982 г. се занимава с дивечовъдство, работил е в държавните ловни стопанства „Росица“ в Лъгът и „Кормисош“ в Родопите, а сега в дивечовъден участък в Правец. Ловувал е на много места по света, но към вълкът изпитва истинско уважение, а и ловна страст.