НЕ ВСЕКИ ХИЩНИК ТРЯБВА ДА СЕ УБИВА

Не само дивечът страда от набезите на хищниците. Лисици, чакали, скитащи и подивели кучета все по-често се виждат в селските дворове и улици във Великотърновска област, където търсят храна. В чудо са се видели стопаните по селата как да опазят пернатата си собственост. А
лисици, подгонени от чакалите, търсят убежище и в градовете, влизат и се крият в мазетата и таваните на жилищните блокове. В случая ловците не могат да помогнат, защото нямат право да стрелят в населените места.
Опасни за дивеча са и скитащите и подивели кучета. Такива хищници се навъртаха около сметището край с. Шереметя. След построяването на модерното депо за битови отпадъци обаче, те се пръснаха и сега гонят дивеча и домашните стада и в землищата на съседните села.
Дружините следят за хищници и при разселването на пернати – фазани, яребици, патици. „Пускаме малките птици на полето и така храним чакалите и лисиците,” ядосват се ловците. Защото макар обикновено ловните полета предварително да се прочистват от хищните диви
животни, на тяхно място идват други, подушили плячката.
Не е никак лесно справянето с тази напаст. Не става дума за пълното им унищожаване, а за по-сериозно намаляване на бройките, защото каквото и да показва пролетното преброяване, популацията на хищниците продължава да бъде тревожна и търновските ловци имат нелеката задача да се справят с този проблем.
А напоследък във Великотърновската община стана сериозно и присъствието на вълци, каквито досега се срещаха много рядко. През миналата пролет бяха преброени осем само в землищата на Дичин, Райковци, Русаля, Ново село и Самоводене. После в старопланинския
район на общината се появи глутница, виждана и в съседния Еленски край. Ловци разказват, че са преброили три, четири, дори пет такива хищника, намерили удушени  и разкъсани сърни, дори благороден елен, а
стопани се оплакват от нападения над овце и кози. Вълците слизат надолу до Присово, Пчелище, Церова кория. Сдружението във Велико Търново организира групов лов, в който се включиха и ловци от Еленската община. Там, в Еленския край, Красимир Костадинов от ловната дружина в с. Средни колиби отстреля вълчица, водач на глутницата. По вълк стреля и дружината в с. Войнежа, ранява го, ала той успява да избяга. Изтеклата кръв обаче била много и се предполага, че хищникът е умрял някъде.
Още два вълка паднаха за една година в общината. Розен Трифонов от с. Плаково и председателят на дружината в гр. Килифарево Станислав Денчев по време на ловни излети за дива свиня имаха късмета да повалят по един такъв хищник.
Ясно е, че след като от години държавата не плаща за отстрелян чакал или вълк, мераклиите да излизат на лов намаляват. Остават най-запалените да спасяват дивеча и те не жалят време и средства. Сред тях е Иван Малчев от дружината в с. Присово, един от най-активните в цялото сдружение. С часове може да разказва той случки с отстреляни хищници. Ловецът обяснява, че това е много важно, за да се опази дивечът. „Не е само подхранването през зимата – казва той. – Колкото и да храниш, има ли много хищници, не разчитай на слука.”
Иван Малчев не се ограничава с обикаляне само на присовското землище, взема бележки и ходи и другаде. Сега равносметката му е, че за една година е унищожил повече от 60 чакала, осем само през
декември. Отделно са лисиците и подивелите кучета. Колкото до вълците – отстрелял е над десет. Не го плаши нито лошото време, нито липсата на куче. След като дратхарът Рики, на когото разчиташе във всякакъв лов, умря, ловецът има намерение да подготви друг свой помощник, ала това няма да е лесно, трябва не само упорита работа с животното, но и любов.
Иван Малчев си спомня една от последните случки. Тръгнал тази зима за хищници, а снегът – дълбок, другите от присовската дружина се отказали от ловния излет за дива свиня. А той се върнал с великолепен чакал. Тези хищници са много и са голяма напаст. Веднъж край Присово ловецът преброил 15, друг път видял два, хванали заек.
А стане ли дума за вълци – Иван Малчев не прощава и на тях. Няма да забрави как отстрелял един в землището на с. Никюп. Слезли с Рики от колата, когато видял три-четири сърни да бягат и да се хвърлят в реката. Кучето било смутено, дори се скрило зад стопанина си и заскимтяло. Ловецът си помислил, че тук има нещо нетрадиционно. Огледал се и до
една върба забелязал кичур козина да се вее от вятъра. Предположил, че това е вълк и тръгнал към него. Кучето обаче не го последвало. А животното отсреща се надигнало, но преди да побегне, ловецът с един изстрел го повалил. Сега обяснява поведението на иначе безстрашния Рики с това, че в кучетата имат вроден страх от вълците.
И още – когато бил на лов за хищници в района на полскотръмбешкото село Орловец, забелязал вълк, красавец, стоял изправен, величествен, с някакво достойнство. Ловецът вдигнал пушката, но както обяснява сега, сърце не му дало да стреля, просто не можел да натисне спусъка и да повали великолепното диво животно. „После цял месец го сънувах,”
споделя Иван Малчев.
„Аз се чувствам полезен, когато излизам и за хищници, не само за пернат дивеч или диви прасета – продължава той. – Но ловците, които дружините определят за такъв отстрел, са малко. Затова смятам, че хайките са необходими, за да се ограничи сериозно популацията на хищниците и дивечът да е по-спокоен.” Но Иван Малчев не стреля по всеки и обяснява, че не всичко трябва да се убива. Може за някои да е странно, ала той дори се радва, когато види красиво хищно животно и му се любува, без да вдигне пушката.