Невен Каравасилев, ръководител на ЛРС-Бургас: Бракониери дебнат с дронове

Невен Каравасилев е роден в Бургас през 1968 г. Завършил е „Горско и ловно стопанство“, има магистърска степен по екология. Работил е в Регионалната дирекция по горите в Бургас, Дър­жавното горско стопанство в Звездец, а от 13 го­дини е ръководител на сдружението на ловците и риболовците в ЛРС „Лебед“ – Бургас. Той е потомствен ловец, прадядо му е бил председател и почетен председател на Бургаското ловно дружество в пе­риода 1926-1931 г.

– Г-н Каравасилев, при­ключи ли сезонът и имаха ли слука ловците в Бурга­ски регион?

-В по-голямата си част приключи. До втората сед­мица на февруари се лову­ва на гривяк, а до края на февруари на бекас. Но лов­ният сезон беше изключи­телно слаб по отношение на дивата свиня, пъдпъдъка, и разрешените за отстрел дива патица и дива гъска. Тази година единствено числото на отстреляните хищници – чакали, лисици и др., е значително по-голя­мо – на 100% от заложения план за ползване. За сезона сме отстреляли 7 вълка и 1280 чакала. За сравнение мога да кажа, че Унгария например годишно отстрел­ва около 1000 чакала на територията на цялата дър­жава. Толкова отстрелваме и ние само в Бургас. Това е основното, с което се зани­мавахме тази година. Ловът беше успешен единствено с хищника.

Изключително слаб беше ловът на пъдпъдък. А при­чина за това са силно на­малялата му популация и засушаването, както и из­местването му на по-висока надморска височина. През 2009 г. в Бургаски регион ползването му беше между 65 000 и 70 000 пъдпъдъка годишно. Този сезон завър­шихме с 3300.

– На какво се дължи това?

– Намалява популацията в световен мащаб. А това, което се случва конкретно в Бургас, е интензивно зе­меделие с последващи сухи години. Това е най-малката кокошева птица. Тя иска влага, 20-30 вида плевели, с които да се храни, които вече ги няма. А след като ги няма, няма я и птичката.

– Кои са другите видове, които изчезват?

-Същото се случва и с гур­гулицата, която продължава да намалява. Причината е в нарушените миграционни пътища, нарушената храни­телна база, сухите години, прекомерното ползване, но не в България, а в пътя й на юг, ловенето с мрежи вазиатската част на Турция. Знаете, че и пъдпъдъкът, и гургулицата са деликатеси в ресторантите на Изтока…

Гъската от всички видове също намаля драстично – и белочелата, и голямата сива гъска, и червеногуша­та, която традиционно зиму­ваше по нашите георграф­ски ширини. Там проблемът е ясен – пак заради сухите години и меките зими, кои­то я карат да си остава на север, да се храни там и да не идва тук при нас. Три години подред съвместно с фондация „Биоразноо­бразие“ участваме в сред­нозимното преброяване на водоплаващите птици и установихме следната тенденция – сухото време и меките зими докарват все по-малко водолюбиви птици в Бургаските езера. А те са едно от основните места за презимуването им в цяла Европа. За разлика от розо­вото фламинго, чийто брой нараства с всяка изминала година. Ако допреди някол­ко години да видим розово фламинго у нас бе изключи­телна рядкост, то от послед­ните две години все повече колонии от този вид птици зимуват в южните части на страната ни.

– Има ли популации, кои­то се увеличават ?

– Наблюдава се увелича­ване на зеленоглава пати­ца, кафявоглава потапни­ца, черна лиска, на други видове, които не са обект на лов, но са в огромни ко­личества, като големия и малкия корморан, гларуса… Проблемът с гларуса е мно­го сериозен. В Бургас бяха поставени закрити контей­нери, а с това гларусът загу­би и хранителната си база. Птиците се изместиха и ста­наха основни посетители на сметищата. Оттук та чак до София – през Карнобат, Полски извор вървят едни ята.

– Разбираме, че от Бур­гас до София прелитат по трасето на магистрала „Тракия“

– Това са естествени про­цеси. Имаме и огромни ко­личества свраки, с които неможем да се справим, въ­преки че ги отстрелваме със стотици. Свраката измести врабчето, гугутката…

– А чакалът разширява ли територията си?

-70% от европейската по­пулация на чакала е в Бъл­гария. Той е повсеместно разпространен в страната ни. Ареалът му беше до около 500-600 м надморска височина, а в момента вече го виждат и над 1000 м над­морска височина, напълно е превзел територията на страната и от години вече има инвазия към Румъния. Оттам към Унгария, после към Австрия… Преди 5 го­дини за пръв път австрий­ски колеги съобщиха, че е забелязан чакал във Виен­ската гора.

– Това чакали–мигранти ли са?

-Те ползват същите миг­рационни пътища, тъй като идват от Изток, от Турция, от Анадола, от Сирия и вече в Европа, трайно.

– Прословутата ограда по границата ни с Турция не ги ли спира?

-Това е силно инвазивен вид. Нищо не го спира – нито ограда, нито планина, нито море, нито река…

– Как стои Бургас на кар­тата на разпространение на дивеча?

-Регион Бургас е доста об­лагодетелстван от наличие­то на ловни видове и много интересен. Това е благода­рение на Виа Понтика и не­посредствената близост със Странджа, голямата част от която е в Република Турция. Сега с тази ограда мигра­ционните процеси на едрия дивеч се объркаха, но все пак там, където е възможно, животните намират начин да се промъкнат по речни корита или местенца, труд­нодостъпни за човешки крак. Граничарите виждат с термокамерите сърните, благородните елени…

– Къде в Бургаски регион беше най-успешен ловът?

– В смесени ловностопан­ски райони, в които имаше от целия дивеч по-малко. Там се запазиха и малки количества от дивата сви­ня, половуваха и на заек, яребица и фазан. Това са дружините в Русокастро, Трояново, Банево, такива хабитати, които обхващат в себе си възможността да има повече дивеч. Трите поредни сушави години до­ведоха до увеличаване на популацията на заека. Той пряко се влияе от кишата и от наличието на мишки по ловните райони, защото пък те са основна храна на чакала. Той остави заека и яребицата малко да си по­чинат.

– Вие, ловците, още ли разселвате дивеч?

-И през тази година бур­гаското сдружение закупи и разсели огромен брой пти­ци – над 2000, в т.ч. около 800 фазана, 1000 диви па­тици, 200 от които в резер­ват Атанасовско езеро, 900 яребици. Опитваме да въз­становим изчезналия вече от нашите полета тракийски кеклик и разселихме 400 птици от този вид. Идеята е да се възстановяват попула­циите там, където има лип­си, да се възродят отново. В миналото в селата Рудник и Банево, Българово имаше много голяма популация на кеклик. Кекликът обича по- скалисти места, близо до ко­шари, места за отглеждане на едър добитък, но изчезна след няколко много тежки зими и инвазията на хищ­ници. Сега се опитваме да възстановим равновесието.

– Има ли промяна в про­фила на бракониерите? По-добре въоръжени ли са, смениха ли тактиките?

– Профилът на бра­кониера категорично се променя. Помня в мина­лото, когато излизаха с единствената потребност да напълнят хладилника си. Сега целта им не е да се нахранят, а да убият. А това, което е най-притес­нителното за нас, ловците, които стопанисваме дивеча в бургаското сдружение, е навлизането на технически­те средства – термокамери, камери за нощно виждане, наблюдения на дивеча с дронове, звукови примамки, които възпроизвеждат сиг­нали по електронен и елек­трически път, които иначе са забранени от закона. Имат възможността бързо да избягат. Това ще доведе до намаляване на дивеча, но е и проблем от морална гледна точка. Защото ловът е спорт и досег с природата, а не убийство.

– Какви са другите основ­ни проблеми, с които се сблъсквате?

-Проблемите идват най- вече от интензивното земе­делие – засяването на огро­мни площи с монокултури, липсата на местообитания на дивеча, на синори. Сега като погледнем от едната страна – виждаме рапица и зимница, а от другата стра­на – слънчогледи. И нещата приключват. А това лишава дивото животно от посто­янна хранителна база. Ли­шава го и от вода, заради засушаването и унищожа­ването на микроязовирите и напоителните системи. Над нас – в Рудник и Банево, навремето имаше бадемо­ви гори и овощни градини, които бяха пълни със зай­ци. В момента вече ги няма. Много са заградените пло­щи, които възпрепятстват свободното преминаване на животните.

– Много организации в защита на животните се появиха през последните години. Наричат ви убий­ци, терминатори…

– В последните 100 години в България няма нито един изчезнал вид. Което катего­рично показва, че ловецът не е унищожил това, кое­то ловува. Само можем да си представим какво може да се случи, ако ние спрем да ловуваме на фона на отстреляните 1300 чака­ла тази година. Ние имаме дълг към обществото да популяризираме лова като спорт. Тревожно за нас е да виждаме, че много от мла­дите хора, вместо да отидат в гората, да си запалят огън, да се докоснат до дивото, до първичното, предпочитат да стоят пред компютъра. Те губят много, като се лиша­ват от досега с природата.

Интервю на Лалка КИПРОВА