Незабравими мигове в битки с бели мрени

В социалните мрежи зачестиха вести­те за хващани бели мрени, показват се и ефектни снимки с тези истински красавици. Подвизават се в Дунав и северните ни реки и именно там е утвърдена някаква методи­ка на риболова. На снимката шуменецът Румен Велев показва уловената в Дунав бяла мряна.

Ако се върнем по-далеч назад във време­то, ще си спомним, че по река Искър първо тръгна този екстремен риболов. Имаше го­дини, в които дашните места около Роман, при Кунино, Карлуково, Червен бряг бяха ангажирани целодневно. После започнаха да ги ловят и по другите големи реки на север от Балкана – Огоста, Росица, Янтра. В Дунав също са приоритет през есенните месеци, като там даже влизат с лодки и работят с фидерни въдици.

Нека накратко се опи­таме да направим анализ на поведението на белите мрени. Защото те са атрак­тивни и има много мера­клии, но далеч не всички желаещи сполучват да ги напипат и да ловят трайно. Впрочем, дори и майстори­те не могат да се похвалят с гарантирано добри ре­зултати. Ще има и ялови излети, и разочарования, това е неизбежно. Девизът на заклетите мренаджии е

търпение и постоянство

Защо е така ли, ами защото рибите са много мобилни и не се задържат задълго на едно място. Ако днес са в един вир, утре ще бъдат в съседния или в друг, по-отдалечен. Дори само в рамките на един вир често променят мес­тонахождението си. Това поведение продължава с дни наред, нямат умора в преходите и са в състояние на едно

безкрайно пътешествие

Шансът да се задържат по-дълго в желаното мяс­то е в регулярното хране­не. Именно на базата на редовно подавана твърда захранка се базира успеш­ният риболов по северните ни реки. Само че трябва да е така утежнена, че да е устойчива в забързаната и неспокойна речна вода, каквито участъци бялата мряна предпочита. Поне­же има отлично обоняние, ароматната храна по дъ­ното може да я накара да забрави за известно време скитническите си наклон­ности.

Съвременните майстори наблягат на белите червеи като захранка и стръв, това е доказано верен подход. Червеите вече може да се подават слепени, за да не ги отнася бързото речно течение. „Грозд“ от 3-4 ли­чинки на куката винаги е апетитна хапка за рибите и се възприема като топпри­мамка. Но да не се изключ­ват и други лакомства, кои­то влизат в хранителното меню на тези риби. Нека припомним, че по Дунав беше много модерно да ги ловят на кубче кашкавал, даже на топче качамак, а ароматът на сирене в за­хранката дава отлични ре­зултати.

През последните години

фидерната въдица навлезе

в масова употреба по ре­ките, включително и при целенасочено преследва­не на бели мрени. Там ос­новното изискване е да е със стегнат строй, понеже рибите показват яростна съпротива и не са малко случаите, при които пече­лят битките за свобода.

Все пак плувкаджийският риболов си остава класика в жанра.

Подходяща по дължина болонеза (5-6 метра), ма­сивна плувка тип „буре”, която да е устойчива на неспокойната речна вода, качествени влакна и куки. Това е откъм оборудване­то. Другото и по-важно е

да се намери подходящото място

Защото никак не е сигур­но, че рибите ще се откри­ят от първи опит. Може и да дойдат по някое време, ако се упорства с храна, но може и изобщо да не се вяснат. Затова е умес­тно да се планират някол­ко речни участъка, които да се изследват в хода на деня. Все пак не бива да се изхвърляме с далечни пре­ходи с автомобил, понеже ще се загуби ценно време.

Ако обаче се случи да се закачи бяла мряна, след­ва ожесточена битка със силна риба, при която все­ки е със своите шансове. Риби докъм кило излизат сравнително лесно, но ако са израсли нагоре и са по 1,5-2 кг или повече, стават още по-силни и на моменти неконтролируеми. Затова всяка хваната мряна да се приема като личен успех. Ако пък се направи серия, този риболов ще се помни дълго, а някои мигове от битката остават незабра­вими.

Младен ДОБРЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница