Никой не чу протестите на риболовците! Фаталното се случи – ВЕЦ уби колега в Кричим

Внезапно придошла вълна от залпово изпускане на ВЕЦ причини смъртта на риболовец в района на град Кричим. Инцидентът е станал около 10 ч. сутринта, а жертвата е 60-годишен мъж от Пазарджик. Човекът ловял риба, нагазил в река Въча, когато приливната вълна го скрила от погледа на други риболовци, намиращи се в района. Още в ранния следобед те алармираха за изчезването му в социалните мрежи.

В предприетата акция по издирването на пазарджиклията се включиха служители на реда, местни жители, риболовците и мотористи, но за съжаление тя доведе единствено до откриване на мъртвото тяло.

Ето какво написа във Фейсбук известният журналист, състезател по пъстървов риболов, съдия и отговарящ за връзките с обществеността на Българската федерация по риболовни спортове Станил Йотов още преди да стане ясна съдбата на изчезналия.

„Други риболовци, били на реката по същото време, пишат по страниците ни във Фейсбук, че залповото изпускане е било толкова мощно, че едва са успели да излязат. На реката НЯМА СИСТЕМА ЗА ОПОВЕСТЯВАНЕ, че предстои пускане на веца – сирени или нещо подобно. Ами извинявайте, ама освен риболовци, на Въча има и плажуващи! Другия път ще бъде отнесено някое дете! Колко му е да монтират поне пет сирени в Кричим, Куртово Конаре, Йоаким Груево и Кадиево? Колегите риболовци от години реват и пишат жалби. Ама чакаме някой да умре… Нямам думи направо“.

Припомняме, че честата и драстична промяна в нивото на Въча, вследствие от дейността на Водно-електрическите централи, неведнъж е ставала причина за протести на риболовци и на местни жители. През ноември 2019 г. операторите във ВЕЦ „Кричим“ напълно спряха притока на вода в речното корито посред нощ, което стана причина за мор по рибата.

Линк: https://www.youtube.com/watch?v=SIjaREY-NgM

Сега обаче морът се пренесе по риболовците, коментираха колеги в социалните мрежи, като свидетелстваха, че днешният случай съвсем не е единственият, при който се застрашава техният живот и здравето им.

Свързахме се с известния писател-дипломат и доскорошен почетен консул на България в Намибия арх. Михаил Михайлов, който потвърди, че през февруари само по щастлива случайност е оцелял във водите на Въча след подобно залпово изпускане на води. Михайлов е риболовствал в района на с. Куртово Конаре и след като оцелял, решил да опише случая в разказ, който ни предостави за публикуване.

Екипът на медиите на НЛРС-СЛРБ ще продължи да следи случващото се с една от най-красивите ни реки и риболова по нея.

Не ме е страх от смъртта, от умирането ме е страх!

Михаил Михайлов

Дойде Малък Сечко и ловът секна. Е, с изключение на „вредния дивеч”. Слагам го в кавички, защото според мен вреден дивеч няма. Та кой е Хомосапиенс да твърди, че има вредни твари след като всички са създадени от Създателя? Няма да се впускам в този спор. Нека всеки сам за себе си решава.

Секна ловът, ама страстта не секва. И понеже от февруари се разрешава уловът на пъстърва, навивам Кольо – Черният, верен ловен другар, да отидем на река Въча за риба. Черният тутакси се навива и ето ни на реката. Грабваме въдиците и се хвърляме в емоцията.

Тук е моментът да заявя, че мъдростта на човечеството се съхранява не в книгите, а от уста на уста, в поговорките. В потвърждение ще спомена една, която в този ден бях забравил: Не питай учило, а патило! И понеже рибата не кълве, разпитваме за ситуацията един мухар. Той ни обяснява, че вчера е кълвало, ала от язовира пуснали внезапно водата и за малко не се удавил. Посрещам със смях думите му и обнадежден, че е кълвало, смело нагазвам в реката.

До мен едно момче засича голяма пъстърва. Следва жестока битка. Рибата се съпротивлява. Скача във въздуха искряща и цопва обратно, обгърната в плиски. Страхотна гледка! Сърцето ми лудо забива, сякаш аз, а не той се бори с нея. И ето, момчето я укротява, изважда я, радва ѝ се, целува я като красива невеста и благородно я пуска обратно във водата. Ръкопляскам му, а той скромно ми се усмихва и замята пак.

Вдъхновен от видяното, навлизам още по-навътре в реката. Добирам се до дълбок вир, закътан отвсякъде с увиснали клони на плачещи върби и на свой ред замятам. Пъстървата удря още с първото хвърляне, но не се закача. Адреналинът ме покорява. Оглушавам и ослепявам. Не виждам нищо друго освен въдицата и реката. Улисан, не забелязвам огромната вълна, която стремглаво приближава. Тя ме връхлита ненадейно и чак сега разбирам какво става. С отворени до край шлюзи изпускат язовира, без да се съобразяват, че по реката е пълно с рибари. Внезапно съм залят до гушата от смразяваща струя, а брегът се отдалечава. Още миг и напорът ще ме събори. Ужасен, с все сили успявам да се вкопча в клоните на върбата над мен. Въдицата ми се оплита, но аз не я изпускам. Оръжието не се изоставя! Късам влакното, захапвам въдицата и започвам да се набирам с две ръце, клон по клон, към брега…

Не помня колко продължава битката ми за живота, но в крайна сметка, щом разказвам това, значи съм жив. Жив съм и се опитвам да извадя поука от тази злощастна случка. Явно страстта замъглява разума! Вярна е поговорката: Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Ала кажете ми: Как се живее без страст? Аз явно не мога, въпреки че няколко пъти ловната страст ме е срещала със смъртта. И аз като писателя Кольо Георгиев ще кажа: Не ме е страх от смъртта, от умирането ме е страх! Надявам се, когато настъпи, да е кратко.