НЛРС-СЛРБ кани всички политически партии на срещи за обсъждане проблемите в сектора

Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България” ще покани на среща всички политически партии, за да ги запознае с проблемите на ловно-рибарската общност. На срещите ще бъдат дискутирани дългогодишните нерешени въпроси в сектора, свързани с липсата на адекватни промени в действащата нормативна уредба, натиска от Европа, оказващ негативно влияние върху ловностопанската и риболовната дейности, както и предотвратяването на загубата на биоразнообразие и разрушаването на местообитанията на дивеча в селскостопанските райони на страната. Основните теми на разговор ще са:

Управлението на ловното стопанство

За да се гарантира, че дивечът като национално богатство се стопанисва устойчиво и в интерес на цялото общество, както и в синхрон с политиките на държавата, е необходимо всички ловни сдружения да членуват в единна ловна организация. Нужно е Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ да бъде признато за официален партньор на Министерството на земеделието, храните и горите при определянето и осъществяването на държавната политика в ловното стопанство. НЛРС-СЛРБ е организацията, която обединява повече от 3/4 от ловните сдружения в страната (стопанисващи 76 % от ловностопанските райони) със сходни виждания и позиции по отношение на развитието на ловното стопанство и се явява естествен партньор на държавата в процеса на управление на дивечовите ресурси, чрез конкретни и ясно разписани в закона функции и правомощия на Единна ловна организация.   

Организацията на ловната площ

Организацията на ловната площ и начинът на сдружаване трябва да следват основополагащия принцип в ЗЛОД – дивечът да се стопанисва по ловностопански райони на популационен принцип- едроплощно, съобразено с биологичните му особености и целогодишните му местообитания. В момента ЗЛОД дава възможност да бъде учредено и да съществува сдружение, което стопанисва дивеча в ловностопански райони без общи граници, отстоящи на десетки километри един от друг, което е в пълно противоречие с ловностопанската логика и е в ущърб на дивеча.

Стопанисване на дивеча

Чрез ЗЛОД и Правилника за неговото прилагане да се гарантира, че всички средства от вноската за стопанисване на дивеча по чл. 37, ал. 1 от Закона, която се заплаща от ловците, ще се изразходват целево за дейностите по стопанисване и опазване на дивеча и за поддържане на неговите местообитания. Към момента 30 % от събраните средства постъпват в държавния бюджет и не се използват за горепосочените цели.

Превенция, ограничаване и ликвидиране на заболявания при дивеча с епизоотичен характер

Чрез промени в нормативната уредба е необходимо да се гарантира отговорността и активното участие на държавата в прилагането на мерки за превенция, ограничаване и изкореняване на епизоотии, адекватно финансиране и ресурсно обезпечаване на стопанисващите дивеча, които са на първа линия в борбата с болестите по дивеча.

Обезщетения за щети, нанесени от дивеча и на дивеча.

Към момента е налице празнота в законодателството по отношение на установяването и изплащането на щети, нанесени от и на дивеча в ловностопанските райони на страната. Липсват ясни и справедливи регламенти, които да задължават фермерите да опазват селскостопанското си имущество и в случай на липса на подобни усилия от тяхна страна да не им бъдат изплащани обезщетения за нанесени щети от дивеч. Липсата на такъв регламент директно противопоставя селскостопанските дейности срещу дейностите по възстановяване и опазване на биологичното разнообразие, каквато е ловното стопанство, и е в противоречие с активната политика, водена през последните години от ЕС за по-екологично земеделие, възстановяване и опазване на биологичното разнообразие в земеделските земи. По същият начин стои проблемът с обезщетяване на щети, нанесени върху дивеча и неговите местообитания от земеделски стопани, прилагащи нерегламентирани или незаконни земеделски практики (опожаряване на стърнища и ливади, използване на забранени препарати за растителна защита и др.).

Борба с бракониерството

Необходими са спешни промени в Наказателния кодекс (НК) на Република България, касаещи незаконно улавяне или убиване на диви животни, тъй като сегашната практика показва, че почти всички производства, водени по НК за бракониерство, биват прекратявани от прокуратурата още на фаза досъдебно производство поради „ниска обществена опасност на извършеното деяние“. Тази практика създава чувство за безнаказаност у извършителите. Наложително е в НК да се въведат адекватни наказания и специални „прагове за същественост” за различните бракониерски деяния, с цел да се създаде необходимия респект в обществото за опазване на дивеча като национално богатство.

Последователни политики от законодателната и изпълнителната власти за предотвратяване загубата на биоразнообразие и разрушаването на местообитанията в селскостопанските райони на страната

С въвеждането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз се създадоха предпоставки за прилагане на редица неекологични земеделски практики като прекомерно усвояване на земеделски земи, интензивно монокултурно земеделие на големи площи, прекомерно използване на пестициди и синтетични торове, опожаряването на стърнища и ливади, довели до увреждане на местообитанията, флората и фауната в земеделските земи и замърсяване на почвата, подпочвените и повърхностните води. С резолюция от ноември 2017 г. Европейският парламент потвърди своя призив към Европейската комисията и към държавите членки да гарантират, че финансовите средства по ОСП се пренасочват от субсидиране на дейности, свързани с намаляването на биологичното разнообразие, към финансиране на екологично устойчиви и традиционни селскостопански практики и поддържане на свързаното биологично разнообразие. Стремежът на НЛРС-СЛРБ винаги е бил в посока за разработване и прилагане на мерки по ОСП, които да гарантират опазването на околната среда, флората и фауната, и в частност на дребния дивеч в земеделските земи.

Заявяване на категорична подкрепа от законодателната и изпълнителната власти срещу европейски инициативи, оказващи пряко негативно влияние върху ловностопанската и риболовната дейности в България. През последните години Европейската комисия поде редица инициативи, които пряко засягат ловната общност в Европа:  

Оловото в мунициите и риболовните принадлежности

Забраната за използване на муниции за ловни и спортни цели и риболовни принадлежности със съдържание на олово по-високо от 0,1 % е ограничение, което освен седемте милиона ловци в Европа ще засегне и десетки милиони любители риболовци. Същото е прибързано и не е подкрепено с необходимите научни изследвания, потвърждаващи неговата необходимост,  не е направена адекватна оценка на социално-икономическия ефект от подобно ограничение върху всички заинтересовани страни.

Мораториум върху лова на гургулицата

Налагането на мораториум върху лова на гургулица по Централно-източния миграционен път в Европа, без да са налични научни доказателства за неговото негативно влияние върху популацията на вида, е неприемливо за нас. Още повече поради факта, че по–голямата част от държавите членки по миграционния път докладват за стабилни популации през последните 6 години.

Европейските директиви за птиците и местообитанията

Друг съществен проблем е липсата на гъвкави механизми за оценка и изменение на статута на видовете нуждаещи се от специална защита. Необходимо е регламентирането на възможност статутът им да бъде изменен веднага щом съответният вид достигне благоприятен природозащитен статус особено когато се касае за видове, които в определени региони могат да застрашат популациите на  други диви животни. Такива видове у нас са мечката, вълкът и дивата котка, които имат стабилни числености, много по-големи от тези в Западна Европа на единица площ подходящи местообитания, но са етикетирани от нашите природозащитни НПО като застрашени или уязвими.

Обявяване на строго защитени зони върху 10 % от територията на Европейския съюз

През май 2020 г. Европейската комисия представи своята Стратегия за биологично разнообразие за 2030 г. Една от целите в нея е създаването на защитени територии върху 30 % от територията на Европейския съюз (ЕС). Предвижда се 1/3 от тях, или 10 % от общата площ на ЕС, да бъдат „строго защитени“.

Като организация, чиито основен предмет на дейност е устойчивото стопанисване, възпроизводството и опазването на дивеча и рибата, съхраняването на екологичното равновесие и биологичното разнообразие, приветстваме основните цели, заложени в Стратегията, но сме изключително разтревожени от текста в помощния документ към нея, който беше представен от ЕК и който гласи:

„Това означава, че строго защитените зони трябва да бъдат заети от естествени местообитания и видове и да имат достатъчен размер сами по себе си или заедно с буферни зони с по-ниско ниво на защита, за да се гарантира не нарушаването на природните процеси, от които зависят. Екстрактивни дейности като минодобив, риболов, лов или горско стопанство не са съвместими с това ниво на защита.

Приравняването на лова и риболова с минодобива показва пълна липса на разбиране от страна на ЕК на функцията, които те изпълняват като необходими дейности за устойчиво управление на възобновими природни ресурси. Същевременно забрана за извършване на горепосочените дейности върху минимум 10 % от територията на страната (11 000 км²) ще се отрази негативно върху имуществените права на огромен брой собственици и ползватели на земи, върху социалните ползи от лова, риболова и горскостопанската дейност в съответните региони и ще доведе до допълнителни разходи за управление на дивата природа, като в същото време няма да допринесе с нищо за опазване на биоразнообразието. Нещо повече, забраната на ловностопанската и рибностопанската дейност в тези територии ще доведе до дисбаланс в екосистемите, които са оформени в сегашният им облик именно под въздействие на тяхното влияние стотици години назад във времето.

Регулация на хищниците в земеделските земи

Необходимо е да се стимулира регулирането на числеността на хищниците предвид влиянието, което оказват за намаляване на популациите на редица птици и дребни бозайници в земеделските райони и тревните съобщества. Такъв пример е чакалът, който до 1984 година беше защитен вид в България. В днешни дни годишният отстрел на този вид надхвърля 30 хил. индивида и продължава да нараства, което означава, че досегашните практики на ловуване у нас не могат да се справят с увеличаващата се популация. Научни изследвания в Холандия и Дания показват, че при големи гъстоти хищниците могат да унищожат над 70 % от гнездата на гнездящите на земята птици, като по този начин може да бъде компрометиран техният прираст.

Законодателна инициатива и приемане на Закон за любителския риболов

С цел по-прецизно и по-ефективно управление и опазване на рибните ресурси е необходимо да бъде приет Закон за любителския риболов извън сега действащия Закон за рибарство и аквакултури. Това е практика в почти всички европейски държави и решава всички съществуващи в момента проблеми, касаещи любителския риболов и стопанисването на водоемите, в които той се осъществява. Необходимо е и гарантиране използването на част от средствата, събрани от таксите за издаване на билети за любителски риболов, за възпроизводство и възстановяване на рибните ресурси във водоемите, определени за любителски риболов, което в момента не се извършва.

Още през лятото на 2015 г. повече от десет хиляди ловци излязоха пред храм-паметника „ Св. Александър Невски“, за да изразят гласно гражданската си позиция за необходимостта от спешни промени в ловното ни законодателство. Въпреки че през годините след това няколко пъти бяха сформирани експертни работни групи с цел разработване на ЗИД на Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), така и не се стигна до тяхното приемане. Днес необходимостта от обосновани промени в почти всички аспекти на ловното ни законодателство е още по-належаща! Призоваваме и нашите сдружения, когато организират срещи на локално ниво, да поставят същите въпроси на кандидатите за народни предствители.

Последвайте ни и във Facebook!