Към 2025 г. заболяването “син език” (Bluetongue) продължава да се разпространява в Европа, като особено засегнати са страните в Северна и Централна Европа. Макар че основните огнища остават сред домашни преживни животни като овце и говеда, нараства броят на сигналите за заразяване и при диви преживни, включително благороден и елен лопатар, което предизвиква тревога сред ловните среди.
Най-засегнатите държави към момента са Германия, Нидерландия, Белгия и Франция. В Германия са регистрирани над 13 000 огнища на серотип BTV-3, а в Нидерландия – над 7 600. Обединеното кралство също съобщава за разпространение на вируса, като към март 2025 г. са потвърдени над 240 случая на BTV-3 и изолиран случай на BTV-12. Данните показват бързо разширяване на заразените територии и все по-чести съобщения за въздействие върху дивите популации.
Ловците в засегнатите региони изразяват сериозна загриженост относно здравето на дивата фауна. Наблюдавани са случаи на елени с клинични признаци, характерни за “синия език”, включително треска, подуване около устата и дихателни затруднения. Макар и все още да няма официална статистика за масови смъртни случаи сред дивите преживни, експерти предупреждават, че при продължаващо разпространение може да се стигне до значително намаляване на някои популации в чувствителни региони.
Предприетите мерки включват масова ваксинация на домашни животни, ограничения на движението, мониторинг и тестване в дивата природа, както и информационни кампании. В много страни ловците вече се включват в програми за наблюдение и докладване на съмнителни случаи като партньори на ветеринарните власти. Макар към момента да липсва официална кампания за ваксинация на дивите животни, експерти обсъждат бъдещи възможности за прилагане на пилотни програми в силно засегнати региони.
С оглед на изменящия се климат, който благоприятства разпространението на комарите – основни преносители на заболяването – очакванията са, че заболяването ще остане сериозно предизвикателство през следващите години. В този контекст сътрудничеството между ветеринарните служби, ловните организации и природозащитните институции се смята за ключов инструмент в борбата срещу “синия език” както при домашните, така и при дивите животни.