С напредване на есента се стига и до очаквана смяна на приоритетите сред риболовците по Дунав. С по-трайното есенно захлаждане идва времето на едрите бели мрени. Хващат се риби по 2-3 кг, че и по-големи, а битките с тези живи торпеда са изключително зрелищни и с непредизвестен изход. Към края на октомври и началото на ноември идват вести за улов на бели мрени от различни региони по поречието.
Плевенчанинът Цветомир Конов (на снимката) лови бели мрени с фидерни въдици, с маркова захранка с аромат на сирене и грозд от бели червеи за стръв. Ударите са редки, но пък всяка извадена бяла мряна е спечелена битка и носи страхотни емоции. Има и други ефектни примамки, известни в гилдията и ползвани при дунавски риболов на бели мрени, така че в тази посока импровизациите винаги може да донесат успех.
Цяла седмица следим по форумите коментари за тази нова/стара дунавска атракция. Хващали бели мрени и то преобладаващо едри. Вярно, атракция е, но за нас не е нещо ново. Ловили сме ги с приятеля ми и в предни години. Обикновено с напредването на есента намираме време да отскочим до Дунав и то именно заради този толкова атрактивен и зрелищен риболов.
И сега сме заложили на позната дестинация – бреговете в землището на с. Загражден, в Плевенска област. За два дни сме, с една нощувка, няма свободно време за по-дълъг престой. Но сме приготвили здрави фидерни въдици, ще заложим на класическия подход с фирмена захранка и бели червеи (на „грозд“). В миналото сме ползвали и други примамки, помня годините, през които кашкавалът беше абсолютен хит, но времената се менят. Сега рибите имат други приоритети.
Избрахме място в познат район, където и друг път сме бивакували. Случихме спокойно време, от онези продължили и в началото на ноември приятни дни.
Е, с хладно и леко мъгливо утро, но после се прояснява и слънцето гали нежно през целия следобед.
Нямаше бум в улова, за който някъде четохме. Редки удари, но пък на риби от кило нагоре, така че не ни липсваха емоционални моменти. Наред с успехите, при които докарвахме мрените до кепа и се кротваха вътре, имаше и провали – скъсана линия от мощен напън, откачена при съпротивата, друга буквално измъкнала се със скок при загребването. Но пък не са ни оставяли да скучаем за дълги периоди. Тъкмо се омърлушим от бездействие за някой и друг час и ето удар.
На плувка обаче положението беше отчайващо. Имахме желание да се забавляваме и с болонези, но не се получи риболов. А направихме всичко необходимо, включително и с регулярно хранене.
Привечер на втория ден изсипахме живарника с рибите във водата и поехме обратно. Щяхме да сме удовлетворени от преживяното, но имахме неприятности с ужасно разбитите пътища в района. Спукахме гума в една дълбока дупка, изкривихме джанта и се наложи да висим по сервизи, докато ни оправят колата. Това беше лъжичката катран в кацата с мед…
***
Село Загражден в община Гулянци е разположено по ниския дунавски бряг, южно от дигата на Чернополската низина – една от най-големите бивши заливни тераси на Дунав. На запад са селата Байкал и Гиген, а на изток – Дъбован. В близост на северозапад е румънският остров Корабия.
Даниел ДОНКОВ