Нова мода – Пчелата като домашен любимец

Повечето хора смятат, че мястото на пчелите е на село, а не в градовете. Но отскоро има нова мода – градски пчели. Те се отглеждат не толкова като средство за получаване на качествен мед, а като домашни любимци.

Фондация I Have a Bee, създадена от трима българи ентусиасти, си е поставила за цел слагането на 1 млн. кошера по градовете в целия свят.

“Над 70% от храната,

която ядем всеки ден,

зависи от пчелите

Природата, която виждаме около нас, също зависи от пчелите. По никакъв начин не вярвам някой да иска да живее в пустиня и да няма пчели”, обяснява Трифон Михайлов, един от учредителите на фондацията.

В София тя има последователи, които отглеждат пчели на терасите си. Един от тях е рапърът Венци Венц.

“Ние правим отглеждането на пчели лесно чрез кошери по системата Top Bar”, обясни Михайлов. Те са хоризонтални за разлика от конвенционалните, които са вертикални. Кошерът няма нужда от отваряне, за да се обслужва, има прозорец, през който се наблюдава развитието на пчелното семейство.

Подобна система се използва от години в Америка, Канада, Австрия, но не е много позната в Европа. Някои наричат този тип кошери кенийски.

Те са много подходящи за любители пчелари, въпреки че у нас за такива се смятат малцина, всеки – дори с 1 кошер, се има за професионалист, твърди Михайлов.

При любителското отглеждане на градски пчели ваденето на мед не е основната цел.

“Идеята е, че ти просто

даваш жилище

на пчелите

и ги отглеждаш като домашни любимци”, обяснява Михайлов.

И дава за пример, че е по същия начин, като да имаш куче или котка, които не държиш, за да получаваш месо или мляко от тях.

Въпреки това и при градското отглеждане на пчели може да се добива мед. По принцип у нас се вадят средно по 25 кг от кошер в пчелин. Така при градските пчели, за да остава достатъчно мед и за тях, е добре да не се вземат повече от 10-15 кг.

Ако се спазва това количество, пчелите дори не разбират, защото винаги се вади последната и най-отдалечена от пилото пита.

“Идеята да се занимавам с Top Bar системата дойде, защото имам пчелин в къщата на дядо си, а няма как да се грижа за него, защото се занимавам с много неща”, обясни Михайлов, чиято основна дейност е бизнес дивелъпмънт.

Това е нещо ново за България – помага на хората, които имат някаква идея, да я развият. И заради липсата на време търси система, при която грижите да са минимални и да не се изисква непрекъснато пчеларят да е на пчелина.

Според Михайлов преексплоатацията на пчелите от хората води до проблемите с тях и загиването им. Пчелно семейство произвеждало около 120 кг мед годишно и ако се вземат повече от 25 кг, не им остава достатъчно за презимуването. Подхранването със захарен сироп не било добро, защото падал имунитетът на пчелите и те боледували. Така се появявал и синдромът на празния кошер, най-вече в САЩ.

И градските пчели е добре да бъдат поне веднъж в годината “преглеждани” от ветеринар или професионалист, който да прецени дали се развиват добре.

Според фондацията

София и повечето

градове у нас са

подходящи за

отглеждане на пчели

Почти навсякъде има близък парк. Например детелината, която е широко разпространена в парковете, била едно от най-медоносните растения.

Основателен въпрос обаче възниква с опасността от ужилване, ако пчелите в градовете станат масови.

“Това са страхове от незнание. Например на спирката на автобус 94 срещу Софийския университет има хралупа с пчели поне от 4-5 години, на 2 метра е от хората, а досега няма пострадали”, обяснява Трифон Михайлов.

И дава примери, че на други места има дори отсечени дървета от страх, че на тях има пчели.

В България градските хора не осъзнавали, че ако не разбутваш пчелите, като им отваряш кошерите, няма проблем и опасност от ужилване. Това е последната защитна реакция и се използва само при заплаха. А именно като такава я тълкуват пчелите, когато им отваряш кошера. Докато с тези по балконите това не се прави.

“Пчелата има само един път – от кошера до цвета и от цвета до кошера, така че, когато ти не ѝ буташ къщичката и не бъркаш вътре, за да взимаш нейните запаси, тя по никакъв начин не се интересува от нас”, обясняват от фондацията. Всъщност пчелите отдавна не се отглеждат само в селата. В София има поне 200 кошера. В по-малките градове са още повече.

Около 200 човека в

София гледат пчели,

показват данните на фондацията. Кошери в столицата има и на покрива на хотел “Хилтън” и френското посолство. Ентусиасти имат идея да говорят и с президентството да се сложат и там. Подходящи сгради са още парламентът и операта.

Най-добре е при хората с по-големи тераси, все пак трябва да има достатъчно място, за да могат пчелите безпрепятствено да излитат, и да се връщат.

През миналата година законопроект предвиждаше да няма кошери в градовете. След съпротива на пчелари той не беше приет.

Феновете на градските пчели дават за пример и че медът от кошери на покрива на “Хилтън” се използвал за закуската на гостите на хотела.

Желаещият да отглежда градски пчели

срещу около 1000 лв.

може да получи

напълно готов кошер

Във всеки един има между 20 000 и 80 000 пчели.

За да събира прашец, пчелата лети в радиус от 2 км. За да оцелее, може да измине и по-големи разстояния.

В градовете пчелите събират мед от детелини, липа, джанки, сливи, череши, кестени, както и над 1000 вида растения.

Вижте целия текст тук – http://www.bgfermer.bg/Article/5731051