След продължили близо две години теренни проучвания приключи работата по актуализация на данните за разпространението и числеността на популацията на една от най-потайните птици в нашата орнитофауна – планинския кеклик.
Бяха извършени проучвания в две направления: събиране на информация за районите на зимуване чрез използване на фоторегистратори и събиране на информация за разпространението и числеността на размножаващите се птици. Първата дейност се изпълняваше от НЛРС-СЛРБ, а втората от СНЦ „Зелени Балкани-Стара Загора“ след спечелена обществена поръчка.
Данните са обобщени в доклад, който трябва да послужи по проект BG 16М1ОР002-3.020 на Оперативна програма „Околна среда“ на ЕС (2014-2020) „Изготвяне на План за действие за вида планински кеклик (Alectoris graeca graeca, Меisner,1804)“, чийто бенефициент е Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“.
Какво може да се каже на този етап от проекта? Предварителните резултати сочат, че на поставените фотокапани в 17 точки не са регистрирани зимуващи птици от вида, но има забелязани индивиди при обслужване на устройствата.
Размножителните територии на планинския кеклик се проследяваха на територията на 126 квадрата, всеки с площ от 100 кв. км. Търсенето ставаше по нарочна методика, одобрена от МОСВ, а именно – чрез движение по маршрути с дължина 2-3 километра в подходящи за вида местообитания. За да се увеличи вероятността от среща с птицата при търсенето се възпроизвеждаше звук на токуващ мъжки в очакване на насрещен отговор. За времето на двата полеви сезона в изследваните квадрати са регистрирани 34 срещи с вида (в 24 от квадратите) и на четири места извън тях.
Малкият брой констатирани екземпляри, съотнесен към значителната проучена площ говори за малката численост на вида. Но макар и малоброен, планинският кеклик се среща във всички високопланински райони на страната.