НЛРС - "Съюз на ловците и риболовците в България"

Становище на НЛРС-СЛРБ относно предложените промени в ЗЛОД (вижте пълния текст)

слрб

СТАНОВИЩЕ

от Национално ловно-рибарско сдружение

„Съюз на ловците и риболовците в България“

 

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча

 

Уважаема г-жо Танева,

Уважаеми г-н Маринов,

Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ (НЛРС – СЛРБ) e пряко заинтересована страна относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, публикуван на Портала за обществени обсъждания на Министерски съвет.

С настоящото изразяваме своето безпокойство, че за пореден път законопроектът не обхваща Закона за лова и опазване на дивеча в неговата цялост, а предвижда само частични изменения и допълнения. Напълно осъзнаваме сериозността на ситуацията, в която се намира страната ни по отношение на Африканската чума по свинете, както и необходимостта от определяне и изпълнение на мерки за борба със заболяването, които следва да бъдат прилагани от стопанисващите дивеча, но отчитаме, че от съществено значение са и промени, свързани, както с организацията на ловната площ, така и с управлението на ловното стопанство, които останаха нерешени през последните години.

В допълнение, от 2015 г. до днес неколкократно бяха сформирани работни групи за съставяне на законопроекти, по които НЛРС – СЛРБ представи своите мотивирани предложения, но поради една или друга причина те не бяха внесени в пленарна зала, въпреки че целяха попълване на нормативните празноти в ловното ни законодателство.

С оглед на гореизложеното, изразяваме своята позиция, че така предложеният проект на ЗИД на ЗЛОД не следва да бъде разглеждан в този вид, тъй като с него се цели единствено частично допълване на нормативната уредба с текстове, които сами по себе си не биха довели до необходимите резултати, поради което отново предлагаме следните изменения и допълнения:

  1. Предлагаме следния нов текст в чл.4 (4)

 „Чл.4(4) При провеждане на държавната политика в ловното стопанство Изпълнителната агенция по горите се подпомага от сдружението по чл.31, ал.2.“

Мотив: Осъществяването на държавната политика в областта на ловното стопанство от Изпълнителната агенция по горите е логично да се подпомага от структура, обединяваща по-голям брой юридически субекти, които имат сходни и единни виждания и позиции по основните насоки и приоритети на развитието на ловната политика в държавата. Такава структура е Националното ловно сдружение, което определя своята дейност и политика въз основа на колективни обсъждания и решения и съобразявайки се с общонационалните интереси и интересите на своите членове. Такъв е и принципът на партниране в други сфери и браншове в страната (медицината, производството на стоки и услуги и др.), където държавата има ползотворни двустранни взаимоотношения с националнопредставените  неправителствени организации.

 

  1. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:

Създава се нова ал.8:

„(8) Изпитът по ал. 1 се провежда само на български език.“

В ал.9 се правят следните изменения:

„(9) Лицата, които не са издържали изпита за придобиване право на лов или не са се явили на него, могат да се явят на поправителен изпит през месец септември на текущата година. Поправителният изпит се провежда в съответната регионална дирекция по горите. Лицата, които не са издържали поправителния изпит или не са се явили на него, могат да се явяват на изпит след преминаване на нов курс за подготовка.“

Мотив: Предложеното от нас изменение съответства на практиката за явяване на поправителен изпит в образователната система на Р. България. Възможността за явяване на поправителен изпит през месец септември ще позволи на изпитващите да завишат изискванията си по отношение на нужните минимални знания, които един кандидат за придобиване на право на лов трябва да притежава. Това ще се отрази положително върху степента на подготвеност на новите ловци, респективно ще доведе и до по-правилното и законосъобразно извършване на ловностопанската дейност от тях.

  1. В чл.23 а, се създава нова ал.2:

„(2) Лице, изключено от ловно сдружение въз основа на влязло в сила наказателно постановление, с което е лишено от право на ловуване, може да бъде прието за член в същото или в друго ловно сдружение след изтичането на срока на наказанието.“

Досегашните ал.2 и ал.3 стават 3 и 4

Мотив: Прецизиране на  правната уредба, с което се запълва съществуваща празнота в Закона, която даваше възможност изключено за нарушение лице да бъде отново прието за член на сдружение 2 години след неговото изключване, без да е изтекъл срокът на наказанието му.

  1. В чл. 30, се правят следните изменения и допълнения:

„(1) Лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини на територията на съседни ловностопански райони с общи граници, учредяват ловно сдружение с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча.“

Мотив: Категорични сме, че сега действащата разпоредба е лишена от всякаква ловностопанска логика и е в пълно противоречие с регламентирания в закона чл. 2, ал. 2 популационен принцип на стопанисване на дивеча, както и с основната цел на стопанисващите, свързана с възпроизводството, стопанисването и опазването на дивеча. С нашето предложение се създават необходимите предпоставки за осъществяване на ефективна охрана на дивеча и контрол върху ловностопанската дейност от страна на ловните сдружения, както и ще позволи правилно да се планират и  провеждат мероприятията по стопанисване на дивечовите запаси в ловностопанските им райони.

  1. В чл. 37а се правят следните изменения и допълнения:

Създава се нова ал. 3:

„(3) Средствата от годишната вноска за стопанисване постъпват в отделна разплащателна сметка към ловното сдружение по чл. 30 и се разходват за осъществяване на дейностите по чл. 37, ал. 1 и чл. 67, ал. 1.“

Мотив: Към момента в чл. 65б, ал.4 на ППЗЛОД е регламентирано, че тридесет на сто от събраните средства от годишната вноска за стопанисване се превеждат в  Изпълнителна агенция по горите, от където постъпват в държавния бюджет. С оглед на това, че годишната вноска за стопанисване на дивеча е целева вноска за извършване на конкретна дейност определена със закона и не представлява данък, държавна такса или друг вид държавно вземане, превеждането  ѝ в бюджета е неправилно. Отделно от това и предвид факта, че основна част от приходите на ловните сдружения за стопанисване на дивеча постъпват от разрешителните за групов лов на дива свиня, в така създалата се ситуация с масовото разпространение на АЧС същите драстично намаляват. На това основание вноската за стопанисване следва изцяло да остане на разположение на ловните сдружения за финансиране на дейностите по чл. 37 от закона.

  1. В чл. 43, ал. 3 се създават т.3, т.4 и т.5
  2. лък;
  3. пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула.
  4. с грабливи птици

Мотив: Регламентират се нови средства за лов на дивеч с цел създаване на възможност за осъществяване на контрол върху лица, използващи тези средства за лов.

  1. В чл. 54, ал. 6, 7, 10, и 11 се отменят.

Мотив: Уеднаквяване на разпоредбите на ЗЛОД и ЗБР в синхрон с европейските регламенти. Разрешително за острел на мечка ще се издава само от МОСВ.

  1. В чл. 56, ал.1 се изменя както следва:

В изречение първо след думите „за ловни цели“ се добавят „лъкове и обучени грабливи птици.“

Мотив: Законово се утвърждават традиционни средства и методи на лов за нашите земи, като част от нашето нематериално културно наследство и  практикувани в цяла Западна Европа.

  1. В чл. 56, ал.7 се изменя както следва:

„(7) За улавяне на жив дивеч с цел разселване, опресняване на кръвта и за осъществяване на ветеринарномедицински контрол могат да се използват следните капани:

  1. за едър дивеч – само стационарни капани за избирателен лов, които се изграждат на не по-малко от 1000 м от границите на съседните ловностопански райони;
  2. за дребен дивеч – мрежести уреди;
  3. за хищници – селективни касетъчни капани.“

 

Създават се нови ал. 9 и ал. 10:0

„(9) Местата за изграждане на стационарните капани се определят с ловностопански план”

„(10) За провеждане на улова по ал.7  се издава писмено разрешително за лов.”

Досегашната ал.9 става ал.11

 

  1. В чл. 57 се създава нова ал. 4

„(4) Разрешителните за улов на жив дивеч са по образец утвърден от изпълнителния директор на ИАГ и се издават за срок до 14 дни в рамките на 1 календарен месец по утвърден график.“

  1. В чл. 58 се създава нова ал. 3

„(3) В разрешителното за улов на жив дивеч се вписват имената на длъжностните лица или ловците, осъществяващи улова, видът и броят на разрешения за улов дивеч, целта на провеждането му, времевият период, в който ще бъде осъществен, както и мястото (в т.ч. и точни координати), където ще бъде изграден/заложен капанът.“  

Мотив: С предложените разпоредби се запълва съществуваща празнота в действащата нормативна уредба по отношение на регламента за улов на жив дивеч с капани, като се избягва произволното им позициониране и се създава възможност за осъществяване на контрол от компетентните органи. Този проблем, който съществува и до днес, беше в основата на националният протест на ловнo-рибарските сдружения през 2015 г.

  1. В чл. 65 се създава нова ал.16:

„(16) Преносими капани за улов на едър дивеч“

Мотив: Предотвратяване на утвърдилата се практика за улов на диви свине от лица, стопанисващи дивеча в ДУ и ДЛС, и последващото  им вкарване за отстрел в оградени площи. По този начин бяха почти унищожени запасите на дива свиня в редица ловностопански райони на територията на страната. Тази практика по същество представлява кражба, защото дивечът в свободни територии е държавна собственост, а бивайки внесен в оградената площ се придобива от нейния собственик.

 

  1. В чл. 81 ал. 1 и ал.2 се изменя, както следва :

„(1) Обезщетения за щети нанесени на дивеча, в резултат от неправилна употреба на химически средства за защита  на земеделските и горските култури, или такива, забранени за употреба, се заплащат от ползвателя на земеделската земя/горската култура.“

„(2) Обезщетения за щети на дивеча, при експлоатация на горска и земеделска техника, се заплащат от ползвателя на земеделската земя/горската култура.“

Създава нова ал.4:

(4) Обезщетенията за щети, нанесени на дивеча от пожари, се заплащат от ползвателя на земеделската земя.

Настоящата ал.4 става ал.5

Мотив: Попълва се празнина в закона по отношение на щети, нанесени на дивеча от пожари и земеделска дейност.

  1. В чл. 82, ал.1 се изменя както следва:

 „(1) Щетите, нанесени от и на дивеча, както и размерът на обезщетението, се установяват от комисия, назначена със заповед на директора на съответната регионална дирекция по горите при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.“

Мотив: Запълва се пропуск в нормативната уредба, като се регламентира начина, по който ще става установяването на щетите нанесени на дивеча.

  1. В раздел „Допълнителни разпоредби“ се правят изменения и допълнения с цел прецизиране на нормативната уредба:

Създава се т. 34 

„34. „Овчарски и пастирски кучета” са  кучета, които придружават стада от домашни животни извън населените места, задължително са с поставени спъвачки и имат регистрация по Закона за ветеринарномедицинската дейност.“

Мотив: Попълва се празнота в ЗЛОД по отношение на дефиницията за овчарско и пастирско куче, която създаваше предпоставка за неправилно тълкувание и интерпретация от страна на ловците и контролните органи по отношение на това дали едно куче в ловностопанския район е скитащо или придружаващо стада от домашни животни.

  1. 16. В Приложение № 4 към чл.54, ал.1 се правят следните изменения и допълнения:

В т. 2 цифрата „30“ се заменя с „31“.

В т. 3.3 след думата „дивеча“ се добавя „или в оградени площи“ и думите „последния ден на февруари“ се заменят с „ втората неделя на месец януари“.

 

Мотив:  Изравнява се срокът за ловуване в оградени площи с този в откритите територии, което беше едно от основните искания на ловците по време на протеста през 2015 г.

 

В т. 8.1 текстът „Групов лов на чакал извън горския фонд“ се заменя с

“Групов лов на хищници извън горски територии“

Мотив: Предложението е породено от необходимостта за по-ефективен контрол на всички видове хищници, обект на лов, чиято численост се увеличава през последните години.

 

В т. 22 думите втората неделя на февруари се заменят с последния ден на февруари

 

  1. В Преходни и заключителни разпоредби:

(1) Дивечовъдните участъци „Студен кладенец” и „Еледжик” се предоставят от съответното държавно предприятие по чл. 163 от Закона за горите на Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България”, чрез пряко договаряне срещу заплащане на вноска по чл. 53.

(2) Договорите по ал. 1 се сключват за срок 15 години.

(3) След изтичане на срока на договорите по ал.2, се сключват нови при същите условия.

(4) Ползването на дивеча в дивечовъдните участъци по ал. 1 се извършва по реда на организирания ловен туризъм и за разселване на дивеч.

(5) Селекционният и санитарният отстрел, както и отстрелът на хищници се осъществява освен по реда на ал.4 и от служителите на Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България”;

 

Г- жо Танева,

Г-н Маринов,

В частност, по предложените текстове в настоящия проект на ЗИД на ЗЛОД категорично изразяваме НЕСЪГЛАСИЕ и предлагаме тяхното изменение или допълнение, респективно пълното им отпадане.

  1. I. На първо място, в
  • 2. В чл. 37, ал. 1 се създава т. 7:

„7. изпълняват мерките, определени със заповеди по чл. 54, ал. 5.“

предлагаме следното допълнение с мотиви, изложени по-долу:

„7. изпълняват мерките, финансирани от държавния бюджет, определени със заповеди по чл. 54, ал. 5“.

Правната рамка и регулацията на мерките е очертана в Закона за ветеринарномедицинската дейност, в частност в разпоредбите на чл. 118 във връзка с чл. 108 и чл. 47 от същия, които предвиждат, че средствата за покриване на разходите, свързани с прилагане на мерките, се осигуряват от бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите.

С въвеждането на задълженията със законопроекта за изпълнение на мерките, определени със заповеди на министъра на земеделието, храните и горите след съгласуване с министъра на околната среда и водите, на ловно-рибарските сдружения се вменява изпълнението им без да е посочен източник на финансиране. Мерките не представляват метод на ловуване и не се прилагат при обичайни обстоятелства от ловците, поради което същите не ги предвиждат и не събират средства за финансиране на разходите по изпълнението им. Мерките, от друга страна, са неотложни и се налагат с цел предотвратяване възникването на болестта на територията на страната, а в случай на възникване – за бързото ѝ ограничаване и ликвидиране. Същевременно, по арг. от чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД, дивечът е държавна собственост, същият предоставен за стопанисване на ловните сдружения и концесионерите на държавните ловни стопанства и дивечовъдни участъци. С оглед на това, собственикът – държавата, следва да осигури изцяло финансирането им, в противен случай същите биха били непосилни за лицата по чл. 30, ал. 1 от ЗЛОД.

Във връзка с гореизложеното, предлагаме горепосоченото допълнение в чл. 37, ал. 1, т.7 от проекта на ЗИД на ЗЛОД.

  1. II. Категорично се противопоставяме на предложенията за изменения в чл. 54, ал. 5, т. 6 и т. 7 и считаме, че същите следва да отпаднат:

„6. разрешава извършването на отстрел по т. 2 от служителите на Министерство на земеделието, храните и горите, Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и техните структури и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, във всички ловностопански райони, като разрешителните за ловуване се издават от директора на съответното държавно горско или ловно стопанство;

  1. разрешава на лицата по т. 6 използването на методи и средства за ловуване, включени в забраните по чл. 65;“

Мотивите ни за това са следните:

В Глава трета на Закона за лова и опазване на дивеча е предвиден редът, по който определено лице, придобива право на лов. Правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов.

Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 гласи, че право на лов придобиват пълнолетни граждани, завършили специализиран курс, включващ теоретична и практическа подготовка по темите: дивечознание, законодателство в областта на лова и дивеча, дивечоразвъждане, стопанисване, ползване и опазване на дивеча, защитени видове бозайници и птици от приложение № 3 към чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие, популационна биология, начини, методи и средства за ловуване, оръжезнание и ловна стрелба, ловна кинология, болести по дивеча, оказване на първа медицинска помощ, и положили успешно теоретичен и практически изпит. Специализираният курс се провежда за срок от три до 6 месеца.

Доколкото служителите на Министерство на земеделието, храните и горите, Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и техните структури и държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите не са придобили право на лов по съответния ред, същите не попадат в кръга лица, имащи право да извършват отстрел на дивеч.

В тази връзка, предложенията в т. 6 са изцяло в противоречие с горецитираната нормативна уредба.

Отделно от гореизложеното, текстът на предложението в т. 7 „разрешава на лицата по т. 6 използването на методи и средства за ловуване, включени в забраните по чл. 65“ е в абсолютно противоречие с редица международни актове, по които Република България е страна, в това число: Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, ратифицирана от Великото народно събрание с решение, прието на 25.01.1991 г. – ДВ, бр. 13 от 1991 г., в сила за Република България от 1.05.1991 г., издадена от Министерството на околната среда, обн., ДВ, бр. 23 от 10.03.1995 г. и Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

Конвенцията и Директивата забраняват използването на всички произволни средства, които биха довели в някои райони до изчезването или сериозното нарушаване на популациите на даден вид, а именно: примки, живи животни, използвани като примамка, приспособления за осветяване на целта, приспособления за прицел за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа, електрически уреди, способни да убиват или зашеметяват, експлозиви, капани, отрова или стръв с отрова или упойващи вещества и др.

Постановките на Конвенцията намират отражение в действащата нормативна уредба – чл. 65 от ЗЛОД, като такова изключение е недопустимо.

III. Във връзка с предложението за създаване на нови членове в § 6 и по-конкретно:

„Чл. 83с. Лице, което възпрепятства изпълнението на мярката по чл. 54, ал. 5, т. 6, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.“

считаме, че същият следва да отпадне от законопроекта предвид горепосочените мотиви за отпадане на чл. 54, ал. 5, т. 6.

  1. IV. С оглед на предложението в § 7 за създаване на нов чл. 95в:

„Чл. 95в. (1) При неизпълнение на задълженията по чл. 37 от ловните сдружения, на които е предоставено стопанисването и ползването на дивеча по реда на чл. 36, ал. 3, директорът на държавното горско или ловно стопанство със заповед им забранява ползването на дивеча в съответния ловностопански район за срок до 1 година. Заповедта се издава по предложение на комисията по ловно стопанство или на Управителния съвет на ловното сдружение по чл. 30.

(2) Забраната ал. 1 се налага със заповед по реда и при условията от същата алинея и при констатиран инцидент по време на ловен излет.

(3) Заповедите за прилагане на принудителна административна мярка по ал. 1 и 2 подлежат на незабавно изпълнение.

(4) Заповедите по ал. 1 и ал. 2 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Неизпълнението на задълженията по ал. 1 и ал. 2 за налагане на принудителна административна мярка е основание за прекратяване на договора за управление на директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.”

считаме, че ал. 2. „Забраната в ал. 1 се налага със заповед по реда и при условията от същата алинея и при констатиран инцидент по време на ловен излет“ следва да отпадне, като мотивите ни затова са следните:

Инцидентът по време на ловен излет е резултат от извършено деяние на точно определено, конкретно физическо лице. Понасянето на колективна отговорност, въвеждана с чл. 95в, е в противоречие с конституционния принцип за индивидуалност на наказанието.

Отделно от горното, считаме, че и ал. 3 „Заповедите за прилагане на принудителна административна мярка по ал. 1 и 2 подлежат на незабавно изпълнение“ следва да отпадне, като мотивите ни в тази връзка са следните:

Предварителното изпълнение на заповедта, изключващо суспензивния ефект на жалбата срещу нея, би изложило ловните сдружения на необосновано висок риск от понасяне на вреди, поради невъзможността да привличат финансови средства във връзка с ползването на дивеча, което от своя страна би затруднило стопанисването и изпълнението на задълженията им по чл. 37 от ЗЛОД.

От друга страна, при тази категория актове не може да се презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. На първо място, предварителното изпълнение на заповедта не гарантира живота или здравето на гражданите, нито се защитават особено важни държани или обществени интереси. В допълнение, заповедта не е от характера да отстрани последиците от неизпълнението на задълженията по чл. 37 от ЗЛОД. Напротив, забраната на ползване на дивеча в съответния ловностопански район в голяма степен би могла да осуети възможността за продължаващото изпълнение на задълженията по тази разпоредба, особено на това по чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗЛОД във вр. с чл. 54, ал. 5, т. 2 от ЗЛОД. В същото време, от естеството на акта не може да се обоснове конкретна изначална опасност за осуетяването, респ. сериозна затрудненост за изпълнението му, нито да се предвиди някаква значителна или трудно поправима вреда.

В хипотезата, при която конкретният случай налага предварително изпълнение на административния акт, същото може да бъде постановено по реда на чл. 167 във връзка с чл. 60 от АПК.

Уважаема г-жо Танева,

Уважаеми г-н Маринов,

Дълбоко оценяваме ползотворното сътрудничество в последните години, което нашата организация има с представляваните от Вас институции, но за пореден път биват предлагани промени в действащото законодателство, които срещат остро противопоставяне на ловната общност. В същото време липсва чуваемост и воля за промени в нормативната уредба, с които да бъдат решени наболели проблеми. Моля за рационален подход от страна на вашата администрация и зачитане на направените предложения от страна на нашата организация с цел недопускане разрастване на недоволството в ловната общност, което би могло да ескалира до активни протестни действия.

 

 

   инж. Васил Василев

/Председател на УС на НЛРС-СЛРБ/

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

blank
Scroll to Top