НЛРС - "Съюз на ловците и риболовците в България"

ПТИЦИТЕ (НЕ) УМИРАТ САМИ – има ли кой да изследва дали са отровени

птиците отровени

В началото на март във Фейсбук групата „BirdsinBulgaria.org-Птиците в България“ бяха публикувани снимки от магистрала Тракия, на които се виждат умрели хищни птици. Описанието към тях гласи: „12 умрели големи птици (вероятно грабливи) изброих днес на магистралата между Пловдив и Лесичово!!! Със сигурност са повече. Някой знае ли причината за тази касапница“.

птиците отровени

Екипът на сайта SLRB.BG се зае със случая и направи проверка дали е установена причината за смъртта на птиците. Изпратихме писма до всички отговорни институции в страната: Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на вътрешните работи (МВР). Към датата на публикуване на материала официални отговори получихме единствено от БАБХ и МЗХГ.

От писмото на БАБХ разбираме, че умрелите птици са от вида забулена сова, която е сред защитените видове, изрично изброени в приложение на Закона за биологичното разнообразие. Според неговия чл.38 са забранени всички форми на умишлено улавяне или убиване на такива видове, преследването и обезпокояването им, унищожаването или вземане на яйца от места за размножаване, както и вземането на мъртви индивиди. За всеки един екземпляр предвидените глоби са от 100 до 5000 лв. за физически лица и от 500 до 10 000 лв. за юридически. В конкретния случай хората са забелязали 12 птици в близост до пътното платно, но никой не знае колко са били те в полето. Тоест, ако се установи, че има нарушение и птиците са отровени или убити, глобата може да достигне петцифрена сума.

птиците отровени

Какви действия са предприели институциите?

От получените отговори разбрахме единствено, че птиците не са умрели вследствие на заболяването инфлуенца (птичи грип), но и че не е установено каква е причината за смъртта им. Научихме, че РИОСВ-Пазарджик са информирани за случая, но не знаем какви действия са предприели. Не получихме отговори дали случаят се разследва от полицията, взети ли са проби от почвите, какви действия трябва да предприемат хората, когато открият мъртво животно…

Не получихме отговор и на съществения въпрос: Има ли акредитирана лаборатория в България, която да установи дали птиците са умрели вследствие на отравяне и какво е веществото, което е използвано?

Затова писахме и до много от акредитираните лаборатории в страната, включително и до Тракийския университет в Стара Загора, обърнахме се и към частния сектор, но накрая се оказа, че никой в у нас няма възможност да направи подобно изследване.

Мъртви животни се изследват само ако посочите конкретно заболяване или вещество, което подозирате, че е довело до смъртта им. И лабораториите съответно ще потвърдят или ще отхвърлят вашето предположение. В случай, че тестът за посочената от вас причина е отрицателен, лабораториите не се ангажират с отговор каква е тя в действителност. Това, което ви остава, е да настоявате и съответно да платите за проби за всички възможни отровни вещества, докато (и ако) стигнете до конкретния причинител. Другото, което може да направите, е да вдигнете ръце и да спрете да се занимавате. Както се вижда, първият вариант е финансово непосилен не само за граждани, но и за организации, вкл. ловно-рибарски сдружения, а вторият изглежда като най-вероятен в 99% от случаите.

Потърсихме за разговор по темата Емил Митев, който е юрист по образование и работи в Изпитвателен център “Глобалтест”:

Г-н Митев, има ли лаборатория в България, в която могат да се анализират проби от умрели животни и да се установи с какъв вид отрова са били убити?

  • За вас е отрова, за лабораториите е вещество. В една лаборатория всичко е вещество, независимо дали е отрова, наркотично вещество и т.н. Как се прави анализ не само в България, не само в частните лаборатории, но и в държавните? За да намерите едно вещество в каквато и да е проба – от животно, храна, лекарство, хапче, вода и т.н., трябва предварително да знаете какво търсите, защото всички анализи, които лабораториите правят, са сравнителни. Тоест, ако ни донесете примерно една мъртва птица и кажете, че искате да открия отрови, няма да ми помогнете, защото всяка една отрова, която би могла да се намира в организма, се изследва поотделно. И ето го отговора на въпроса: ако търсите конкретна отрова и ни я посочите, ние закупуваме аналитичен стандарт със същото вещество и правим сравнителен анализ.

А той е следният – аналитично вещество, което доставяме, е почти със 100% чистота и сравняваме каква концентрация от него се намира в органите на птицата. Ако обаче не знаете какво търсите, както е случаят, и дойдете и кажете “Птицата е отровена, кажете с какво?”, ние също не можем да сме полезни, защото няма как да закупим всички вещества и да уцелим случайно кое от тях би могло да се намира в организма ѝ.

Освен това, вие може да търсите конкретното вещество в птицата, а след това да установите, че тя е отровена с храна и да поискате да го изследвате в дадена храна, например в жито. И там отговорът е същият – трябва предварително да знаете какво търсите. Няма лаборатория в света, която по бърз и лесен начин да вземе от организма на една птица мускул или кръв, и да каже – „Откривам тези и тези отрови“. Такова нещо в химията не съществува, само в сериалите го има.

– Нормално е обикновеният човек да не знае и да не може да предположи с какво вещество е отровено дадено животно. Няма ли институция в България, която да притежава опит с такива отрови и да ги изследва?

– Най-вероятно в Националния научноизследователски ветеринарномедицински институт има специалисти, които през годините са направили статистика кои са веществата, предизвикващи най-често смърт при животните. Дали те обаче могат да направят анализа – това е коренно различен въпрос. Защото, ако веществата, откривани най-често като отрови, са примерно 10, вероятно институтът не може да се снабди с 10 аналитични стандарта. Те обикновено се произвеждат на две-три места в света и цените за 1 милиграм достигат до 1000 евро. Да не говорим, че за такъв анализ 1 милиграм често е недостатъчен… Самата лаборатория трябва да инвестира сума поне от порядъка на 6-8 хиляди лева, само за да има база от вещества, с които да започне да прави скрийнинг. Не зная дали има държавна лаборатория, която е в състояние да го върши…

птиците отровени

Ако се върнем към конкретния случай с умрелите 12 птици на магистрала „Тракия“ – има ли, според вас, скъсване на нишката в работата между различните институции?

– Другаде процедират по следния начин. Когато има случай, който не изисква една лаборатория да направи даден анализ и да даде резултат за едно конкретно вещество, а става въпрос за нещо мащабно – много земи, много птици, вероятно и водни басейни около тях, верният адресат винаги е един: държавата! Тя е тази, която прави мониторинг на всичко – мониторинг на почви, мониторинг на води и пр. Защото нито вие имате капацитет сам да вземете проби от 200 ниви, от 100 животни, или от много кубици вода и да ги донесете в нашата лаборатория, нито ние имаме капацитета след това да ги обработим бързо.

Когато става въпрос за нещо мащабно, тогава стигаме до така наречения мониторинг и контрол. Държавата затова е създадена – да наблюдава и да контролира. Ето ви отговора на въпроса „Може ли едни земеделски производители в даден район да си пръскат земите с нещо вредно?”. Да, разбира се, че може. Най-вероятно никой не ги е проверил и те продължават да го правят. Изводът е, че ако държавата не прави мониторинг, който да следи за такива процеси, нито вашата организация ще успее да го направи, нито пък нашата частна лаборатория ще може да обработи 500 или 1000 проби.

Хубаво е гражданите да са активни и да съдействат на институциите, но това не е тяхна основна работа. Да, разбира се, добре е да има сигнали, но принципът на контрол не се състои в това институциите да започват да работят само когато са сезирани отвън. Основната им работа е да правят постоянен мониторинг, а не да слушаме оправдания „Ама защо не ме сезирахте?”.
– Ако към днешна дата се направи анализ на почвата в района, където бяха открити мъртвите птици, може ли да се установи дали са използвани забранени вещества?

  • Ако разделим веществата на две – леснолетливи и не, в почвата не е трудно да се открият тези, които са от втората група.

– Когато се обработват почвите с нерегламентирани или забранени вещества, те отлагат ли се в растенията?

 – Да, разбира се, но зависи от веществата. В Европейския съюз има един регламент REACH, който забранява употребата на някои химически вещества в каквато и да била дейност. В  регламента, без да е изчерпателен, фигурират над 10 000 вещества. Но ако ви кажа категорично, че в дадена почва едно химическо вещество винаги може да премине в растението, веднага специалистите ще кажат, че не съм прав за всички. Така че правилният отговор е: да, категорично някои вещества могат да преминат. Може би не в същия си вид, може би в някоя изменена метаболитна форма, но могат да преминат. Класическият пример в отговор на вашия въпрос са пестицидите. Химическите съединения, с които обработваме почвите, след това преминават в посевите и в насажденията.

– Колко опасни са те за здравето на човека?

– Когато говорим за всяко вещество, стига да не е сред най-силно отровните, за да кажем, че е опасно, трябва да имаме предвид и количеството. Тоест, опасността не е само във веществото, а и в концентрацията, която поемаме. За всеки един пестицид е налична информация, включително на европейско ниво, колко опасен е и при какъв прием. Ако днес ми дадете да изям една ябълка, в която има пестициди, нищо няма да ми стане, защото човешкият организъм е в състояние да преработва такива съединения. Опасността идва оттам колко такива ябълки поемаме и за какъв период от време.

Кристиян Попов

Екипът на SLRB.BG  ще продължи да следи случая и ще настоява да получи отговор на въпросите

Статията е публикувана в бр. 4/2021 на сп. “Лов и риболов”, който можете да закупите ТУК

Посетете нашата Фейсбук страница

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ