НЛРС - "Съюз на ловците и риболовците в България"

Шведът, който спаси най-хубавите гори за България

шведът гори

От сп. „Лов и риболов“, бр. 4/2021

Преди 135 години едно решение на международен арбитър слага край на аферата „Доспат Даг“, в която са забъркани гръцки и турски граждани в скрито съдружие с български политици. Днес родопски връх носи името на професор Остен Унден.

През тази година се навършват 135 години от рождението на известния юрист и професор по международно право Остен Унден. Навършват се и 85 години от решението на признателните български власти и местното население да нарече един от върховете на рида Дъбраш в Западните Родопи на неговото име.

И до ден днешен паметта за шведът проф. Унден е жива в родината му и дори в международните дипломатически среди. Освен като юрист, той е известен като изключително последователен политик и държавник, социалдемократ. Два пъти е бил министър на външните работи на Швеция, още два пъти министър без портфейл, а през октомври 1946 г. изпълнява и длъжността министър-председател на страната.

Но с какво този чужденец е заслужил народна признателност и толкова далеч от родината си?

За да отговорим на този въпрос трябва да се върнем в периода 1930-33 г., когато се вихри

ожесточен международен спор между България и Гърция.

Спорът е за собственост върху обширни иглолистни гори в Доспатския край на Родопите.

Опазването на зеленото богатство е кауза за ловците

Зад мащабна афера, нашумяла като „Доспат даг“, стои едноименната компания, учредена през 1915 г. в Истанбул с фалшиви документи за собственост и веднага след това предявила претенции към едни от най-хубавите гори в България. Тогавашното правителство на Васил Радославов сякаш само това е чакало и бързо уважава „правото“ ѝ. Три български правителствени комисии посещават набелязаните за присвояване 19 масива и признават „собствеността“ на компанията.

шведът гори
Връх Професор Унден в родопския рид Дъбраш

Тук е мястото да споменем, че учредители на „Доспат даг“ са шестима, които до Първата световна война са граждани на България, а след това на Гърция и на Турция. Единият от тях  – Тефик Хаджиахмедов, е бил депутат от Гюмюрджина от Радославовата Народно-републиканска партия. Скоро след учредяването на компанията в нея били вкарани и двама българи, вероятно подставени лица, през които печалбата от предприятието е трябвало да стигне до министри и политици.

Нищо ново под слънцето!

Според краеведа от гр. Доспат Красимир Плявов, двамата българи са Петър Салабашев – активист от Радославовата партия и близък на министър-председателя, и Минко Семерджиев – назначен за лесничей без горско образование и близък на тогавашния началник на горите Трифон Цончев. Именно Цончев пращал проверките, които удостоверили „собствеността“ на шестимата, въпреки че учредителите на „Доспат даг“ разполагали с преписи, а не с оригинали. Прехвърлените в компанията гори пък се превърнали в капитал от 2 600 000 лева. А участието на Салабашев и Семерджиев било оценено като… „умствен капитал“ на стойност 600 000 лв.

Не без помощта и съдействието на правителството на Радославов, „Доспат Даг“ бързо започва експлоатация на Доспатските гори. На всичкото отгоре сечта и

извозът на дървесината се извършва ангария

от местното население. То е мобилизирано уж за “изпълнение на военни поръчки”, но скоро започват брожения…

Аферата спира с влизането на България в Първата световна война, а след края ѝ Радославов пада от власт и новото правителство отменя всички издадени дотогава разпореждания по ползването на горите, включително и това на “Доспат Даг”.

Собствениците на компанията не се отказват и многократно се опитват да впишат имотите си, като граждани на Гърция, в списъка с репарациите, наложени на България по силата на Ньойския мирен договор. Предявят претенции за около 40 милиона златни швейцарски франка!

Така спорът се проточва над 10 години и става международен. По поръчение на тогавашното Общество на народите той се пренася в международния арбитражен съд в Хага. За съдия по делото е избран шведския професор по международно частно право в университета в Упсала и негов ректор – шведът професор Остен Унден.

шведът гори
Паметната плоча в подножието на върха

След продължително и задълбочено проучване на документите и съответните законодателства в Гърция, Турция и България, проф. Унден стига до заключение, че гръцките претенции са неоснователни. Днес е трудно да си представим какъв професионализъм и задълбочено познаване на международните юридически норми и закони са били нужни, за да бъде решен толкова заплетен правен казус. Още повече, че по това време е пресен споменът от Първата световна война, в която България е сред победените, а Гърция – сред победителките. Проф. Унден обаче доказва силата на професионалната коректност, независимо от страничните опити за въздействие върху решението му. На всичкото отгоре присъжда Гърция да заплати обезщетение от 475 000 златни франка. Достойна и справедлива позиция по един сложен и преплетен международен казус, в който някои български представители заемат позорна позиция и още веднъж доказват, че корупцията сред държавните служители е трайно и симптоматично заболяване с последващи щети за държавните ни интереси.

През 1936 година по предложение на благодарното местно население, одобрено от съответните държавни институции, връх Дикчан в рида Дъбраш е наречен Професор Унден. На паметната бронзова плоча за шведът, поставена на върха, с изобразени българския и шведския герб върху нея, е изписано: „За да напомня за вечни времена за справедливата и човеколюбива присъда, издадена от арбитъра, назначен от Обществото на народите в Женева, шведския професор Остен Унден, с която се

признава за българска собственост част от Южните Родопи“.

Връх „Професор Унден” е с надморска височина от 1667 метра и се намира на територията на Държавно ловно стопанство „Дикчан” край Сатовча. Тази част от Родопите е не само с най-качествените вековни гори, с богат и разнообразен животински свят, но е и невероятно красива и не случайно мнозина я наричат „Българската Швейцария”.

Колкото до Остен Унден, след решението за Доспатските гори той тепърва прави голямо име на международната сцена. В годините на Втората световна война професорът председателства комисията по външни отношения на шведския парламент. После за кратко е премиер, а от 1945 до 1962 г. е външен министър на страната си. В част от този период отговаря и за университетите ѝ. Шведът Унден е убеден пацифист. През 1961 г. като външен министър, макар и много трудно, успява да прокара резолюция на Общото събрание на ООН, която

остава в историята с неговото име.

шведът гори
Възпоменание от родопски камък е поставено и пред администрацията на ДЛС „Дикчан“

Документът призовава държавите без ядрени оръжия до този момент да декларират, че се отказват да се въоръжат с такива, както и да ги получават и съхраняват на своя територия.

Проф. Унден умира през 1974 г. на 88-годишна възраст. Така и не успява да посети страната ни, но в своите мемоари се връща към случая с доспатските гори, като пише: „Горските гранични райони на България, които на повече или по-малко съмнителни основания бяха попаднали в ръцете на чуждестранни спекуланти, макар че от 20 години се намираха в разпореждане на държавното българско горско стопанство, изведнъж бяха застрашени да бъдат предадени на мними чуждестранни собственици”.

Преди 15 години посланик Бертил Рут повежда част от персонала на шведското посолството към труднодостъпния родопски връх и прави дарение за обновление на инфраструктурата към него. Днес паметна плоча за проф. Остен Лунден посреща служители и гости и пред административната сграда на ДЛС „Дикчан“.

Кузман Петров

Посетете нашата Фейсбук страница

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ