НЛРС - "Съюз на ловците и риболовците в България"

Докладът на ECHA за забрана на оловото в боеприпасите е базиран на спорни данни и факти

ECHA

Изминаха само няколко месеца от приемането на предизвикалата много дискусии забрана за използване на оловни боеприпаси в европейските влажни зони и вече сме изправени пред опасността от  цялостна забрана на оловни боеприпаси за ловни и спортни цели в рамките на ЕС. Онези ловци и техните организации, които се надяваха, че новото предложение ще се основава на надеждни данни и научни твърдения, останаха силно разочаровани от доклада на  ECHA (Европейска агенция по химикалите).

Преди да се задълбочим в анализ на Приложение XV от Доклада на ECHA (понастоящем във фаза на консултации), струва си да припомним бурния път на предишното ограничение за използването на оловни боеприпаси във влажните зони. След като беше отхвърляно няколко пъти от държавите-членки по време на сесиите на комисията REACH (REACH е регламент на Европейския съюз, приет с цел подобряване защитата на здравето на човека и околната среда от рисковете, които химикалите могат да представляват), предложението едва успя да премине през Европейския парламент с подкрепа от само с 52%. Тази двусмислена и трудна за изпълнение мярка ще бъде приложена през февруари 2023 г.

По същия начин новото предложение за забрана тръгва на „куц крак” и историята изглежда ще се повтори. При по-внимателен прочит Докладът на ECHA съдържа различни недостатъци, които ще разгледаме тук.

ОЦЕНКА НА ЗДРАВНИЯ ЧОВЕШКИ РИСК

Оценката на риска за човешкото здраве на ECHA е погрешна, тъй като се основава на произволно избрани стойности на параметри, които не отразяват реалността и пренебрегват съществуващите научни данни. В резултат на това, той представя безпрецедентни нива на експозиция на олово (ЕКСПОЗИЦИЯ НА ОЛОВО означава средното количество консумирано дивечово месо × средната концентрация на олово в месото на отсреляно с оловни боеприпаси животно) в опит да заблуди, че това е научно обоснована норма.

ECHA изчислява, че възрастен човек на средна възраст (с тегло 70 кг) консумира 80,89 кг дивечово месо годишно, което е четири до осем пъти повече дори от най-екстремните нива на консумация от всеки публично достъпен доклад, публикуван от Европейската агенция за безопасност на храните ( EFSA) или друга национална агенция по храните, като например в Германия, Франция и Шотландия.

НЕВЕРНИ ДАННИ ОТНОСНО КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ОЛОВО В САЧМИ И КУРШУМИ

И вторият фактор, свързан със средната концентрация на олово в месото от дивеч, не се базира на научни доказателства.

Първо ECHA твърди, че концентрацията на олово в дивеч, отстрелян с куршуми, е почти 7 пъти по-висока от тази в дивеча, отстрелян със сачми. На практика е обраното.

Освен това средните стойности на концентрацията на олово, използвани от ECHA (0,366 mg/kg за дивеч, отстрелян с оловни съчми и 2,515 mg/kg за дивеч, отстрелян с оловни куршуми), не са в съответствие с нито едно от наличните научни доказателства, предоставени от Националните агенции по храните в ЕС, като и  FSAS (Шотландия) или SNFA (Швеция).

ОЦЕНКА НА РИСКА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Разглеждайки оценката на риска за околната среда, първото нещо, което прави впечатление, е фактът, че оценките за годишното замърсяване с олово на околната среда, в следствие на лов или състезания по ловна стрелба, изглеждат изключително завишени.

Използването на 14 000 тона олово при лов с пушки, чиито патрони съдържат 34 г оловни сачми, би означавало, че всеки ловец в ЕС произвежда средно 67 изстрела годишно (404,6 милиона патрона, употребени от общо 6 милиона ловци в ЕС), което е сериозно завишаване без необходимата обосновка.

Данните в доклада по отношение на емисиите на олово в околната среда, в резултат на изстрелване на глинени панички по време на състезанията по ловна стрелба, също  са силно преувеличени. Посочените 10 т са завишени почти два пъти според мнението на експертите.

ПЪРВИЧНОТО ОТРАВЯНЕ НА СУХОЗЕМНИ ПТИЦИ

В доклада много видове птици или не са били специално проучени, или се предполага, че имат сходна хранителна екология и вероятност за експозиция дори ако живеят в напълно различни екосистеми. В доклада не са посочени кои видове се считат за „изложени на риск“, като по този начин не се позволява и проверката на дадената оценка.

От около 20 изследвания, използвани в доклада на ECHA, само пет могат да бъдат квалифицирани като повече или по-малко представителни, което е допълнително изкривено от географското разпределение, тъй като тези изследвания идват само от три държави: Обединеното кралство (2), Испания (2) и Дания (1).

При отчета на данните не се отчита значимостта на смъртността на ниво популации. Повечето от проучванията са проведени в зони, предназначени за интензивно ползване на дивечовите запаси във Великобритания и ЕС. Площите на тези зони в сравнение с общата площ, където ловът е разрешен, прави обосновката твърде ограничена и необоснована от научна гледна точка, особено отчитайки факта какви рестрикции се очаква да бъдат приложени за използване на оловните боеприпаси при приемане на сегашния вариант на предложения документ.

Оценката също така напълно игнорира други възможности за отравяне с олово, което е още един аргумент относно това, че докладът не е базиран на достоверни факти и данни.

Предстои изпращането на становище от НЛРС-СЛРБ до ЕCHA, в което да бъде защитен интересът на българските ловци.

За да подкрепим становището с аргументи, молим да попълните  анкетата.

Статията е публикува в независимата плaтформа Euractiv от Европейския форум по спортна стрелба (ESSF)

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ