На 7 юни, след 15-месечно прекъсване на редовните заседания, Европейският парламент проведе първото си присъствено заседание в Страсбург. Голяма част от депутатите се включиха дистанционно чрез онлайн връзка, но това не попречи на президента Давид-Мария Сасоли да открие заседанието с емоционално встъпително слово. Той както и повечето евродепутати поставиха основен акцент върху нуждата от незабавно предприемане на гъвкава стратегия за възстановяване на държавите-членки от световната пандемия. Опазването на дивия свят и възприемането на правилна и научно обоснована оценка за изготвяне на паневропейска Стратегия за биоразнообразието до 2030 г. предполага както правилно възприемане на екосистемите като жизнено важни за континента, така и нужната доза коректност към всяка държава-членка. В стратегията се предлага да бъдат определени 10% строго защитени зони (без ясно разпределение на процентите между членките) на територията на ЕС, като в тях да се забранят лова, риболова и горското стопанство. Странен факт е, че тези дейности, са приравнени с минното дело, което наистина оказва дълготрайни и често непоправими щети на природата и биоразнообразието.
Реакцията на НЛРС-СЛРБ
Това беше една от причините за изпращане на писмо до българските евродепутати от страна на НЛРС-СЛРБ. Председателят на организацията инж. Васил Василев подчерта нуждата от защита на горскстопанските дейности, лова и риболова, и обясни защо подобна мярка би имала сериозно негативно отражение върху цели региони в страната, където тези дейности са от първостепенно значение за местното население. В писмото Василев посочи и ролята на ловното стопанство, като инструмент за устойчивото управление на дивата природа, както и алармира, че въвеждането на подобна забрана би противоречала на няколко положителни инициативи на ЕС по отношение на ролята на лова за опазване на биологичното разнообразие, като например инициативата за устойчив лов на ЕС и Европейската харта за лова и биологичното разнообразие съгласно Бернската конвенция.
ПИСМО:
Подкрепа от български евродепутат
Тезата на Съюза срещна подкрепата на българския евродепутат Андрей Слабаков. В емоционално изказване той подчерта, че налагането по подобен начин на рестрикции, особено за дейности като лова и риболова, прилича по-скоро на връщане към периода на комунизма, отколкото на съвременен подход, отчитащ специфичните нужди на държавите и съответно на местните общности в тях. Той се обърна към евродепутатите така: „Уважаеми колеги, в стремежа си да покажете колко сте загрижени за природата изпадате в крайности, които само ще навредят. Забраната за всякаква дейност… Горскостопанска, ловна или риболовна дейност на територията на Натура 2000 е повече от абсурдна. Изглежда ми странно как политиката ви прави пълен кръг и се връща към интересната стара фраза „Един човек, когато има проблем е трагедия, а когато са един милион е статистика“.“
Той допълни и че зоните от „Натура 2000“ покриват между 10 и 15 процента от териториите на голяма част от държавите в ЕС, докато в България те покриват над 30 % от площта на страната. По време на изказването си, Слабаков зададе риторични въпроси на авторите на Стратегията: „Вие имате ли представа колко са полезни дейностите в тази територия? Въобще някой ходил ли е в Натура 2000, когато е изготвял този план?“. Той обясни за ползите от горското стопанство, лова и риболова, като подчерта, че тази забрана би засегнала стотици хиляди хора в България и милиони в Европа, както и че малкият и среден бизнес в тези райони ще бъде тотално унищожен. Преди да бъде прекъснат, той заяви „Тези хора така си изкарват прехраната. Там няма индустрия. Ако им бъде отнето това право, те ще напуснат и без това обезлюдените райони“.
ВИДЕО
Пълен запис на дебата можете да откриете на сайта на Европейския парламент.
Предстоящото гласуване
Днес (8 юни) предстои и гласуването на предложените проемни в Стратегията за биоразнообразие на ЕС до 2030-та година, което екипът на SLRB.BG ще проследи на живо и ще съобщи резултатите веднага след оповестяването им. Макар и екологичният принцип да се представя за водещ в така наречена „Зелена стратегия“, нуждата от гарантиране на сигурност по отношение на изхранването е от първостепенно значение. Не е за пренебрегване и фактът, че в началото на световната пандемия ЕС се оказа неспособен да произведе достатъчно маски, за да отреагира с необходимата бързина на едно от най-сериозните инфекциозни заболявания, връхлитали Стария континент в съвременната му история. С оглед на факта, че общото свиване на европейските икономики е около 25 %, налагането на забрани за гореспоменатите дейности в защитените зони, в това число и развъждането на риба, не би могло да се счита за демократично. Именно затова, въпреки безспорният факт, че борбата с климатичните промени е световен приоритет, на ловците и риболовците трябва да се гледа не като на хора, злоупотребяващи с природен ресурс, а като на едни от най-подготвените на терен и имащи едни от най-големите възможности да допринесат за развитието на устойчивото и целесъобразно ползване и възстановяване на ресурсите на дивия свят. Организациите на ловците и риболовците в Европа работят вече достатъчно дълги години, основавайки се именно на научен подход, когато се налага вземане на собствени решения или при оказване на съдействие на съответните държавни институции за вземане на обосновани решения в сферата на опазването на биоразнообразието и правилното стопанисване на природни ресурси. За финал трябва да споменем, че Федерацията на европейските ловни асоциации (FACE) представлява интересите на над 7 млн. ловци и техните национални съюзи. Нерядко предложения, подготвени за приемане от ЕС, които да важат на общоевропейско равнище, са се оказвали впоследствие прибързани и твърде необмислени, тъй като се е търсело решение „на парче“, под обществен натиск или заради твърде силни антиловни лобистки интереси.