140 години организирано ловно движение
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение

ПО СТЪПКИТЕ КЪМ ВЪРХА

Галина Ганова е сред творците, които пишат в различни жанрове – поезия, проза, пътепис. Автор е на книгите: „Птица окрилена”- 2000 г., лирика, „Като миг”- 2002 г., лирика, „Подир стъп­ките на лятото”- 2004 г., лирика, „Видения”, 2008 г., лирика, „По пътищата на Европа”, 2008 г., пътеписи, „От неба кошуля” – 2008 г., лирика /преводи на сръбски език/, „Подари ми спомен“, 2011 г., лирика, „Спомени от Кръстина бара“ – 2011 г., родова сага, „На един дъх/На одном дыха­нии“ – 2014 г., лирика /преводи от и на руски език/, „Конят си знае пътя“ – 2014 г., разкази, „Върхът на изгрева. Откровено за Южна Корея“- 2016 г., пътепис. Носител е на редица награди в конкур­си за поезия и проза.

Галина е член на СБП и СБЖ, Дружеството на врачанските писатели, Краеведско дружество – Враца. Кореспондент е на в. „Наслука” и „Лов и риболов”. Живее и работи във Враца. Семейна, с две деца.

В навечерието на Рож­дество Христово Галина Ганова представи в СБЖ най-новото си предизвика­телство – пътеписа „Вър­хът на изгрева. Откровено за Южна Корея“. Това беше и поводът да разговаряме за предизвикателствата в нейния житейски и творче­ски път.

Галя, честита Нова годи­на, пожелавам да е здрава и плодовита и предавам на­шите поздравления за най- новата ти книга. Ласкаем се, че имаме такава талантлива личност за кореспондент. Как успяваш да съчетаваш толкова „дини под една мишница“ – поетическа, пи­сателска, журналистическа и организаторска в театъ­ра?

– Благодаря за хубавите пожелания и вниманието към моята личност! За мен книгата е не само Коледен подарък – след няколко месеца, живот и здраве, ще чествам юбилей! Жените обикновено не гово­рят за възрастта си, но аз се радвам на моите 50 години!

Що се отнася до „многото дини“, при добра организация в ежедневието, време се на­мира за всичко! В работните дни приоритет са служебни­те ми задължения в театъра, където отговарям за органи­зацията на представленията и връзките с медиите. Твор­ческите пориви следвам в почивните дни и давам воля на въображението и емоци­ите си. А журналистическите материали вървят паралел­но с всичко останало – те не търпят отлагане и следва да се пишат и изпращат в срок, докато са актуални.

Коя от тези сфери, в които се изявяваш, ти е по-по най на сърцето и какво ти дава всяка от тях?

– Занимавам се с неща, които ми харесват и носят удоволствие. „На сила хубост не става“ е казал мъдрият ни народ! Обичам театралното изкуство и ежедневно влизам в Храма на Мелпомена с же­лание. За жалост времената са повече от лоши за театъра и въобще – за културата, но ние се борим с неизчерпаеми сили за популяризиране, за публика, за място под слънце­то, което е почти изцяло заето от интернет пространството! Съвременният човек се дави в информация, „шляе“ се във форумите, губи си времето във фейсбук, пренасища се с филми … и забравя, че теа­търът съществува! А ние сме онези, дето не престават да бият камбаната и да напом­нят, че го има. Актьорите ни са прекрасни, ще напомня, че десетки известни имена са „проходили“ на врачанска сцена!

Писането е моят друг свят, в който правя забежки от еже­дневието. Поезията е балсам за душата ми – прераждане и превъплъщение, а в беле­тристиката светът е такъв, какъвто го виждам през моя­та призма! Много е важно да не губим вкуса към живота, в противен случай той се пре­връща в скучна проза…

Ти пътуваш доста, кое най-много те впечатлява при срещите с различни слоеве от обществото, ня­кои от индивидите вероят­но стават прототипи на тво­ите герои?

– Много обичам пътешест­вията и неизвестното, вярно е. Отдаде ли ми се възмож­ност да отида някъде, не се колебая да тръгна, защото „Животът е движение, но не всяко движение е живот“, както казвам в една от моите книги. Не бих могла да бъда щастлива, ако „се движа“ само от вкъщи до работа и от работа – вкъщи… Трябва да има динамика, импулс, да яхнеш вълната, защото „Жи­вотът се измерва не в години, а в спомени“! Всяко пътуване ми дава по нещо, среща ме с интересни места и хора, и да, те често намират място в мое­то творчество…

Усещаш ли умора у хо­рата от надбягванията за кариера, от домогването до известност, ламтеж за пове­че имане и съзираш ли же­лание у тях за духовна про­мяна, за други ценности в живота? Не искат ли светът да е устроен по-простичко, но да е по-човечен?

– Мисля, че в днешно вре­ме малко хора се замислят по тези въпроси. Или са пре­калено заети и обсебени от материалното, или потъват отчаяни и депресирани в чер­на дупка, защото не успяват да носят тежкото бреме на не­успех и недоимък… Искрено се радвам, когато на улицата срещна усмихнат човек – и аз му се усмихвам! А когато жи­вотът ме срещне с позитивен човек, се старая да установя трайни приятелски контакти и да го запазя в обкръжението си. Вечно сърдитите и мрън­кащи хора изчерпват енерги­ята и развалят настроението за целия ден. Те обвиняват всичко и всички за собствени­те си несполуки, но не и себе си. На тях не им хрумва да преосмислят живота и ценно­стите си и не търсят промяна, а само съжаление и съчувст­вие. Но, в крайна сметка, все­ки избира сам приятелите си!

Темите са като запредени нишки, коя е следващата, която те дърпа да я почнеш и да изтъчеш ново посла­ние? Впрочем твоите твор­би винаги ли носят посла­ния и кой е адресатът им?

– Обикновените хора! Ако прочетат книгата до послед­ната страница, значи си е струвало да бъде написана. Радвам се, когато между страниците всеки намира по нещичко, което да го докосне, да го развълнува, да го нака­ра да се усмихне или да про­рони сълзица. А каква ще е следващата книга, не мога да кажа, взех си мъничко творче­ски отпуск! Книгата за Южна Корея ми отне година, преди това работех върху втори том на „По пътищата на Европа“, вероятно ще се върна към нея. Поезията също ме очак­ва, напоследък я оставих на заден план…

Галя, няма как, ще при­дърпам твоята творческа черга и към нас – ловното хоби. Ловците са част от об­ществото, с различни про­фесии и интереси – доколко ловната аудитория се впис­ва в твоя творчески ареал?

– Да, сред ловците има мно­го интересни личности! Имам разкази, в които прототипите на героите са именно такива хора! Сладкодумци, които умеят да разправят забавни лакърдии, че да се превиваш от смях. За мен тези хора са съкровище. Колоритните им истории си струва да бъдат записани и да останат за поколенията, а не да се раз­правят от уста на уста като легенди. Знам ли, може да дойде време да събера в една книжка само такива истории и личности!

Няма да забравя първата ни среща, моите увещания да те привлека като корес­пондент и твоята неувере­ност. Интересно, кое накло­ни везните към нас?

– Ловът не е моето амплоа. Обичам живота и животни­те по друг начин… Имам си своя философия за живота и по тази причина съм вегета­рианка вече двадесет и пет години. От тук идваше коле­банието ми да сътруднича на вестника. Въпреки всичко станах кореспондент, защото приех работата като предиз­викателство, като изпитание за духа…

Сигурно е излишен след­ващият ми въпрос, имайки предвид твоята заетост, но се изкушавам да ти го за­дам. Имаш ли си и хоби?

– Разбира се! И то не едно! Преди повече от двайсет години се занимавах с номи­зматика, шиех гоблени, погъ­лъщах всички книги в библи­отеката на тема астрономия, дори със съпруга ми си купи­хме телескоп, за да гледаме луната и звездите от тера­сата. Често надничах и в ми­кроскопа, наследен от баща ми, събирах репродукции на известни художници, карти на света и географски атласи и мечтах… Бях по майчинство, не пишех книги и имах време. Проверката на годините оба­че издържаха фотографията, гъбарството и билкарството. Към тях се добавиха нови хобита: конете, страстта към пътуванията, природата, коя­то ме зарежда с енергия и умереният туризъм – изкачи­ла съм Мусала, Черни връх, Руен, Миджур, Козница, гръц­кия Олимп и Каменос врахос на о. Тасос. Но това е друга тема. Ще си призная само, че продължавам да мечтая…

Галя, в края на нашия разговор ще те помоля за твоите новогодишни поже­лания към нашите читатели и колегите – редактори и ко­респонденти?

– Много здраве, оптимизъм и сили да се справят с предиз­викателствата и капризите на живота. Пожелавам им верни приятели, мир в душата, спо­койни сънища с усмихнати изгреви и щастливи залези! И много, много мечти, които да преследват…

Разговора води Павлина ПАВЛОВА

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

ЛОГО - СЛРБ