140 години организирано ловно движение
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение

ЛРД-Момин сбор – Едрите глигани са голямата атракция

Милка ДЕНЕВА

Не е много голяма ловно-рибарската дружина във великотърновското село Момин сбор, всичко на всичко 25 души. Може би и така е по-добре, защото по-малко хора по-лесно се организират и ръководят. Притеснителното обаче е, че за ловната площ, намираща се в землището на селото, засега няма свободни места за нови ловци, а е добре дружината да се подмладява, споделя нейният председател Дончо Ганчев. Все пак той е уверен, че скоро ще дойде времето, когато в редиците ще се влеят млади и нахъсани за лов колеги, които ще придобият умения и увереност от по-старите членове на колектива. – Разгънато на 2 колони

Макар тукашното землище да е бедно на диви свине, както обясняват мъжете, има какво да се разкаже и за тези ловни излети, за слуката, за големи глигани. Всички помнят как преди три-четири години при откриването на свинския лов Румен Иванов уцели голям глиган, над 200 кг. Дивото животно дошло от землището на съседното с. Балван, вероятно подгонено от кучетата на тамошните ловци. Едва преминало границата с моминсборските полета, Румен Иванов го засякъл и само с един изстрел го повалил на земята. „Стават такива неща, съседите ни изпращат дивеч, после пък ние им връщаме „услугата” – усмихва се Дончо Ганчев. – Лов е това, късмет, не винаги може да се разчита на слука.”
А преди десетина години Кольо Денев отстрелял сериозен трофеен глиган, с 26 см глиги. Голяма била радостта тогава, но и голям зор, за да не се изпусне животното. То също идвало отвън, този път от друго съседно село – Самоводене.

ЕКНАЛИ СИЛНИ ГЪРМЕЖИ

Най-упорит бил бай Кольо. Шест пъти дърпал спусъка той, решил да не остави прасето да си замине  по живо, по здраво. И успял, само че след сериозна гонитба. Раненият глиган стигнал до едно дере, паднал в него и кучетата на дружината му се нахвърлили. Ловецът нямало как да стреля, за да не убие или рани някое от тях и внимателно се приближил възможно най-близо. Дивото животно, цялото настръхнало и треперещо, се хвърлило срещу него, бай Кольо паднал, но успявал да стреля, този път успешно. След това последвало нещо навярно още по-трудно от отстрела. Глиганът явно тежал повече от 250 кг, не лека работа да се вдигне и натовари, за да се пренесе. Четирима души се заели с тази тежка задача, издърпали го от дерето и после вече било по-лесно. А големите глиги са най-голямата награда за прехвърлилия 70 години ловец.

Друг случай – както винаги ловът започнал рано сутринта и

ДО 9 Ч. ПАДАТ ТРИ ДИВИ СВИНЕ

На това му се казва слука!

И още – по време на ловен излет кучетата започнали да лаят настървено и Тодор Тренчев отишъл да види по какво животно. В млад сеченак, с къпини, видял насреща си настръхнала четина и гръмнал по нея. А животното се изправило и тръгнало срещу него. „Като магаре беше,” спомня си ловецът, който побързал да стреля в челото му и го повалил с един куршум.

81-годишният Ганчо Рашков пък, когото всички признават, че е сред най- добрите стрелци в дружината, повалил последното си диво прасе преди две години. „Беше точно като Пурко,” спомня си ловецът, като сравнява уцеленото от него животно с „героя” от филма „Господин за един ден”. А председателят на дружината разказва, че преди две години при откриването на новия ловен сезон видял майка с малки прасета. Радостно е това, значи по-нататък, след време, ловците от Момин сбор могат да очакват по-добра слука по време на свинския лов.

Случаи – колкото искаш, само да има кой да ги разказва и кой да слуша и да се впечатлява. Случаи не само с дивеч. От дядо Ганчо Рашков, чиито син и внук Георги, приет в гилдията преди две години, също ловуват в моминсборската дружина, ловците знаят за негова среща с вълк в местното землище. Бил хлапак, когато забелязал хищника на полето. Веднага се върнал вкъщи, взел пушката на дядо си, който също бил ловец, и тръгнал с намерението да убие звяра. Забелязал го на другия баир. Вълкът обаче усетил момчето, обърнал се и тръгнал срещу него. Младият тогава Ганчо се скрил зад едно крушово дърво, вдигнал пушката, за да стреля, но не успял да нанесе точно попадение. Пък животното не чакало и се скрило в близките храсти. Така младият мераклия, тръгнал с надежда да отстреля вълк, се върнал вкъщи с празни ръце.

Председателят Дончо Ганчев също видял такъв хищник, но и той нямал късмет да го убие. А такива хищни диви животни много рядко се мяркат в землището на Момин сбор, явно са само преминаващи. Добре е и това, че напоследък, от четири-пет години, и чакалите са намалели, което означава, че дружината се справя добре със задачата да регулира тяхната численост. Затова пък

ЛИСИЦИТЕ НАВЛИЗАТ ВСЕ ПО-СМЕЛО В СЕЛОТО

Явно от нищо не се притесняват, дори един лисугер миналото лято се беше настанил в плевнята на арендатора Иван Денев, разказват ловците.
Моминсборските ловци, както повечето им колеги в страната, разчитат най-вече на дивите прасета, макар те да не са в изобилие. От дружината споделят, че миналата година по-сериозни сюрии се явявали чак през януари, когато ловният сезон вече приключва – как да не се ядосват. Друга причина за създаване на напрежение сред колектива е, че дърварите изсекли горите в района, което също прогонва дивеча. Добре е, че дивите зайци, които до преди пет-шест години рядко се виждали в тукашните ловни полета, започнали да се увеличават. Сега в ловната дружина се питат кой ли ще има късмет да гърми по тях след време, ако популацията им продължи да нараства и такъв лов се разреши?

Момин сбор има не малко ловци, които харесват и птичия лов – на прелетен, местен и водоплаващ пернат дивеч. Водоплаващите има къде да намират храна и подслон в землището на селото. А до местния язовир сега се виждат фазани, някои от които дори мътят. Това означава, че тези птици се множат и по естествен път, а не само чрез разселването, което се прави всяко лято. То естествено дава резултат особено когато фазанчетата са по-големи, 90-дневни, за да се адаптират по-лесно и успешно да бягат от хищниците.
Когато се говори за лов, не трябва да се забравят и кучетата, без които ловуването е невъзможно. Ще използваме за пример Грейф вом дер Фуксвизе. Теодор Кръстев го взел от с. Белозем, Плевенско. Дратхарът е малък, на около годинка, но вече по всичко личи, че ще върши добра работа на стопанина си. А той се надява кучето да му бъде полезно не само в птичия лов, но и в преследването на диви свине.

Колкото до инциденти с ловните кучета, преди две години три изчезнали по време на лов. Мъжете разказват, че всички четириноги, които този ден били изведени на полето, хукнали след ранено диво прасе, три от тях се изгубили. Едното било намерено, но останалите две така и не се появили повече, значи някой ги е прибрал – та кой се отказва от добре обучени четириноги помощници в лова… Има и случаи на разпрани от ранени и побеснели глигани, досега обаче всички са спасявани успешно.
Ловната дружина се е погрижила и за подслон след лова, на полето си е подготвила два заслона. Преди две-три години ловците направили втория, който е по-луксозен. Сега когато времето е хубаво, мъжете избират единия от заслоните, за да отдъхнат след преследването на дивеча. Какво по-хубаво от това, след като оставят пушките и кучетата в селото, да седнат в гората, под мешовата сянка, да изпият по една-две ракии.

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ