140 години организирано ловно движение
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение

Рибарският бранш поиска съдействие

Рибарският бранш настоява за повече предвидимост и съдействие от институциите, за това призоваха и излъчените представители на двете национално признати асоциации „БГ Фиш” и „Черноморски изгрев”. Тези искания бяха поставени на специалната среща с ресорния заместник-министър на земеделието и храните проф. Иван Палигоров.

 „Секторът е малък, но производството е с голяма добавена стойност и пазарно ориентиран към износ и създава работни места на много хора”, заявиха представителите на бизнеса и затова за тях е важно да работят в рамките на закона и в условията на добра бизнес среда.
 

Заместник-министърът се ангажира да се поддържа добра координация между звената на Министерство на земеделието и храните, които са отговорни за създаването и прилагането на политиките и контрола в сектор „Рибарство”. Той увери, че ще бъде обсъдена на институционално ниво възможността за изграждане на важната за преработвателите на аквакултури лаборатория за изследване на токсини, за която те настояват много отдавна.

Защо е толкова важна една такава лаборатория? Нека тръгнем отзад-напред, т.е. какви са фактите от страните, където такава изследвания се правят не от вчера! Хищните риби, които живеят по-дълго, като акула, риба-меч, кралска скумрия, натрупват най-много живак. Някои проучвания от близкото минало алармираха консуматорите на риба за повишен риск от сърдечносъдови проблеми поради наличието на живак. Тази тревога се оказа фалшива. Живакът от изядената риба не увеличава опасността от инфаркт и инсулт. Над 3 пъти в седмичното си меню трябва да се изберат по-малкотоксични видове – сьомга, пъстърва, както и скариди. Но желателно е те да са отглеждани в естествена среда и храна: храненето с фураж и добавки в изкуствен водоем крие своите опасности и последствия.

Един поглед при нас, докато чакаме още прецизната лаборатория. Общата концентрация на токсични химични елементи в черноморските и сладководни риби намалява и е под максимално допустимите граници, определени в ЕС. Това показват резултатите от едногодишно наблюдение на Черно море, река Дунав, крайбрежните езера – Варненско и Бургаско, както и язовир „Мандра“. За проучването са подбрани местни видове риби, разпространени в големи популации, които имат най-голямо значение за хората. Това са черноморските кефал, кая, трицона, сафрид, чернокоп, хамсия и заргана, както и сладководните – каракуда, платика, бабушка, шаран, таранка, сом, скобар, морунаж и бяла риба. Изследвани са също и черноморски миди. Анализ на всички резултати показва, че консумацията на черноморски риби не представлява риск за човешкото здраве.

Сега предстои следваща стъпка: „Повишаване капацитета на Лабораторията по химия на храни и околна среда в Медицински университет- Варна и превръщането й в съвременна специализирана лаборатория за изследването на морски и сладководни ресурси и аквакултури“.

FINANCEBG

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

ЛОГО - СЛРБ