140 години организирано ловно движение
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение

В ЛРС-Габрово

Ръководството на габровското Сдружение „Чардафон” е категорично, че след края на ловния сезон на групов лов на дива свиня, всяка година активността за регулиране числеността на хищниците сред габровските ловци става много висока.

  • За август 2016 г. са издадени 44 разрешителни за индивидуален лов на хищници. Но по традиция, когато груповият лов на дива свиня започне през есента, тази активност рязко спада и броят на разрешителните за месеците октомври, ноември и декември слиза до 17-18. Обяснението е, че ловците се отдават на груповия лов на дива свиня, когато се стреля и по хищници. Само заклетите хищничари продължават да правят индивидуален лов на хищници – обясни специалистът по лова на сдружението Николай Николов.

За януари 2017 г. са издадени 17 разрешителни за индивидуален лов на хищници, като в началото на февруари те вече са 25.

  • Убеден съм, че през следващите месеци отново ще стигнем 44-45 разрешителни на месец за индивидуален лов на хищници, още повече, че управителният съвет гласува стимулиране на хората, които упражняват дейността по регулиране на числеността на хищници с по 10 лв. на отстрелян чакал или лисица, стига да представят протокол от Областната дирекция за безопасност на храните – казва специалистът.

За м. януари 2017 г. са отстреляни шест чакала, седем лисици и осем скитащи кучета.

 

  • За мен миналата година беше по-слаба, докато преди съм достигал тридесет и повече хищници предимно лисици и чакали – разказа един от запалените хищничари в габровското сдружение Христо Чернев от дружинка Поповци.

Още като млад ловец, преди 18 години, той е привлечен от лова на хищници. Има чакало, което сам изградил, и от което ловува само той. Сам поддържа и стървилището.

  • То си е краста. Хищникът трябва да се унищожава, защото съсипва дребния дивеч – и зайци, и фазани, и сърнета – всичко, което е беззащитно. Не може един ловец да идва два месеца за диви свине и да претендира, че е ловец. Ловецът трябва да бъде такъв през цялата година.

Макар че е обсебен от хищничарството, Христо Чернев излиза, когато има време.  

– Но когато те сърбят ръцете, не паричният стимул те поощрява, а страстта отвътре. Чудесно е, че сдружението в Габрово реши да стимулира хищничарите с по 10 лв., но лично за мен това не е фактор. Аз и преди ходех, и ще продължа да правя варди за хищници със старото темпо.

Но тъй като чакалът напоследък се размножи много, мисля, че трябва да се възстановят хайките за хищници, но с кучета, защото иначе ние, ловците ще правим само разходка – каза запаленият дългогодишен хищничар.  

С доста по-малко опит е Тихомир Атанасов от дружинка Козирог – нахъсан и същевременно премерен в емоциите си. Той плътно следва пътя на своя баща – Петър Атанасов – гонач, страстен ловец и хищничар от дружинка Ореш. През 2002 г., когато завършва курса за млади ловци, Тихомир става член на дружинката. Същата година обаче завършва висше образование в Техническия университет в Габрово и това наклонява везната двамата със съпругата му да останат да живеят в Габрово. Това е причина през 2010 г. Тихомир да прехвърли членството си в ловно-рибарска дружинка Козирог.

Заедно със съмишленици в дружинката правят стървилище с чакало. Мястото избрали, след като проучили къде най-често минават хищници и второ, съобразявали се това, чакалото да е близо до път, та да избегнат зависимостта непременно да стигат дотам с високопроходими машини, за да зареждат стървилището.  

  • Ловът на хищници е голямо предизвикателство. Интересен е, защото хищниците са много предпазливи и хитри. Освен слуха и обонянието, имат и добро зрение, имат и способността да са подозрителни. Финесът на този лов е в това, че той не се прави по време на групов лов, когато животните са подплашени, а когато животното буквално е в „свои води”. Ето защо, задачата на хищничаря е да бъде стоик, да може да чака, да може да го подлъже и да го надхитри. Хищничарството затова ме привлича – защото развива уменията да успееш. Не е като при груповия лов – гоначите да влязат и да подгонят животното срещу тебе. При хищничарството голямото изпитание е от затаения дъх до правилното изчакване и прицелване. Това продължава различно време, докато накрая дойде резултатът. Сякаш, през последната година-две хищниците понамаляха. Или може би в нашия ловен район ги поразредихме. Идват по-рядко и се налага да вардим поне два-три часа.     

Тихомир е хищничар не само защото хищничарството е по-изтънчен лов, а защото той дълбоко е осмислил, че регулирането броят на хищниците означава по-сигурно оцеляване и развитие на дивеча.

  • В ловния район на дружинката вече имаме яребици, разселили сме и фазани, а тази година разселихме и зеленоглава патица. Затова е добре хищниците да бъдат коригирани и да намалим заплахите върху популациите на дребния дивеч. Не по-малко важно е да има по-чести срещи с животните и да радват окото, защото всеки ловец се радва, когато види дивеч.

През миналата година Тихомир е отстрелял един чакал и три лисици. С колеги от дружинката са си поставили задачата да направят чакалото закрито, за да удължат времето за варда и да им бъде по-комфортно докато чакат онзи велик момент.

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

ЛОГО - СЛРБ