140 години организирано ловно движение
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение

Интервю с инж. Васил Василев, кандидат за председател на НЛРС-СЛРБ

Главният редактор на сп. „Лов и риболов“ Георги Гроздев се обърна с едни и същи въпроси към онези кандидати за председател на УС, известни до приключването на броя за печат и приели поканата на списанието.

Редът на интервютата е по реда на издигане на кандидатурите.

 

 

Инж. Васил Василев, главен секретар на НЛРС-СЛРБ

 

Просперитетът на националната организация е кауза

 

На общото събрание на ЛРС-Троян, което се проведе на 12 май тази година, делегатите от троянските дружини издигнаха кандидатурата на инж. Васил Василев за председател на УС на НЛРС-СЛРБ.

Инж. Васил Василев е роден през 1980 г. в гр. Троян в семейство на лекари. Завършва средното си образование в Троян, след което е приет за студент в Технически университет, София, специалност „Машиностроителна техника и технологии“. Бързо осъзнава, че неговото призвание е да е сред природата и дивеча и предприема стъпки да продължи образованието си в Лесотехническия университет, специалност „Горско стопанство“. След завършване на университета и придобиване на образователно-квалификационна степен бакалавър по „Горско стопанство“ и отбиване на военната си служба, е приет да учи за магистър по „Ловно и рибно стопанство“ в Лесотехническия университет. Завършва магистърската си степен с най-висок успех и е награден като отличник на випуска. Трудовият си път започва през 2004 г. в частния сектор, но от началото на 2007 г. постъпва на работа като експерт в отдел „Лов“ в УС на НЛРС-СЛРБ. В периода октомври 2011 г. до септември 2013 г. е директор на ДГС-Радомир. От септември 2013 г. до момента изпълнява длъжността „Главен секретар“ на УС на НЛРС–СЛРБ. Семеен е, има три деца.

 

 

Защо приехте номинацията на вашите колеги от ЛРС-Троян за председател на УС на НЛРС-СЛРБ?

– Кандидатирам се за председател на Управителния съвет на НЛРС–СЛРБ с ясното съзнание, че това е нелека и отговорна работа. Приемам работата си за Националната организация като кауза и съм убеден, че тя е единственият гарант за опазване на дивечовото многообразие и защитата на лова в страната. Имам енергията и мотивацията да работя за утвърждаване на авторитета на Съюза на ловците и риболовците в България, както пред лицето на българските институции, така в международните организации.

Освен това, през последните години, вследствие на серия от хаотични законодателни промени се наслоиха проблеми, на които трябва да се намери решение в кратко време. Основата за решаването им беше поставена с внесения в 43-ото Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, който беше спрян на финалната права. Сега цялата тази процедура трябва да стартира отначало.

На всички е известно, че аз съм човек пряко ангажиран в тази проблематика през последните няколко години и затова мога да продължа активно работата в тази посока, без да е необходимо тепърва да навлизам в детайлите.

Очевидно е, че има много въпроси, за решаването на които са необходими обединените усилия на всички. Считам, че аз мога да бъда това обединяващо звено, за да имаме една мощна и независима Национална организация, защитаваща интересите на своите членове.

 

Има ли нужда от организационни реформи в структурата на НЛРС-СЛРБ и неговото кадровото осигуряване?

– Понастоящем НЛРС-СЛРБ е изграден на федеративен принцип, т.е. организация на юридически лица. Считам, че този принцип е правилен и дава свободата на ловните сдружения да водят политика, съобразена с особеностите и традициите на конкретния регион. Но, от друга страна, от изключителна важност е непрекъснато да се надгражда капацитетът на професионалния състав на сдруженията.

Като пример мога да посоча това, че изключително малък процент от сдруженията, членове на Националната организация, кандидатстват и успяват да реализират проекти с европейско финансиране именно поради липса на тези специфични знания.

В тази връзка, това ще бъде и един от основните ми приоритети – да регистрираме Център за професионално обучение към УС на НЛРС-СЛРБ, в който да извършваме периодични обучения за повишаване на квалификацията на специалистите в ловните сдружения, както и на хора, ангажирани на обществени начала в тях.

 

Какви инициативи ще предприемете за промени в сегашния ЗЛОД и за обсъждане и приемане на нов ЗЛОД и нова Стратегия за лова?

– Вече има ново политическо ръководство на Министерство на земеделието, храните и горите и, естествено, първата стъпка е провеждане на разговори с министъра за разясняване на необходимостта от законови промени. Успоредно с това ще започна непосредствена работа с народните представители от всички парламентарни групи, за да осигурим необходимата подкрепа за приемане на промените. Искрено се надявам, че ще има чуваемост по нашите проблеми и няма да се налага да предприемаме по-крайни мерки, като например активни протестни действия. Но ако липсва такава комуникация, ще направим необходимото за постигане на целите ни. Още повече, че нашите искания имат за цел пресичане на нелоялни и престъпни практики, които влияят изключително негативно на дивечовите запаси и на биологичното разнообразие като цяло. А това е въпрос, защитаващ интересите на цялото общество.

 

Каква е оценката ви за състоянието на охраната, опазването на дивеча и борбата с бракониерството, какви мерки предвиждате, ако бъдете избран?

– Това е основен проблем, който реално възпрепятства увеличаването на дивечовите популации в страната. За наличието на бракониерство има много причини – липса на законодателство, създаващо респект в извършителите, липса на непосредствен контрол от страна на отговорните държавни институции, наложени законови регламентации за ползване на отделните видове дивеч, които не съответстват на националните традиции, желанието на различни субекти, стопанисващи държавни ловностопански райони (държавни ловни стопанства и дивечовъдни участъци) да „избият“ парите, които са инвестирали в тези райони и улавящи дивеча от свободните територии с капани, но най-вече наличието на обществена търпимост към това деяние. Вероятно има и други причини, които тласкат всеки отделен извършител на бракониерски прояви към такива престъпления, с оглед на неговия бит и житейска философия. Решаването на този проблем не може да стане с магическа пръчка. Необходима е целенасочена работа за елиминиране на всеки един от гореописаните фактори, съчетана с целенасочена медийна политика на национално ниво, имаща за цел да създаде именно обществена нетърпимост към тези деяния.

 

Как оценявате сегашното състояние на комуникации на НЛРС-СЛРБ с членовете на НЛРС-СЛРБ, с обществото и с институциите?

– Считам, че към настоящия момент не сме намерили правилния подход за комуникация с членовете си. Оказва се, че голяма част от информацията за дейността на Националната организация не достига до ловците и риболовците. Същото се отнася и до информацията, която достига до нас за живота и проблемите на ловно-рибарските сдружения. Още по-ограничена е информацията, с която ние излизаме пред обществеността.

Смятам, че от изключителна важност за съхраняване на организацията в бъдеще е да създадем възможност за непосредствена връзка и информираност на всеки наш член – ловец и риболовец, за да получим тяхната подкрепа.

От не по-малка важност за защита на лова в бъдеще е да успеем по адекватен начин да информираме обществото за приноса на ловците за опазване на дивата природа и на биологичното разнообразие като цяло. Безспорен факт е, че обединените усилия за опазване на природата на всички екологични организации в страната не се равняват и на една трета от приноса, който имат нашите членове, още повече, че ние извършваме дейности, които непосредствено подпомагат дивите животни и то на територията на цялата страна.

Ето защо, трябва да се води целенасочена медийна политика, както и непосредствена работа с подрастващото поколение, за да можем да наложим действителния облик на българския ловец пред обществото. Това автоматично ще ни превърне в търсен и желан партньор от страна на институциите.

 

Смятате ли за нормално един брой от сп. „Лов и риболов“ да се пада средно на 70 ловци? Какво конкретно ще направите, за да бъде приложен и у нас опитът на редица европейски страни, в които абонаментът за съюзното списание е задължителен?

– Първо трябва да се запитаме защо толкова малък брой от нашите членове получават списанието – дали проблемът е в малко силовия абонамент на сдруженията и дружините, който извършваме, дали е в разпространението и факта, че без абонамент практически е невъзможно да се купи списанието в търговската мрежа в по-голямата част от страната, дали е в съдържанието и начина на списване или се корени в това, че все повече намалява делът на печатните медии за сметка на електронните. Едва след задълбочен анализ на тези, а може би и на други фактори, бихме могли да направим правилно заключение. Чак тогава бихме могли да търсим правилната формула за бъдещото развитие на списание „Лов и риболов“. Към този момент подобно проучване не е извършвано.

А иначе за прилагане на опита на по-голямата част от европейските държави да информират членовете си за всичко свързано с лова чрез абонамент за ведомствено списание, е необходимо да се увеличи размерът на сумите, които всеки ловец отчислява в Националната организация. Това обаче е свързано със съвсем нова концепция за списанието, която да доведе и до неговата значително по-ниска цена. Не мога да се ангажирам с прилагането на този опит, тъй като това е въпрос, който е от компетенцията на Общото събрание на НЛРС-СЛРБ, но с оглед на това, че голяма част от ловните сдружения срещат реални трудности да финансират дейността си, не мисля че това е реална възможност. По-скоро трябва да помислим как да подобрим списанието в съдържателен аспект и да го направим търсено от една страна, а, от друга, да улесним хората, които желаят да го получават, като създадем възможност за закупуването му по електронен път.

 

„ПРОМЯНА“ чрез „ПРИЕМСТВЕНОСТ“ – какъв ще бъде вашият акцент в тази формула?

– Всъщност такава е традицията в управлението на Националната организация през последните 25 години. За мен приемствеността е естествена, защото като главен секретар на НЛРС-СЛРБ ще продължа и ще довърша редица инициативи, които са започнати от сегашното ръководство. От друга страна обаче, ще работя за решаването на проблемите на деня, което реално ще доведе до промяна и до утвърждаване авторитета на Националната организация в лицето на нейните членове.

В същото време високото доверие на ловците и отстояването на принципите за защита и опазване на природата ще превърне НЛРС-СЛРБ в естествен партньор за реализиране на екологичната политика на национално ниво пред лицето на държавните институции и обществото.

 

 

Бр.6 от 1 юни 2017, сп. „Лов и риболов”

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

ЛОГО - СЛРБ