ЛОГО - СЛРБ
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България"

ЛРД-Априлци разсели 20 заека

Спас СПАСОВ

Зайците този традиционен за нашите земи дивеч и изконен обект на лов за българския ловец през последните две-три десетилетия непрестанно намалява своята популация. Първият мащабен удар върху него бе нанесен в началото на 80-те години на миналия век, когато едно непремерено тровене на полевката /б. авт. – полската мишка/ предизвика масовата смърт на голяма част от екземплярите в България. Оттогава насам бонитетът на заека крета около петата степен и тук-там в сдруженията едва имаше по един излет. Освен това бе премахната онази отколешна практика да се улавят зайци от северна България и да се пускат в южна и обратно, което водеше след себе си до „опресняването на кръвта”, както казваха старите ловци и до сериозно повишаване на числеността популацията. Така например в ЛРС-Пазарджик последното такова разселване е извършено в далечната 1974 г., когато са били доставени зайци от Добричко и оттогава, та до наши дни се разчита на естествения подбор, доколкото има възможности за него. Рязкото намаляване на този вид дивеч през последните 2-3 години накара голяма част от дружините сами да ограничат ловуването му, но за съжаление ефектът бе нулев. Ето защо членовете на ловните сдружения в страната решиха да вземат спасяването на дългоушкото в свои ръце, защото както те казват: „Кой друг, ако не ние ловците, ще запазим заека като обект на лов за нашите потомци?”.

Под това мото и членовете на ЛРД в с. Априлци към ЛРС „Сокол 1893” – Пазарджик, предвождани от своя председател Петьо Койчев, само преди броени дни разселиха в своя ловностопански район 20 заека на възраст между 70 и 87 дни. Елитните екземпляри са произведени от стопанството в Луковит, което е към фирма „Сокол-БЛРС” ЕООД в София, собственост на НЛРС-СЛРБ.

Новодомците бяха пуснати в едни запустели лозя в близост до широколистна гора и след отърсването от стреса при пътуването бързо-бързо побягнаха през високите треви и ниските храсти. За тях председателят на дружината бе направил и хранилки за люцерновите дрожди, с които те са се хранили досега, любезно предоставени му от производителите, като по този начин се надява те по-лесно да се приспособят към новите условия. Половината от зайците са закупени със средства на сдружението в Пазарджик, другите десет са спонсорство от Петьо Койчев. През следващите три години ловците от ЛРД няма да провеждат излет на заек като се надяват през това време да продължат тази си дейност, ако успеят да осигурят финанси за закупуването им.

Ето и мненията на двама от основните участници в разселването:

Др Румен Каров – ветеринарен лекар във ф-ма „Сокол БЛРС”: „Ние в стопанството Луковит имаме 46 двойки зайци, като ги гледаме вече трета-четвърта година, а във Враца са 10 двойки като там имат опит от 6-7 години. Сега имаме зайчета трето кучило като вашите са от първото котило за годината, така че някой от тях ще дадат поколение още тази есен. През годината се надяваме да произведем 400-500 приплода, ако има търсене. То всъщност и сега има сериозен интерес от сдруженията, но някак си не уютно във финансово отношение се чувстват хората от организации да ги взимат само със собствени средства и ако влязат в Националната програма за обогатяването на дивечовите запаси и получават бонус при закупуването им, навярно ще взимат повече, а и ние имаме възможност в Луковит да разширим производството до 700 зайчета на година.”.

Петьо Койчев – председател на ЛРД – с. Априлци: „Разселихме зайците в един много подходящ район от стари лозя, където има треви, къпини, шипки и храсти, като в близост има и вода, но все пак като начало помолихме инж. Борислав Бечев да ни осигури един чувал от смеската, с която са се хранили досега, така че да могат по-лесно да се приспособят към храната в природата. Разбира се, за да има ефект, трябва да се пускат зайци поне 5-6 години. Ние със сигурност ще направим всичко възможно през следващите 2-3 години да продължим с това задивечаване, но реалните резултати се забелязват след третата-четвъртата година, както всъщност беше при нас и с яребицата и фазана, където популацията отявлено нарасна едва четвъртата година. За съжаление зайците обаче хич не са евтини! Един заек е 140 лв., с храната и пътя в специализирания превоз той става 160 лв. Когато вземеш като нас 20 индивида и половината от тях станат жертва на хищници и умрат, поради някакви други причини цената на един оцелял заек става 320 лв. Ето защо според мен трябва да се помисли задължително заекът да влезе в Националната програма за обогатяване на дивечовите запаси, защото половината от тези зайци са дарение от мен, но колко хора могат да си позволят това, а другите средства са от партидата на дружината, но и тя се изпразни, защото от нея задивечаваме и яребици и фазан, така че в момента средствата за ловностопански мероприятия на дружината са на минус и независимо от разбирането на председателя на сдружението, аз вече очаквам в най-скоро време той да ми направи критика и забележка за тази работа, а заекът е много важен вид дивеч за България и особено за нашето ловно поле, където преди време на излет всеки ловец виждаше по 2-3 заека, а сега я има 10-15 заека, я няма. Така че той непременно трябва да влезе в Националната програма на НЛРС-СЛРБ.”

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ