140 години организирано ловно движение
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение

В ЛРС-Белоградчик предпочетоха единството на Съюза

Стоян ПАШКУРОВ

На 19 октомври в ЛРС-Белоградчик се проведе извънредно общо събрание, на което за обсъждане и гласуване бе поста­вена точка от дневния ред, която предвиж­даше напускане редовете на НЛРС-СЛРБ. На него присъстваха председателят на На­ционалната организация инж. Васил Васи­лев и членът на УС на НРЛС-СЛРБ и пред­седател на ЛРС-Враца Николай Ненчев.

В началото на заседанието председа­телят на сдружението Велизар Велизаров представи пред делегатите мотивите за напускане на Националната организация. Ето ги и тях: Нечестно било проведе­ното общо изборно събра­ние на НЛРС-СЛРБ и не­правомерно били избрани председател и управите­лен съвет, които се оспор­ват в съда. Новоизбраният председател не бил защи­тил интересите на обик­новения ловец, нещо, кое­то било заложено на първо място в неговата програ­ма. Напротив, веднага са били вдигнати таксите за ловуване.

Ръководството на Съ­юза не било реагирало по никакъв начин на прибли­жаващата африканска чума по свинете. Трябвало е да се поиска удължаване на предишния ловен сезон за дива свиня, a вместо това председателят се бил съгласил да се съкрати ловният сезон през януари, което слава Богу не ста­нало.

За главен секретар бил избран почти непознат за ловната общност човек, а съставът на Управи­телния съвет не включ­вал представители на най-големите сдружения в страната. Също така в него липсвали хора от опо­зицията, които са подкре­пяли другите кандидати за председател по време на общото събрание на НЛРС-СЛРБ.

Националното сдруже­ние разполагало с много голям финансов ресурс, а в същото време притискало сдруженията да се абони­рат за списания и вестни­ци, тези издания би тряб­вало да се финансират от бюджета на Националното сдружение

На заседание Управи­телния съвет на НЛРС- СЛРБ гласувал 600 хиляди лева за ремонт на музея, а в същото време ЛРС- Белоградчик също имало музей, но нямало пари да го ремонтира, поради което ловците се питали 21 про­цента от отчисленията, които отиват в Национал­ната организация, за какво се използват.

При напускане на Нацио­налната организация сдру­жението в Белоградчик щяло да си спести парите от отчисляваните 21 про­цента, тъй като досега са нямали никаква полза от тях. Само давали, а нищо не получавали, а ако напус­нели организацията, пари­те от тези 21 процента щели да отиват в отделна партида, която да бъде разпределена между дру­жините.

Харчовете на Нацио­налното сдружение за ко­мандировки и автомобили например никъде не се по­казвали.

Ръководството на НЛРС-СЛРБ тласкало сдруженията към фалит, като изисквало да се на­значават още повече лов­ни специалисти.

Ръководството на На­ционалното сдружение не реагирало на факта, че ре­дица сдружения напускат състава му, защото така щяло да има по-малко кри­тици.

След това думата бе да­дена на председателя на НЛРС-СЛРБ инж.Васил Ва­силев, който компетентно и аргументирано възрази на тази злонамерена ата­ка към Организацията и нейното ръководство, като убедително обори невер­ните твърдения, изложени пред общото събрание. Той отговори и на множество съвсем конкретни въпроси на делегатите относно на­стоящето състояние на Съ­юза, неговите възможности и сила.

И тогава се разрази ис­тинска буря от емоционал­ни изказвания и тази раз­горещена дискусия нажежи обстановката. Заваляха председателя на ЛРС-Бело­градчик Велизар Велизаров относно мотивите за включ­ването на такава точка в дневния ред на събранието.

Делегатите питаха и от­говаряха едновременно: Излизайки от Съюза, ще могат ли да бъдат самос­тоятелна структура, която е много малка, за да се спра­ви сама с големите предиз­викателства пред ловното стопанство? Такова нещо е направо невероятно.

Щом националното сдру­жение не ги защитава, като се отделят кой ще ги защи­тава? Тогава вече никой.

Държавните институции са тези, които с решенията си създават проблеми на ловците. Да се прехвърля тази вина на НЛРС-СЛРБ е несериозно. Какви са шан­совете на малкото сдруже­ние в Белоградчик да се справи по-добре, отколкото Съюза? Никакви.

От собствен опит ловци­те знаят, че когато преди години няколко дружини са се отделили от ЛРС-Бело­градчик и са формирали самостоятелно сдружение „Миджур“-Чупрене, това не е направило организациите и техните членове по-силни. Тогава защо сега да разби­ват Националната органи­зация? Сигурно, за да ста­не по-слаба.

Миналата година не са чествали 120 години на сдружението поради липса на пари, но дали отделя­нето като самостоятелно сдружение ще увеличи при­ходите? Едва ли.

В мотивите на предсе­дателя за отделяне не се споменава каква е програ­мата на ръководството за развитие като самостоятел­но сдружение. Тогава какво всъщност се предлага на общото събрание? Никой не разбра.

Тенденцията в момента в нашата страна е всичко да се разрушава. Изглежда е ред и на Съюза. Атаките са от много страни. Трябва ли ЛРС-Белоградчик да се под­дава на внушенията „Разде­ляй и владей!“? Напротив, точно те са хората, които не трябва да го допускат.

Самостоятелните ловни структури са много по-уяз­вими и разпадът на Съюза ще помогне на онези, които искат дивечът от публична държавна собственост да стане частна, което ще е краят на ловния спорт във вида, в който го познаваме. Могат ли ловците от ЛРС- Белоградчик да се проти­вопоставят? Само СЛРБ може да попречи на това.

Осъзнавайки голямата отговорност, която поемат при гласуването на това радикално решение, ком­прометиращо единството на НЛРС-СЛРБ, делегатите решиха такова да не се взе­ма. Те ще обсъдят с всички свои колеги въпроса по вре­ме на редовните общи съ­брания на дружините през следващата година и едва когато всеки редови член на ЛРС-Белоградчик изкаже мнението си, евентуално та­кава точка може отново да влезе в дневен ред на друго общо събрание.

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ