В Евросъюза се внасят около 70% от рибата и морските дарове, които се консумират в страните членки. Потреблението на риба е сравнително високо – около 24 кг средно годишно на глава от населението и тази тенденция очевидно ще расте.
Аквакултурите изглеждат най-логичният вариант за увеличаване на собственото производство и задоволяване на нарастващите нужди в ЕС. Но развиват ли се те в тон с изискванията на времето? Очевидно не. Глобалното производство на риба се доминира от азиатските страни (около 90%), а в Европа се произвеждат количества, които са далеч от реалното потребление. Уточняваме, че някои скандинавски страни имат развити аквакултури с приоритет производство на сьомгови риби, но не членуват в Евросъюза.

Последният доклад, представен от Научния, технически, икономически и социален комитет по рибарството (STEFC), показа, че приносът на ЕС към глобалното производство на аквакултури (включително водни растения) е намалял значително както по обем, така и по отношение на стойността, възлизайки само на 1,5% от световното производство през 2020 г.
Европейските лидери в аквакултурите са четири страни: Испания (24%), Франция (21%), Гърция (11%) и Италия (10%). Тези страни представляват 67% от цялото производство на аквакултури в ЕС. В стойностно изражение Франция е най-големият производител в ЕС с 22% от общия оборот, следвана от Испания (15%), Гърция (15%) и Италия (9%). Тези четири държави представляват 61% от цялата търговия с аквакултури в ЕС.

В доклада се уточняват и някои приоритети в производството в специализирани акваферми. През 2020 г. най- голели са били добивите от миди – 206 хил. тона, което е почти 20% от цялото производство. От рибите най-голям дял се пада на дъговата пъстърва – 183 хил. тона. Следват ципура с 90 хил. тона и лавррак – със 78 хил. тона. В сладководни обекти най-често се отглежда шаран – 72 хил. тона.
Дъговата пъстърва се произвежда с приоритет във Франция, Испания, Дания. Шаранови стопанства има в почти всички страни на Евросъюза.
Аквакултурите в развитите и по-слабо развити европейски страни имат нужда от стимулиране, за да се осъвремени производството и да търсим начини да задоволяваме пазарите си в по-голяма степен от тези скромни 30%, каквото показва статистиката.