140 години организирано ловно движение
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение

Онлайн семинар на CIС за едрите хищници в Карпатите – Мониторингът навлиза в нова фаза

едрите хищници

На 28 април Международният съвет по лова и опазване на дивеча (CIC) проведе онлайн семинар за мониторинга на едрите  хищници в района на Карпатския планински масив, който се простира на територията на 7 държави: Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия. Главният говорител в семинара бе проф. Клаус Хакландер, председател на Германската фондация за дивия свят и член на CIC.

едрите хищници

В началото на своята презентация Клаус Хакландер представи данните за трите вида едри хищници, върху които се осъществява мониторинг в района на Карпатите: мечка, вълк и рис. Броят на мечките в Карпатите се изчислява на общо 7630 екземпляра, този на вълците – на 3460-3849, а този на рисовете – на 2100-2400.

Клаус Хакландер представи и част от декларацията за управлението и опазването на едрите хищници в Карпатите, приета през 2016 г. в Чехия: „Призоваваме за развитието на международен план за действие за опазване и устойчиво управление на Карпатските популации на едрите хищници, която ще имплементира съответното обезпечаване на Карпатската конвенция и нейните протоколи, както и съответните препоръки на Постоянната комисия към Бернската конвенция.“

Онлайн семинар на CIC – Популацията на яребицата в Европа достигна критични нива

УВЕЛИЧАВАНЕ НА КАПАЦИТЕТА

Споразумението между представителите на Карпатската конвенция и CIC e да се увеличи капацитетът на страните в Карпатския регион в опазването и устойчивото управление на ресурсите от дивия свят. Основният фокус пада върху идентифицирането, документирането и разпространението на успешен опит и най-добрите практики в управлението, опазването и устойчивото ползване на дивата природа. Именно оттук следва и основният извод, че устойчивото управелние на едрите хищници трябва да се основава на възпроизводими и прозрачни методи за оценка на статуса на популациите.

На въпроса как точно се осъществява мониторингът на едрите хищници в Карпатите Клаус Хакландер обясни, че поради факта, че става въпрос за осъществяване на дейност в 7 държави, разликите са много. Той също така отбеляза, че данните и научното познание по темата са налични на различни езици, което възпрепятства една част от заинтересованите страни да имат лесен достъп до необходимата им информация.

едрите хищници

Клаус Хакландер запозна участниците в онлайн семинара и с критериите, които спазва SCALP (Status and Conservation of the Alpine Lynx Population) – Проектът за статуса и опазването на популацията на алпийския рис. Те са следните:

С1 – „безспорни факти“ – верифицирани и неоспорвани наблюдения като мъртви екземпляри, живи улавяния, генетични доказателства като изпражнения, козина, слюнка, телеметрични локации или ясни фотографии.

С2 – „потвърдени наблюдения“: наблюдения, контролирани и потвърдени от експерт. Такива са убита плячка (диво животно или добитък), следи или друг вид доказателства за присъствието на определен вид в дивата природа, в това число и бърлоги.

С3 – „непотвърдени наблюдения“: всички данни по С2, които не са потвърдени от експерт.

ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИ

Тъй като до момента информация за трите вида едри хищници е налична на английски език само в петте държави-членки на ЕС, част от решенията, взети за разрешаване на съществуващите проблеми, се отнася до създаване на обща база данни на английски. Това в най-голяма степен се отнася до Украйна, където и самата азбука представлява твърде голямо предизвикателство за учените от по-голямата част от останалия свят. Затова Клаус Хакландер посочи три основни цели на настоящия проект:

  1. Да се опишат за пръв път на английски език всички настоящи национални процедури за мониторинг на едрите хищници;
  2. Да се сравнят всички „за“ и „против“ на националните методи и да се опишат бъдещите перспективи;
  3. Да се дискутират минималните стандарти за оценката на цялата популация в Карпатите.

Дори и след подготовка на въпросните текстове на английски език, Клаус Хакландер предвижда, че ще е трудно да се постигне договореност за минималните стандарти, тъй като методите се различават значително между различните държави поради различни традиции. Те също така зависят от гъстотата на съответния вид в дадена страна и са по-неточни, когато числеността е голяма. Методите зависят и от статуса на опазване. Те са по-точни, когато той е изцяло защитен.

едрите хищници

Друго предизвикателство е координацията. Оценките не отчитат използването на хабитатите в административните единици, както и в рамките на националните граници. Не на последно място не всички страни предоставят информация в мрежи от по 10 на 10 км.

Бъдещите предизвикателства включват дискутиране на следните въпроси, свързани с мониторинга: защо, какво и как. Трябва също така да се постигне споразумение за системата на проекция и типа мрежа, които се ползват, както и за предоставянето на точно картографиране. Друго изискване е задаването на различни категории за наблюдение (трупове на пасбищен добитък, следи в снега, ДНК и др.), използвани във всяка страна в региона на Карпатите според критериите на SCALP.

УЧАСТИЕТО НА ЛОВЦИТЕ

В Чехия и Унгария ловците не участват в мониторинга на едрите хищници. Там той се осъществява от неправителствени организации. В останалите 5 държави от района на Карпатите ловците са включени в мониторинговите дейности. Въпреки това, в повечето страни ловците не са обект на надзор от съответните институции. Те също така не са признати като надежден източник на данни заради липсата на прозрачност на използваните методи. Също така оценките на ловците не са класифицирани въз основа критериите на  SCALP.

едрите хищници

Заради слабото участие на ловците в мониторинговия процес Клаус Хакландер препоръчва разширяване на тяхната роля и взимане под по-голямо внимание на предоставяните от тях данни. Сред сериозните причини за това са обхватът на техните действия – т.е. покритието, което осъществяват като организирани ловци, както и детайлните им познания за съответния терен, в който ловуват. Също така се препоръчва обучение на ловците за извършване на съответните дейности по мониторинга и постепенното им въвличане в анализа на данни и правилно изготвяне на доклади.

Димитър КОНСТАНТИНОВ

Посетете нашата Фейсбук страница

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

ЛОГО - СЛРБ