ЛОГО - СЛРБ
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България"

Европа ревизира периодите на миграция и размножаване на ловните видове птици (втора част)

европа птици

Във втората част на статията ще ви представим данните за някои от най-важните ловни обекти в нашата страна сред мигриращите видове птици.
Припомняме, че след като страните членки на Европейския съюз признаха, че трябва да се гарантира пълна защита на ловните видове в Европа по време на техните периоди на размножаване и предбрачна миграция (връщане в районите за размножаване), Европейската комисия изрази необходимостта от ясно тълкуване на член 7, параграф 4 от Директива за птиците, според който държавите-членки трябва да осъществяват ефективен контрол по време на тези етапи от жизнения им цикъл.

Първият „Документ за ключови понятия“ беше публикуван през септември 2001 г. и актуализиран през 2009 и 2014 г. Сегашната последна версия под заглавие „Птици обект на лов съгласно Директивата за птиците – Научен преглед на периодите им на връщане в местата за отглеждане и размножаване в държавите-членки” актуализира информацията за 82 птици, изброени в приложение II към Директивата, с преработени дати на миграция и размножаване.

Документът има за цел да предостави най-новата налична научна информация и представлява основа за определяне на времето на ловните сезони по видове, въпреки че не е правно обвързващ документ.

Европа ревизира периодите на миграция и размножаване на ловните видове птици (първа част)

европа птици

ПЪДПЪДЪК (Coturnix coturnix)

Разпространение: Палеарктика и Афротропическабиогеографска област. Пъдпъдъкът се разпространява в Западна Евразия, Северна Индия и голяма част от Африка. В Северното полукълбо видът гнезди в обширен ареал в тези части на Европа с умерен климат, също така в Западна Азия и Северна Африка. Основните територии за зимуване на вида са в Африка, южно от граничната зона Сахел и в Индия, въпреки че все повече екземпляри от вида остават в Северна Африка. Между 10 и 25% от глобалните обитания на вида са в Европа, където е разпространен южно от 60-и северен паралел. Среща се в широк ареал от предимно отворени местообитания на височина до 1000 м, включително обработваема земеделска земя, степи и други затревени райони.

Придвижване: Мигриращ вид. Европейската популация мигрира в голямата си част, предимно към Африка през зимата, въпреки че немалко екземпляри остават в Иберия и на други места в Южна Европа. Същността на миграцията е сложна и ненапълно разбрана. Предбрачната миграция към европейските зони за гнездене се осъществява в края на април, началото на май.

Популации: Три разновидности се срещат в Европа: C. c. Coturnix се среща в Европа, с изключение на Азорските острови, където е разпространен подвидът C. c. Conturbans, както и на о-в Мадейра, където се среща C. c. Confisa.

Размножаване: Численост на стадата новоизлюпени 8-13 (7-18). Когато са повече от 18, най-вероятно са от повече от две женски. Периодът на инкубация е 17-20 дни. Период за поява на пера – 19 дни, но може да се издига над земята след около 11 дни.

Видът подлежи на управелние съгласно Плана за управление на ЕС от 2009.

европа птици

ГУРГУЛИЦА (Streptopelia turtur)

Разпространение: Палеарктика. Видът е широко разпространен в Европа, Западна Азия, Близкия Изток и Северна Африка (изолирани популации -подвидове rufescens и hoggara – в Египет и Южна Сахара). Подвидът arenicola се среща южно от Средиземно море до Източно Каспийско море.

Основният вид – turtur, се среща основно в Европа на север до 60-ия северен паралел. Видът гнезди от Обединеното кралство до Полша и Северна Русия и на юг до северното Средиземноморско крайбрежие и Канарските острови, Мала Азия и от Сирия до Казахстан и Западен Сибир. Извън размножителния период видът се среща в региона Сахел – от Сенегал на Запад до Югоизточно Мали, въпреки че се среща и в много други африкански държави.

Придвижване: Мигрира на големи разстояния. Международният план за действие описва миграционните модели в детайли. Западноевропейските популации мигрират през Югозападна Франция и Иберийския п-в към Западна Африка. Птиците, гнездящи в Централна Европа, се придвижват на юг през Италия, Малта и Северна Африка към зоните за зимуване. Миграциите на по-източните популации са по-слабо изследвани, но те най-вероятно мигрират през Балканите и около Източното Средиземноморие.

Размножаване: Брой на новоизлюпените – 1-2, инкубация – 13-16 дни, период за оперение – 20 дни. Екземплярите от вида придобиват пълна самостоятелност скоро след придобиване на оперение. Характерни са 2-3 поколения годишно, но вероятно само в северните популации.

европа птици

ЗЕЛЕНОГЛАВА ПАТИЦА (Anas platyrhynchos)

Разпространение: Холарктика. Широко разпространение в периода на гнездене в Северна Америка и северните райони на Евразия, вкл. степите, северните райони и някои южни арктически зони. Видът се среща в различни видове водни зони. Всички страни в Европа също имат популации от разселена зеленоглава патица, много от които в исторически план са били пуснати в природата с ловни цели.

Придвижване: Частично мигриращ вид. Северно гнездящите птици по принцип са мигриращи, като зимуват много по на юг, докато птиците, гнездящи в умерените региони, са уседнали или разпръснати (например, в голяма част от Западна Европа). По този начин патиците, зимуващи около бреговете на Северно море, съставляват смес от гнездящи в местни условия екземпляри и такива, пристигнали от Феноскандия, Балтийските страни и Северозападна Русия. Повечето птици, гнездящи в Централна Европа, мигрират и зимуват по северното Средиземноморско крайбрежие. Предбрачната миграция започва в средата на януари. Миграциите в периода на линеене започват в средата на май. Женските и малките напускат районите на гнездене през септември.

Популации: В Европа няма разделени популации, но за целите на опазване на вида, той е бил разделен на три популации: 1. Птици, гнездящи в Северна Европа и зимуващи в Западното Средиземноморие; 2. Птици, гнездящи в Северна Европа и зимуващи в Западното Средиземноморие и 3. Птици, гнездящи в Северозападна и Централна Европа, зимуващи в районите на Черно море и Източното Средиземноморие.

Размножаване: Размер на стадото новоизлюпени 9-13 екземпляра (4-18), период на инкубация 27-28 дни. Период за поява на пера: 50-60 дни.

В 28-те държави членки на ЕС гнездящата популация за периода 2013-2018 се изчислява на 1 850 000-3 020 000 екземпляра. Зимната популация се изчислява на 3 770 000-4 440 000 екземпляра.

Числеността на гнездящата популация на вида в България се изчислява на между 2500 и 4500 екземпляра.

Старт на предбрачната миграция: Има липса на единностна данните в Средиземноморския регион (данните във всички страни-членки се различават значително с тези в Италия.), както и в североизточната част от ЕС (данните в Полша и Словакия значително се различават от тези в съседните страни-членки). Несъответствията може частично да бъдат обяснени с различните методи, използвани за разграничаване на мигриращите птици от местните или тези, извършващи дисперсионни движения. Присъствието на местни птици е под въпрос само в Люксембург.

Край на репродукцията на вида: Има липса на единна система от данни в Централна и Източна Европа. Данните от Полша и Германия се различават с 4 десетилетия от тези за Чехия, а тези за Германия специално се различават с 3 десетилетия от тези за Белгия и Люксембург. Данните от Балканския п-в също се характеризират с изключителна липса на кохерентност помежду си. Различните популации в Европа и употребата на различни дефиниции за началото и края на репродукцията могат да обяснят някои от тези различия в статистическата информация.

европа птици

ГОЛЯМА БЕЛОЧЕЛА ГЪСКА (Anser albifrons)

Разпространение: Холарктика. Размножава се в арктическите зони на Северна Европа, Гренландия, Азия и Северна Америка и зимува в Европа, Близкия Изток, Китай, Япония и на юг до Мексико. Не гнезди в ЕС, въпреки че презимува на големи ята. 

Придвижване: Мигриращ вид. Предбрачната миграция започва през февруари с важни пролетни междинни кацания в зони, използвани в Централна Русия. Есенната миграция започва през септември и когато достигне Германия, от началото на октомври нататък голямата белочела гъска има двустепенна миграция с изключително важна временна фаза в Исландия както през пролетта (края на март-април), така и през есента (септември-октомври). По-меките зимни температури сега водят до заминаване от зоните на зимуване, започващо месец по-рано отколкото през 80-те.

Разновидности: Четири популации от два подвида се срещат в Европа.

Anas anas albifrons: 1. Гнезди в Североизточен Сибир и арктическа североизточна Европа и зимува в зоните с умерен климат – Северозападна Европа (от Германия до Франция и Англия); 2. Гнезди в Западен Сибир и зимува в Централна Европа (Чехия, Австрия, Унгария и Североизточна Италия); 3. Гнезди в Западен Сибир и зимува около Черно море (Гърция, Румъния, България) и Турция.

4. Anas anas flavirostris (Гренландска белочела гъска) гнезди в Западна Гренландия и зимува в Ирландия, Шотландия, Англия и Уелс. Задействан е и международен екшън-план на AEWA за популацията в Гренландия.

Размножаване: Численост на стадото новоизлюпени: 5-6 екземпляра; инкубация: 27-28 дни; период на инкубация 27-28 дни; период на оперяване 40-43 дни; едно поколение годишно.

Димитър КОНСТАНТИНОВ

Посетете нашата Фейсбук страница

РЕКЛАМА

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

© 2020 Съюз на ловците и риболовците в България Всички права запазени Снимки: Unsplash.com Поддръжка: Дигитална Агенция “Пиксел Вижън”
Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ