НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение

Европа ревизира периодите на миграция и размножаване на ловните видове птици

европа птици

След като страните членки на Европейския съюз признаха, че трябва да се гарантира пълна защита на ловните видове по време на техните периоди в Европа на размножаване и предбрачна миграция (връщане в районите за размножаване), Европейската комисия изрази необходимостта от ясно тълкуване на член 7, параграф 4 от Директива за птиците, според който държавите-членки трябва да осъществяват ефективен контрол по време на тези етапи от жизнения им цикъ

Първият „Документ за ключови понятия“ беше публикуван през септември 2001 г. и актуализиран през 2009 и 2014 г. Сегашната последна версия под заглавие „Птици обект на лов съгласно Директивата за птиците – Научен преглед на периодите им на връщане в местата за отглеждане и размножаване в държавите-членки” актуализира информацията за 82 птици, изброени в приложение II към Директивата, с преработени дати на миграция и размножаване.

Документът има за цел да предостави най-новата налична научна информация и представлява основа за определяне на времето на ловните сезони по видове, въпреки че не е правно обвързващ документ.

В две поредни статии ще ви запознаем със статута на някои основни видове, обект на лов както в Европа, така и в България, като започваме с месния дребен пернат дивеч.

европа птици

КОЛХИДСКИ ФАЗАН (Phasianus colchicus)

Разпространение: Разпространен изкуствено в Европа. Естественото разпространение на гнезденето на колхидския фазан се простира от Кавказ до Манджурия, Кореа и Япония. Той е въведен в Западна Европа през Римски времена, но в Гърция се среща още през 1300 г. пр. Хр. Видът е разпространен в много региони на Европа в края на 19-и век и в началото на 20-и век. Той сега се среща в голяма част от низините на Европа – от Финландия до Италия, но неговата дистрибуция и гъстота на гнездене е по-широка в районите на Средиземно море. Фазаните се срещат в залесените равнини, районите с ниска растителност, зони с храстова растителност с надморска височина 500-700 м и са свързани със зони с обработваема земя. Изкуствено отглеждани все още се разселват с цел лов. По този начин се поддържат местните популации в много райони.

Придвижване: Видът е от уседнал тип, въпреки че миграции в кратък периметър са били наблюдавани.

Популации: Няколко различни вида са били разселени в Европа и има значително генетично разнообразие сред птиците, които сега живеят в ЕС като резултат от тези разселвания.

Размножаване: Численост на стадото новоизлюпени: 8-15 (2-23). Когато са повече от 18, със сигурност са измътени от две женски. Период на инкубация: 23-28 дни. Период на оперяване – способни за първоначален полет – след около 12 дни. Новоизлюпените остават с женската около 70-80 дни, преди да придобият самостоятелност. Един яйценос годишно.

европа птици

ЯРЕБИЦА (Perdix Perdix)

Разпространение: Палеарктика. Яребицата е традиционно степен вид, който се разпространява от Централна Европа до Монголия. Тя се е адаптирала към обработваемата земя и постепенно е успяла да колонизира по-голямата част от Европа, от Средиземно море до 65 градуса северна ширина в Скандинавия. В по-голямата част от своя ареал на разпространение яребицата предпочита открити пространства с различен тип не гъста растителност (с мозаечен тип структура на полетата), избягвайки горите и твърдите почви.

Придвижване: Предимно уседнал вид, въпреки че мигрира частично в Източна Европа и е в състояние да извършва кратки миграции и на други места.

Популации: 6 разновидности в Европа: 1. P. p. Perdix се среща в райони от Североизточна Европа – от Скандинавия, Ирландия и Северна Франция – на юг през Централна Европа до Гърция и Югозападна България. 2. P. p. hispaniensis се среща в Пиринеите и Кантабрийските планини на Испания и Португалия. 3. P. p. italica e ограничен в Централна и Южна Италия, където подвидът към момента е много рядък и вероятно пред изчезване; 4. P. p. armoricana се среща в Северна и Централна Франция – на север до Ардените; 5. P. p. sphagnetorum се среща в Североизточна Нидерландия и съседна Германия 6. P. p. lucida се среща във Финландия, Източна Полша, Северна България и Русия.

Гнездене: Численост на стадата новоизлюпени 10-20 (4-29). Често се среща твърдението, че стада новоизлюпени от повече от 24 малки са от две женски. Това обаче невинаги е така. Инкубация 23-25 дни; Развиване на способност за летене – на около 15-дневна възраст някои екземпляри са готови за преждевременно осъществяван полет; самостоятелни полети яребиците правят след 60-тия ден от излюпването си.

европа птици

ТРАКИЙСКИ КЕКЛИК (Chukar Alectoris)

Разпространение: Естественият ареал на разпространение на тракийския кеклик е от Източните Балкани (България, Гърция – провинция Тракия, о-в Крит и по-голямата част от островите в Егейско море), през Централна Азия и Хималаите, до Североизточна Азия. В исторически план видът е бил разпространен в много страни с цел лов, вкл. и във Великобритания, Франция и някои части на Гърция (както континентална, така и на о-в Корфу). Като цяло той се среща на средна надморска височина и в континентален или средиземноморски климат. Тракийският кеклик обитава както низини, така и райони, достигащи до 4500 м надморска височина.

Тракийският кеклик обитава безводни или почти безводни хълмисти райони с ксерофилна растителност, въпреки че в Европа видът се среща и в лозя, маслинови горички и суха земеделска земя, но на други места предпочита залесени планински скатове.

Придвижване: Немигриращ вид, въпреки че когато обитава планините, през зимата се измества към по-стръмни и по-малко заснежени скатове или в най-ниските части на низините, когато климатичните условия са изключително сурови.

Разновидности: Две разновидности се срещат в ЕС – 1. Alectoris chukar cypriotes, който се среща в Кипър, Южна Турция, Крит и южните острови в Егейско море; 2. Alectoris chukar kleini се среща в Югоизточна България и Тракия, източно от 25-и северен паралел, Северозапазна и Северна Турция и Кавказ.

Размножаване: Численост на стадото новоизлюпени– 8-15 екземпляра (6-20); инкубация 22-24 дена. Представителите на вида развиват способност за краткотраен полет на 7-10-дневна възраст. Около 50-ия ден след излюпването си птиците развиват пълни летателни способности.

европа птици

ПЛАНИНСКИ КЕКЛИК (Alectoris graeca)

Разпространение: Ендемичен вид за Европа. Населява както скалисти степни райони с ниска надморска височина, така и планински хълмове и пасища. Видът се среща в Алпите, където гнезди на височина от 1400-2500 м., Централните и Южните Апенини, Сицилия, Балканския п-в, както и в континенталните средни ширини и топлите умерени и средиземноморски зони. Видът обитава сухи скалисти планини, над „линията на дърветата“, но под снежната линия, в това число сипеи, скалисти стръмни склонове и канари. Резките намаления в числеността на вида на различни места, както и изчезването на местни популации, се дължат основно в прекратяването на традиционното планинско фермерство и свръхексплоатацията.

Придвижване: Уседнал вид, който е известен с придвижването си в едни и същи зони, като лятото предпочита по-голяма надморска височина, а зимата – по-малка. Планинският кеклик се среща на голяма надморска височина през зимата в райони, където климатът не позволява снегът да натрупа по земята.

Разновидности: В ЕС се срещат 3 разновидности: 1. Alectoris graeca graeca обитава Гърция, Югоизточните Балкани и Централна и Югозападна България. 2. Alectoris graeca whitakeri се среща на о-в Сицилия. 3. Alectoris graeca saxatilis обитава Алпите – от Франция до Австрия, Апенините и Западните и Югозападните Балкани.

Размножаване: Численост на стадото новоизлюпени 8-14 (6-21). Най-високите от тези бройки се получават най-вероятно от две женски. Период на инкубация: 24-26 дни. Птиците от вида са способни за кратък полет след 7-10 дни. Самостоятелен уверен полет се постига след около 60-тия ден от излюпването. Наблюдава се и второ люпило, като понякога яйцата се мътят от мъжки кеклици.

Димитър Константинов

Посетете нашата Фейсбук страница

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

ЛОГО - СЛРБ