След почти две десетилетия късно вечерта на 4 март в Ню Йорк ООН прие споразумение за опазване на териториите, попадащи в категорията „открито море“. То обхваща голяма част от световния океан, който според международните спогодби не попада в акваторията на нито една държава. Решението бе взето след няколкодневни обсъждания.
Историческият договор е от огромно значение за прилагане на принципа 30х30, около който се обединиха държавите на конференцията на ООН през декември миналата година.
Той предвижда защита на една трета от световния океан и сушата до 2030 г. Без договор изпълнението на тази цел със сигурност би било невъзможно, тъй като до момента не е създаден нито един законов механизъм за поставяне под защитен статут на части от световния океан, които не принадлежат на никоя държава.
Покривайки почти две трети от световния океан, който е извън обхвата на националните акватории, договорът предлага законова рамка за установяване на огромни по размер защитени територии. Това цели спиране на загубата на биоразнообразие и споделяне на природните ресурси в световния океан.
Сключеното споразумение в ООН предвижда и създаване на съответната комисия, която ще се събира периодично и ще даде възможност държавите-членки да предоставят отчет за дейността си и за състоянието на биоразнообразието.
Екосистемите в световния океан произвеждат половината от кислорода, който дишаме, като в същото време представляват 95% от биосферата на планетата и поглъщат огромни количества въглероден диоксид като най-големия пречиствател на въглерод.
Въпреки това, непълните и рядко прилагани правила, отнасящи се до териториите в открито море, ги превърнаха в много по-уязвими на експлоатация зони, отколкото крайбрежията.
Самият факт, че бе постигнато споразумение между 193 държави, се смята за огромен успех. Въпреки това, според редица специалисти остават доста сфери в областта на международното сътрудничество, които могат да се подобрят. Представителите на правителствата на редица държави изразиха мнение, че съществуващите към момента органи за регулиране на дейности като стопански риболов, транспортна дейност и добив на ресурси могат спокойно да продължат дейността си, без да се съобразяват с екологичните оценки, заложени в основата на споразумението.
Коалицията между ЕС, САЩ, Великобритания и Китай изигра ключова роля за сключването на споразумението, тъй като спомогна за изграждането на обща позиция, а не за фокусиране върху различията и изграждането на враждуващи лагери по време на преговорите.
Димитър КОНСТАНТИНОВ