НЛРС - "Съюз на ловците и риболовците в България"

Няколко разсъждения за груповия лов след януари

Наближава закриването на поредният ловен сезон. Имах възможността здравата да се поразходя из цялата Софийска област, да се видя и срещна с много приятели ловци от различните райони, с които да обменим мисли и опит.

Реших да споделя техните и мои мисли с вас от името на един ловец, когото условно ще нарека Х, като в никакъв случай не желая думите, изречени от мен и от името на моите колеги, да бъдат взети като абсолютно меродавни…

Днес е 26 януари 2020 г. Ловният сезон вече трябваше официално да бъде закрит. Но… миналата седмица, всички сдружения в страната получиха директивата, че груповият лов на дива свиня се удължава до 16 февруари Заповедта беше подписана лично от земедерския министър г-жа Десислава Танева.

И, каква стана тя? Ще ловуваме и ще гърмим до средата на февруари, а пък после – “След нас и потоп!” (думите не са мои, а на Хенрик Сенкевич)…

Всеки един, бил той обикновен ловец или министерски съветник по лова, не е ли чел учебника за младият ловец, не се ли е явявал на изпит и не знае ли елементарното правило кога започва сватбуването, чифтосването и от кога женските екземпляри са бременни…? Дори и сега, в края на януари, една трета от самките вече са с издути кореми – това се вижда и с просто око, не ти е нужен бинокъл.

Всяка сряда, събота и неделя ще имаме организиран групов лов за дива свиня. Добре, ще ходим на пусиите, а гоначите ще пускат кучетата и ще се радваме на “нечуван успех”! Само че някой дава ли си сметка, че по този начин за година-две ще унищожим всичко, което мърда на четири крака из гората, и планините ни тотално ще осиромашеят откъм дивеч?

Ще пуснеш кучето си да гони животните, ама то няма твоя разсъдък, та като му кажеш „Недей да гониш тази сърна, че тя е бременна!“ – то няма да те послуша, понеже все пак си е животно, а и ти самият си го обучил да гони по следа. Сърната е неспокойна, защото е под стрес и не може да се скрие, за да роди своето малко отроче, да остане два-три дни с него, да го закърми на спокойствие, докато и то самото тръгне подире ѝ, а постоянно се ослушва и водена от своя първичен инстинкт ще побегне щом усети кучешкото присъствие. Малкото сърне ще остане самичко и ще стане лесна плячка на хищниците!

Не по-благоприятно е положението и с дивите свине. Всички знаем, че те си имат своята територия, своето обитание в гората и щом веднъж ги подгониш оттам, панически бягат! Старата женска ще намери друго място за сюрията, ама дали то ще бъде във вашият ловен район? Дивечът си изгражда инстинкт за самосъхранение от самото си раждане, както си намира и място за обитание по усет, и прогониш ли го веднъж от него, после не го чакай да се върне там.

Напоследък ми се случва да общувам с млади ловци, истински природозащитници, и винаги оставам удивен от съзнанието им:

– Колкото и чували с царевица да отнесем в гората, с колкото и сол да заредим хранилките, дивечът се храни предимно от самата природа! Нека да засадим повече овошки, повече млади фиданки в гората, а дивите животни сами ще си ги намерят и ще се хранят от тях. (Иван Иванов, ЛРД-Огоя)

– Щом подгониш сюрията с диви свине и току-що опрасилата се майка избяга от храстите, където са нейните малки, те са загубени без нея. Дори и водица не могат да си намерят сами, да не говорим, че най-вероятно ще бъдат изядени от хищник. Следващо поколение от тази свиня на това място не чакай! (Силвия Славова, ЛРД Златуша)

Спирам до тук, а който прочете тези редове нека си направи своя извод за оставащите ловни дни до закриването на сезона…

Юри Точев

РЕКЛАМА

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ