НЛРС - "Съюз на ловците и риболовците в България"

Експертите на Съюза говорят – Ситуацията с дивата свиня в страната е драматична

дивата свиня

Африканската чума нанесе изключително тежки поражения върху популацията на дивата свиня в по-голямата част от страната. Обобщените данни показват драстичен спад в запасите и още по-драматичен срив в ползването, което е намаляло 2,5 пъти за последните 4 години. По темата разговаряме с инж. Стилиян Герасков, главен експерт в направление „Лов” към НЛРС-СЛРБ.

За опасността от проникване и разпространение на Африканската чума по свинете се знаеше отдавна. Адекватни ли бяха мерките, които предприе нашата държава?

– Според мен не бяха достатъчно адекватни. Цялата тази поредица от заповеди, съдържащи мерки и ограничения, които в един момент се променяха или отменяха, а няколко дни или седмици след това отново влизаха в сила, подейства разколебаващо и демотивиращо на ловците, които трябваше да ги прилагат.

В началото, всичко това доведе до укриване на чумата в редица ловностопански райони. Получавахме информация, че ловците намират мъртви свине, които не докладват. Започна и укриване на отстрела от страх, че ако се установи вируса в някоя от пробите, ще бъде забранено ловуването в целия ловностопански район. Това постави държавата в една много неизгодна позиция в битката срещу вируса. На практика борбата се водеше на сляпо, без да се знае какви е реалната обстановка във всеки един момент и до каква степен заболяването е засегнало дивата свиня в отделните региони на страната. През цялата 2019 година ние, ловците, обвинявахме държавата, че не ни подкрепя достатъчно в борбата с АЧС, че не финансира така необходимите мерки за биосигурност, които сама регламентира в заповеди, а държавата от своя страна обвиняваше нас, че не си вършим достатъчно добре работата по редуциране запасите на дивата свиня, както и че не изпълняваме задължителните минимални мерки за биосигурност и поради това чумата се разпространява с бързи темпове в страната.

Припомнете каква бе хронологията на събитията?

– След първия регистриран случай на АЧС при диви свине в края на месец  октомври 2018 г. заболяването започна да се разпространява изключително бързо, като до края на 2020 г. официално бяха регистрирани над 720 случая, а общият брой на положителните за вируса диви свине надхвърли 2000 индивида.

Първоначалните действия, които предприе държавата в отговор на разпространението на заболяването, бяха насочени основно в опити за своевременно локализиране на нововъзникналите огнища и ограничаване на разпространението на заболяването чрез изпълнението на конкретни мерки и налагането на ограничения по отношение на ловуването и достъпа до горските територии в инфектираните зони.

През есента на 2018 година бяха издадени няколко поредни заповеди, с които локално се ограничаваше ловуването в регионите, в които бяха констатирани първите случаи на АЧС. 

В средата на април 2019 г. беше утвърдена „Инструкция за прилагане на мерки по надзора след констатиране на положителен случай на АЧС“. Акцентите в нея бяха свързани с очертаването на зони с определена големина около всяко констатирано огнище. В тези зони трябваше да се спазват различни правила и ограничения по отношение на ловуването и другите дейности, които се извършват в съответните територии. В инструкцията беше разработена еволюция на мерките във всяка зона в зависимост от продължителността на периодите без констатиран нов случай на АЧС в тях.

За по-добра и навременна проследяемост на разпространението на вируса в началото на юли 2019 г. беше въведено в експлоатация мобилното приложение „Модул лов“, където ловците започнаха да регистрират пробите за АЧС и трихинелоза и да получават обратно резултати от изследванията. В началото на този процес имаше доста проблеми по отношение на регистрацията на пробите и обратната връзка до ловците с информация за резултатите от изпитването им. По места, където служителите в горите и ветеринарните власти не оказваха пълно съдействие на сдруженията, имаше проблеми и с организацията по събирането и предаването на пробите. Често не достигаха и комплектите за пробовземане особено в сдруженията с традиционно високи запаси на вида.

С последвалите през месец юли нови заповеди министърът на земеделието храните и горите определи целева плътност за дивата свиня от 0,3 бр./ 100 ха в най-рисковите на заболяването зони в страната, а във всички останали ловностопански райони 0,5 бр./ 100 ха. Започна и изплащането на намерените мъртви и отстреляните по време на индивидуален лов диви свине, както и на отстреляните хищници.

В края на юли и началото на август беше отменена Инструкцията и предходните 2 заповеди, в т.ч. и разпореждането за изплащане на отстреляните хищници. Беше разписана разпоредба за изграждане на селективни капани за улов на дивата свиня във всички ловностопански райони в страната, като с това се целеше да бъдат заставени стопанисващите дивеча сами и със собствени средства да изградят и обслужват тези съоръжения, без да е направен обективен анализ на целесъобразността от изграждането им в конкретните ловностопански райони. Това породи сериозна вълна от недоволство сред сдруженията и ответна реакция от страна на СЛРБ,  в следствие на което капаните до голяма степен останаха само на хартия.

През октомври беше издадена поредната заповед, която отмени предходните и регламентира нови изисквания за обособяването на инфектираните зони, както и нови мерки в тях в това число и минимални изисквания за биосигурност, които ловците задължително трябваше да спазват по време на лов. За първи път се забрани и подхранването на дива свиня на територията на цялата страна освен в случай за примамване за подборен лов или лов с капани.

Последвалите през 2020 г. заповеди на министъра на земеделието храните и горите засягаха основно удължаването на срока за групово ловуване на вида, с цел да се редуцира  запасът до целевите плътности от 0,3-0,5 диви свине/100 ха. На 24 януари 2020 г. Министерски съвет (МС) одобри „План за контрол и предотвратяване на разпространението на заболяването Африканска чума по свинете в България през 2020 г.“, в който бяха разписани ролята, отговорностите и задълженията на държавните институции и различните заинтересовани лица. Беше потвърдена целевата плътност за вида в страната и беше предвидено да бъде разработена нова методика за мониторинг на запасите на дивата свиня. Заданието беше възложено на катедрата по „Ловно стопанство” към Лесотехническия университет, като работата по нея стартира още в първото полугодие на 2020 г. В резултат на това, в началото и в края на ловен сезон 2020-2021 ловците трябваше да попълват специални формуляри, отразявайки в тях резултатите и видяното по време на проведените ловни излети.

През април 2021 г. МС одобри почти идентичен план за периода 2021–2023 г.

Каква е картината в различните региона на страната?

Като цяло се очертават три групи региони – с драстично намаление на отстрела, в пъти по-ниско от предходната година, региони с частично намаление от порядъка на 9–40 % и региони с увеличено ползване.

В ловностопанските райони на сдруженията от 7 регионални дирекции по горите основната вълна на АЧС премина преди началото на груповото ловуване, в резултат на което отстрелът в тях е в пъти по-нисък спрямо предходната година: РДГ Велико Търново – 6,8 пъти, РДГ Бургас 6,0 пъти, РДГ Ловеч – 5,4 пъти, РДГ Сливен – 4,1 пъти, РДГ Варна – 4,0 пъти, РДГ Шумен – 3,4 пъти, РДГ Русе – 3,0 пъти. Впечатление прави, че в тази група най-голям спад отчитаме в регионите с най-добрите местообитания на дива свиня, където запасите и плътността ѝ преди АЧС бяха много високи – предпоставка, спомогнала за по-бързото и широко разпространение на заболяването. Тук трябва да отбележим и факта, че намаляването на числеността на вида в засегнатите от АЧС региони до голяма степен се дължи и на миграцията, която беше наблюдавана на територията на цялата страна, което също способства за по-бързото разпространението на вируса.

Втората група региони са тези с частично намаление на отстрела, където има регистрирани положителни случаи на АЧС при диви свине, но заболяването не успя да засегне по-голямата част от запаса и да предизвика активна миграция, която да обездивечи ловностопанските райони поне до края на 2020 г.: РДГ Благоевград с 40,7 %, РДГ Берковица  с 33,5%, РДГ Пловдив с 27,4%, РДГ Кърджали с 18,5 %, РДГ София с 20,0 %, РДГ Смолян с 10,0 % и РДГ Кюстендил с 9,0 %. Тук трябва да подчертаем, че причината да отчетем по-ниско ползване в Кърджали, Смолян и Кюстендил през 2020 е единствено фактът, че благодарение на миграцията на диви свине през 2019 сдруженията в тези региони успяха да реализират рекорден отстрел на животни, дошли от северните части на страната. 

Последната група са сдруженията в РДГ Пазарджик и РДГ Стара Загора, които отчитат увеличение в ползването спрямо предходната 2019 година, съответно с 32,1 % и 6,4 %, но същото е по-ниско в сравнение с реализирания през 2018 г. отстрел. 

В крайна сметка какъв беше резултатът за 2020 г.?

– През 2020 г. отчитаме спад в запаса с 43,2 %. Средната плътност на вида в ловностопанските райони на сдруженията през пролетта преди раждането на малките е вече 0,40 индивида / 100 ха (през 2019г. плътността беше 0,69 д. св./100ха).  Достоверността на тези данни обаче е спорна, тъй като в по-голямата част от ловностопанските райони на сдруженията не беше проведена пролетна таксация на дивеча.

Най-обективна информация за състоянието на запасите ни дават данните за ползването, обобщени на ниво регионални дирекции по горите, тъй като то се осъществява през цялата година и съответно отразяват динамиката в популацията през целия разглеждан от нас времеви отрязък от 1 януари до 31 декември 2020 г. Отсрелът през 2020 г. на дивата свиня във всички сдружения, членове на НЛРС-СЛРБ е намалял два пъти, въпреки че срокът за групово ловуване беше удължен до 16 февруари 2020 г.

План и ползване на дива свиня 2017-2020
План и ползване на дива свиня 2017-2020

Само през изминалата година на територията на цялата страна органите на БАБХ констатираха над 530 случая на АЧС, като положителните диви свине са над 1700 бр. Както вече споменах по-горе, с цел редуциране на плътността до 0,3-0,5 диви свине/100 ха в началото на 2020 година със свои заповеди министърът на земеделието храните и горите удължи срока за групово ловуване на дивата свиня до 16 февруари. Много ръководства на сдружения и дружини обаче взеха моралното решение да не ловуват след средата на януари, когато майките са в напреднала бременност. Мерките за биосигурност по време на лов останаха в сила и през 2020 г., както и стимулите, изплащани от държавата за намерена мъртва или за отстреляна по време на индивидуален лов дива свиня.

За съжаление до края на 2020 година не успяхме да постигнем консенсус с отговорните държавни институции по отношение на финансирането на мерките за борба с АЧС, което е основният проблем, довел до ниската им ефективност, съответно и до бързото и повсеместно разпространение на вируса в страната. 

Посетете нашата Фейсбук страница

РЕКЛАМА

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

Реклама

Scroll to Top
ЛОГО - СЛРБ