Отчетно-изборното събрание бе организирано най-добре в сравнение със събранията от предишните 40 години
Проф. Нино Нинов
председател на НЛРС-СЛРБ от 1992 до 2000 г., зам.-председател от 1988-1992 г.
От коя година и по какъв повод е вашето предупреждение, че опасност за съюза може да дойде само от разединение вътре в него? Защо според вас делегати на общото събрание се сетиха отново за тази ваша мисъл?
Действително на общото събрание бях цитиран. Това е повод да кажа, че нашата 119- годишна организация е преживяла много по-тежки моменти, отколкото тези в последните години, които са отражение на действителността, в която живеем. Но отражение и на възможността да може се дискутира, спори, критикува свободно или да не може. Когато бях председател през 1992 г. имаше силна тенденция съюзът да бъде заличен като обществена организация. Благодарение на своето единство и на дейността си запазихме своето право на съществуване. Проектозаконът стана известен като „Закона Лучников“. След обстоен разговор със самия г-н Лучников проектът за закон беше променен в наша полза.
Та смисълът на моя цитат е такъв всъщност. Разберете, че една организация с над стогодишна история и такъв изключителен принос към дивеча, която като организационна структура е една от първите в Европа, не може да бъде игнорирана. Не може, ако сами не си създадем проблеми, например ако се появи неравнопоставеност в тризвенната структура на управление или някаква друга причина.
Какво е мнението ви за настроенията в Националната организация след избора на ново ръководство?
Въпросът ми дава основание да кажа, че сме единствената структура в страната с ограничение от два мандата за ръководството. На изминалото общо събрание, мога да го нарека конгрес, беше нормално да има индивидуални, групови настроения. Всеки да има интерес да подкрепя своя кандидат. Това се усещаше и преди изборния ден, по време на подготовката за събранието и на самото събрание. Кандидатите бяха четирима за разлика от друг път, когато са били обикновено двама, а и делегатите бяха много повече от друг път – над триста.
И четиримата кандидати са достойни. Общото събрание категорично избра най-младия от тях и то почти единодушно. Аз лично не очаквах такава голяма разлика, а може би само дистанция от десетина гласа. Това е ясен сигнал за нуждата от обновление в организацията. С какво Васил Василев е спечелил делегатите? Вероятно с експозето си пред тях, което по моя професионална преценка беше много силно.
Ето това също създава проблеми. Може би някои кандидати не могат да си обяснят още как така са загубили толкова убедително. Има учудване, емоции. Това ще премине.
Кои са новите предизвикателства?
Предизвикателства има винаги и ще има, те са много. Залог, че могат да бъдат посрещани и решавани, е, както вече казах, дългата ни и успешна история, спецификата на ръководството на организацията, което е дълбоко демократично.
Разбира се, като дойде едно ново ръководство неговата първа задача е то бързо да се наложи, да наложи своите позиции. Нашите конгреси по традиция са винаги през юни – юли, почивни месеци, затова досега се е изчаквало два–три месеца, докато излезе съдебната регистрация. Нали и съдът също е във ваканция. До септември–октомври ръководството също има работа, но например финансовите операции са се управлявали винаги досега през този преходен период от старото ръководство. Това е израз и на приемственост.
Ясно е, че щом има ново ръководство винаги има известни сътресения, те са естествени, докато започне нормален ритъм на работа.
Разбрах, че има оспорване на съдебната регистрация, за което едва ли съществуват някакви сериозни основания според мен. През последните четиридесет години съм присъствал на всички общи събрания. Това общо събрание беше организирано и проведено най-перфектно. И ето защо. Всички кандидати имаха застъпници, които присъстваха, докато се брояха бюлетините. Кандидатите имаха възможност да се срещнат с ловците, със сдруженията, да разберат от първо лице актуалните им проблеми. Ако някои сдружения са харесали на тази основа един кандидат, а той не е бил избран, нормално е да има емоции.
Имате ли препоръки към председателя на УС?
Лесна препоръка е да са каже, че трябва да се преодолее напрежението, но без напрежение не може. Нужно е да се очертае кръг от близки задачи пред организацията, тъй като действителността много бързо се променя.
Има много проблеми в CIC, FACE, атаките към лова не спират, правото да се ловува се оспорва и не се признава заслугата на ловците за опазване на ценни животински видове.
Организация като нашата, която обновява своето ръководство и се обновява постоянно, може и трябва по-бързо да реагира на промените във вътрешната и международна среда.
Общото събрание обърна тревожно внимание на нуждата от диалог вътре в организацията и отваряне към обществото. Как спред вас може да се преодолее самоизолацията?
Запазването и поддържането на диалога в организацията трябва да бъде грижа на всяка ръководна структура. Тази тема много сериозно бе разгледана и проучена от г-н Георги Тошев в предизборните му срещи, за което го поздравявам. Той беше участник в балотажа с Васил Василев. Срещна се с много структури. Вътрешната сплотеност на организацията и диалогът са причините да имаме такъв голям принос в опазването и ползването на дивечовото богатство от гледна точка на регулирането на запасите.
Изключително богатата и разнообразна дейност на съюза не може да не бъде пропагандирана и афиширана. Задивечяване, зарибяване, работа с децата, инициативата „Детето риболовец може без дрога“, разнообразните и професионални познания на ловеца по стрелба, оръжие, кинология, първа медицинска помощ… Другарството, което е на първо място и предполага голямо душевно богатство, чувство за солидарност и взаимопомощ. За всичко това трябва де се говори и пише. Ето така се преодолява според мен самоизолацията.
Кога съюзът ще има модерни медии и професионална медийна политика?
Нивото на развитието на съюзните мeдии и медийната политика са слабост на организацията в момента. Ние притежаваме най-дългогодишното списание в България, а не го използваме както трябва. Как, ако не чрез нашите медии ще можем да възпитаваме, особено в младите ловци, в децата определено отношение към природата.
Слабостта ни се изразява в това, че ние решихме да се скрием след атаките по нас. Да си подвием опашката като мислим, че така никой няма да ни хване за опашката. Ние се скрихме от обществото. Нашето общество не знае каква 130-хилядна армия, защото наистина сме армия, са ловците и риболовците. Надявам се, че новото ръководство ще обсъди темата и ще направи необходимите промени. Те не могат да се протакат повече.
Вашето пожелание в началото на ловния сезон?
Пожеланията винаги са малко възвишени. Пожеланията ще останат за лова на прелетен дивеч. А пъдпъдъкът намалява. Фактът е тревожен и е нужно да се търсят обяснения. Причините са в онова, което се извършва в местообитанията. Трябва да търсим и да намерим обща формула с ползвателите на земята, с онези, които сеят, пръскат. Прави впечатление, че по пътищата вече няма насекоми, които да се блъскат в стъклото на автомобила. Въпросът не е само за пъдпъдъка, а и за фазана, яребицата, както и за всички насекомоядни птици. Ловецът е първият, който забелязва проблемите и сигнализира за тях! Затова ловният сезон е време и за слука, но и за внимателно наблюдение какво се променя в ловните полета.
Наслука и успешен ловен сезон на всички!