Статия в аванс от новия брой на списание “Лов и риболов”:
Напоследък много колеги – ловци ми задават, макар и в различни вариации, един въпрос, който най-общо звучи така: „Защо еврочиновниците ни се бъркат в лова и искат да ни забраняват един или друг вид – диви котки и кози, мечки, вълци, гъски, корморани и …?”. Сега „на топа на устата” е гургулицата…
Отговорът не може да е кратък и изисква разглеждането вид по вид, анализиране на цял комплекс фактори, предимно с негативно влияние и поглед в глобален, макромащаб.
Или може?
Най-краткият отговор е: „Ние, хората – в това число и ловците, сме си виновни!”.
В какво сме виновни пред Природата е дискусия за следващите сто и нещо години ловно движение и ловна периодика в България. Ако я подхванем, в нея ще намерят място теми от сфери като възпитание, образование, култура, морал, наука, законодателство, правоприлагане и още, и още. И разбира се – природозащита. Ще положа началото с нещо „дребно”.
Да, нашата ловна организация е изначално природозащитна. И е отговорна за разумното стопанисване на 4/5 от площта на страната ни. Опазването на дивеча е основен принцип в нашата работа. Да, организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисване на дивеча са правомощия на държавата. Но развитието на гражданското общество и българските традиции наложиха доброволните обединения от ловци да бъдат включени като субекти в ЗЛОД, на които срещу правото да ползват дивеча се възлагат и логично обосновани задължения, познати на всички ни. Едно от тях е реалната таксация.
Друго, не по-малко важно, е отчетът на отстреляния дивеч.
Пренебрегването на последното може да ни донесе само проблеми. Какви ли? Например: „бележки” за лов на прелетен дивеч са издадени много, а в системата на ИАГ има информация за малко отстреляни през сезона гургулици. От това някой чиновник прави извода, че запаса на гургулицата е намалял, следователно видът е в криза и ще бъде… забранен за лов. И така: вид след вид… Искаме ли го? Или почваме протести и ние, първо със знамена, после с кучета, а накрая….
Информацията за реалния отстрел е от изключителна важност за съвременното ловно стопанство, поставено на основата на интензивно стопанисване и устойчиво управление на дивечовите ресурси. Тя е базова за формиране на точна представа за състоянието на дивечовите популации. Помага да се анализират постигнатите резултати и е основа за гъвкавото планиране на бъдещите ловностопански дейности, включително плановете за ползване през следващата година. Числеността на дивеча и размера на ползването му са критерии и за грижите на стопаните на територията, и за ефективността на ловностопанската работа.
След множество сигнали – Кой и как издава разрешителните за лов
Всеки ловец е длъжен, след края на лова, да впише в разрешителното си за лов видовете и броя отстреляни животни. Немалка част от ловците пренебрегват този въпрос и въобще не попълват обратната страна на „бележките”. Това е масова практика при индивидуално ловуване на прелетен дивеч, но особено негативни последици има при местните видове като яребицата, фазана и заека. На пръсти се броят дружините, в които е въведен ред за преброяване на отстреляните птици и бозайници след края на ловния излет. Участниците в лова на местен дребен дивеч обикновено вземат талончетата си сутрин, разпръскват се из ловното поле и си тръгват, когато се „наловуват”, без да дават отчет за отстреляния дивеч и без да заверят въпросните талончетата. На тази практика е редно да се сложи край и е време ловците да се приучат на дисциплина – да спазват правилата.
Нещо повече: специалистите по лова в сдруженията е добре да изискват от председателите на дружини при връщане на „бележките” за лов на дребен дивеч – прелетен или местен, да им предоставят в табличен вид обобщени данни за отстрела през изтеклия месец по видове, брой, даже по пол и възраст, а също така и за наблюдавани аномалии, болести и т.н. Събирането на такава информация може да се обвърже с издаването на новия кочан с разрешителни. По този начин тя много по-лесно би се обработила на по-горни нива. Така и ръководствата на дружините биха се ангажирали по-тясно със състоянието на дивеча в териториите си, биха имали по-пълна представа за тенденциите в развитието на популациите и резултатите от ловностопанските мероприятия. В тази връзка бих препоръчал и всяка дружина да има и книга, в която да записва всичко, случващо се с дивеча на територията ѝ – пролетни запаси, таксации, прираст, зимни загуби, биотехнически мероприятия, разселване, есенни запаси, отстрел, дневник за излетите с брой участвали ловци и др. Има дружини, водещи с години подобни регистри и там е много лесно на базата на наличната информация да се правят анализи, изводи и аргументирани планове. И най-важното – информацията е реална, истинска!
Освен всичко друго по този начин се укрепва и другарския дух в колектива, основан на взаимно доверие, вътрешна ангажираност и строг контрол. Ние, като ловни стопани, трябва да сме наясно какво вземаме от природата и какво тя получава от нас срещу това.
Драги колеги, пред нас е ловният сезон за нашите си, местни видове дивеч – заек, яребица, фазан и дива свиня. Призовавам Ви, драги колеги, от уважение към тях, попълвайте обратната страна на „бележките” коректно, не е трудно.
Ловната статистика е от нас и за нас!
Наслука, „равна мушка” и наздраве! И да помним най-важното – ловът иска жертви, нека не сме ние!

От сп. „Лов и риболов“, бр. 10/2020 г.