Оловните боеприпаси са опасни за здравето

Екип от ловни специалисти, експерти и учени (вижте списъка в края на текста) направи проучване за влиянието на оловните боеприпаси, попаднали в тялото на дивеча, върху човешкия организъм след консумация на месо от отстреляни животни и птици.

Проучени са материали на чужди институции, както е направен и експеримент у нас.

Статията ще бъде публикувана изцяло в изданията на НЛРС – вестник “Наслука” и списание “Лов и риболов”, а в сайта “Дивото” откриваме с този откъс.

До скоро вредата от оловните боеприпаси се отчиташе по честите първични отравяния при водоплаващи и наземни птици, вторични отравяния при хищни и мършоядни птици и по замърсяванията на околната среда. Много малко обаче бяха познанията относно тежките замърсявания с олово на дивечовото месо при отстрела и пагубните му ефекти за здравето на човека.

Поредица от изследвания през последните две десетилетия установиха, че оловният боеприпас продължава да „убива“ дълго време след изстрела, независимо дали е попаднал в дивеча или в околната среда. Доказателства за това са документираните многобройни негативни здравни ефекти от експозицията на олово при ловци и техните семейства, както и аналогични отравяния при диви животни, вследствие поглъщане на сачми или фрагменти от оловен боеприпас при неприбран от терена дивеч или вследствие замърсяване с оловни сачми на околната среда.

Голям брой доказателства сочат, че когато оловото се поглъща от хора и животни, дори и при ниски нива, то атакува всички органи и органни системи. Уврежда централната нервна система, кръвотворната система и половата система. Причинява заболявания на бъбреците, рак, високо кръвно налягане, анемия, импотентност, вродени дефекти, спонтанни аборти, нервни разстройства, подагрен артрит. Води до проблеми с паметта и концентрацията. Намалява коефициента на интелигентност.

Оловото е особено опасно за плода и малките деца, защото нарушава развитието им и е свързано е със затруднения при ученето и поведенчески проблеми. Понижава вниманието и увеличава вероятността за сърдечни инфаркти и мозъчни инсулти при възрастни. Ето защо през последните години консенсусът сред учените е, че няма безопасни нива на експозиция на олово.

Запознавайки се с посочената проблематика, освен епидемиологичните, за нас особено шокиращи се оказаха и данните от големия брой токсикологични и рентгенологични проучвания, пряко доказващи високо съдържание на олово в дивечово месо от водоплаващи и сухоземни птици, катерици, сърни, свине и елени.

От тях е видно, че в дивечовото месо, добито с оловен боеприпас, винаги присъстват големи оловни остатъци от куршуми или сачми, които предполагат висока експозиция на олово за животни и хора. Особено внимание в тази насока трябва да се обръща при отстрела на дивеч, добит с мощните боеприпаси за нарезно оръжие, които винаги фрагментират при удар с костите и меките тъкани, оставяйки множество незабележими праховидно разпръснати оловни частици.

Оловните фрагментирания може да достигат до над 30% от теглото на боеприпаса и да „заразят“ дивечовото месо до 48 cm в диаметър, независимо че на пръв поглед изглежда, че куршумът е напуснал тялото на животното. Най-тежко наситени с оловни фрагменти са обширни участъци около убойната зона, където финните оловни разпрашавания са перфектно видими върху рентгеновия филм.

Други проучвания сочат, че в месото от убити с оловни сачми птици, остават високи нива на олово, дори след като сачмите са отстранени и птиците са кулинарно обработени.

За оценка на риска от оловни боеприпаси в дивечовото месо през 2014 год., Шведската национална агенция по храните направи анализ на нивата олово в кръвта на шведски ловци и техните семейства. Резултатите са потресаващи – потребителите на дивеч са със значително по-високи нива на олово в кръвта спрямо тези, които не консумират месо от дивеч. Констатирана е ясна връзка между броя отстрелян дивеч и високите кръвни нива на олово при възрастните.

Без да се доверяваме много на литературните източници решихме да направим наши ограничени рентгенологични и токсикологични проучвания на дивеч, поразен с оловни боеприпаси. Рентгенологично са изследвани: 22 отстреляни диви прасета; 4 глави от диви прасета, поразени от оловни боеприпаси; 2 отстреляни сойки; 4 проби домашно приготвени наденички от диви прасета.

Тези наши изследвания показаха страховита контаминация с олово при всичките рентгенограми, показващи сачми и оловни фрагменти от сачми в сойки, оловни фрагменти от ловен куршум за гладкоцево оръжие тип Brenneke в заобикалящото огнестрелната рана месо, сачми 13/0 и фрагменти от тях в главата на диво прасе, оловни фрагменти от ловен куршум 9,3 х 62 Orix (Norma) след попадение в бедрената област на диво прасе, а три произволно взети проби от дивечовите наденички, освен че рентгенологично на места изглеждаха като звездно небе, при токсикологичния анализ показаха: 5,64 ppm съдържание на олово в проба 1; 1,1 ppm в проба 2 и 3,1 ppm в проба 3, при допустими количества по БДС 0,1 ppm.

Коментарът е излишен, но въпросът: „Какво ядем?“, когато стане въпрос за ястие от дивеч винаги ще е пред нас!

Във връзка с представеното си позволяваме да дадем следните препоръки:

Препоръки от общ характер

– Приемайте експозицията на олово сериозно! Оловото е вредно! Бременните жени и деца под шест години никога не трябва да се поставят в ситуация, в която биха могли да поемат оловни частици! Те са особено чувствителни към експозиция на олово!

– Продължете просветната дейност сред обществеността и най вече сред ловните среди за реалната опасност и негативните ефекти на оловни боеприпаси върху хората, животните и околната среда!

– Продължете целенасочени проучвания за доизясняване на проблема при дивеча и хора.

– Направете прецизен анализ и своя оценка на проблема, и възможно най-бързо преминете на безоловни боеприпаси за лов.

– Подобно на много други страни отговорните държавни институции трябва да предприемат инициативи в законодателството.

Препоръки към ловците ползващи оловни боеприпаси

– При дивеч, отстрелян с куршуми с оловна сърцевина, премахнете пораженията по целия раневи канал. Определят се по видимо засегнатите от куршума тъкани, както и по заобикалящите такива с кръвонасядания. За сигурност се отстраняват още по 10 cm в радиус от видимо незасегнатите тъкани, периферно разположени по дължина на раневия канал. Отстраненото месо, съдържащо оловни фрагменти трябва да се унищожи, така че да не попадне по никакъв начин в хранителната верига на животни и хора.

– При дивеч, отстрелян с оловни сачми, премахнете всичкото видимо поразено месо, както и това с кръвонасядания. Това месо трябва да се унищожи. Прецизно се намират и отстраняват всички видими сачми, както и месото около тях и по канала по който са навлезли в дивеча.

– Независимо с какъв оловен боеприпас е добит дивеча (куршум или сачми) всички поразени вътрешни органи и тези около раневите канали трябва да се унищожат. Дори и след тези процедури не може да се гарантира безоловна чистота на месото.

– Не използвайте за храна дивеч с прекомерни увреждания от оловен боеприпас! Оловните фрагменти са твърде малки за да бъдат открити визуално, при опипване или при дъвчене. Все пак, това е отрова, чиито ефекти зависят от нивото и честотата на експозицията.

– Предварително осмисляйте и подбирайте боеприпаса за лов! Това може да намали замърсяването с олово на добития дивеч! При използване на оловни боеприпаси за нарезно оръжие се препоръчват най-тежките варианти, които по малко фрагментират в сравнение с леките!

Забележка: Дори и след тези процедури не може да се гарантира безоловна чистота на месото. Ето защо единственото съвременно решение е използването на нетоксични алтернативи за гладкоцевно и нарезно ловно оръжие.

Препоръки към консуматорите на дивечово месо

– Избягвайте консумацията на месо от района в близост до канала на раната, освен ако трупът не е бил почистен в съответствие със съветите по-горе.

– Избягвайте консумацията на поразени от оловен боеприпас вътрешни органи, тъй като те винаги съдържат оловни фрагменти!

– Винаги предпочитайте дивечовото месо да е добито с безоловен боеприпас – гарантира безопасност за здравето при спазване на останалите хигиенни изисквания!

– Препоръки към трупосъбирателните и преработвателните пунктове на дивечово месо

– Първичната обработка и транжирането на дивечовото месо трябва да се извършва от специално обучени лица, които за всеки дивечов труп да прилагат индивидуално подходящи процедури, гарантиращи накрая, че месото от дивеч отговаря на ветеринарно-санитарните изисквания и не съдържа оловни замърсявания.

– При първичната обработка на едър дивеч, добит с оловен боеприпас, избягвайте кръстосаното замърсяване! Обработвайте всеки труп от дивеч индивидуално! Отстранете поразените вътрешностите и изрежете широко поразените тъкани! Използвайте за храна само онези части, по които не се забелязват никакви поражения! Дори и след тези процедури не може да се гарантира безоловна чистота на месото.

– Унищожете месото с прекомерни увреждания, променен цвят, замърсено с косми, мръсотия, костни фрагменти или трева!

– Внимавайте от какво дивечово месо приготвяте кайма и дали в него не се намират фрагменти от боеприпаса! В каймите най-често е откривана наднормена оловна контаминация. Ето защо те трябва да се приготвят от меса, които са от анатомично обособени мускули далеч от огнестрелната рана.

– В крайна сметка, решенията са ваши! Нашата задача е да ви осигурим научно обоснована информация, въз основа на която да можете да направите своя избор!

Надяваме се, завършват авторите, чрез настоящата статия да сме ви запознали с част от правилните насоки за да продължите да се наслаждавате на лова, който е чудесен източник на високостойностни белтъчини с ненадминати вкусови качества, но те трябва да са напълно безопасни, когато се поднасят в хранителната верига на човека!

Автори:

Марин Александров¹, Николай Бояджиев², Илиян Костов³, Васил Василев⁴, Гено Ангелов², Тони Тодорoв², Петър Стамберов², Петър Дилов², Тодорка Янковска – Стефанова⁵, Димитър Кадийски¹, Симона Лазарова¹, Пенчо Каменов⁶, Николай Лилов⁷, Цвятко Александров⁶, Любомир Кулински⁸, Драгомир Пенчев⁶; Николай Пенчев⁷, Чавдар Желев⁸, Иван Тодев⁸

Институции:

¹Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей – БАН, София; ²Лесотехнически университет – София; ³Център за оценка на риска – БАБХ, София; ⁴Съюз на ловците и риболовците в България – София; ⁵Централна лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология – БАБХ, София; ⁶Дирекция здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите – БАБХ, София, ⁷ Главна дирекция “Верификация на официалния контрол” – БАБХ, София, ⁸ Дирекция ” Контрол на храните “– БАБХ, София, ⁶Държавно ловно стопанство “Витошко – Студена”; ⁷МБАЛ „Ангел Пешев“ – Тетевен; ⁸Национална научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и болести на дивеча